О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
гр. София, 21.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Емил Томов
Членове: Драгомир Драгнев
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев т. д. №61181/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 27/ 24.02.2016г. постановено по в.гр.д. 259/2015г. на Окръжен съд [населено място]. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, както и допуснати процесуални нарушения- касационни основания по чл. 281, т.3 от ГПК.
В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят подържа приложно поле на основанието за допускане по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Твърди противоречие на решението с т.р. 8/2015г. на ВАС. Формулирал е следните правни въпроси: „каква е правната природа на сключваните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, прилагани от ПРСР и допустимо ли е производството по чл. 417 и сл. от ГПК за вземанията, произтичащи от тези договори, като и ако договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се характеризира като „административен договор“, приложимо ли е по отношение на този договор т.р. 4/2013 на ОСГТК на ВКС.“
В срока за отговор ответникът е възразил срещу допустимостта на касационното обжалване, тъй като според него формулираните въпроси са неотносими. Възразил е и срещу наведените касационни основания за неправилност и необоснованост.
ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно и е по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД с цена на иска над 20000лв., намира че касационната жалба е редовна, подадена е от легитимирано лице и в законния срок.
По предявен иск от Държавен фонд „Земеделие“ срещу В. Т. П. по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и че не са налице предпоставките на чл. 87, ал.2 от ЗЗД. При тълкуването на посочените разпоредби Окръжен съд [населено място] е приел, че не може да се разваля договор срещу изправна страна по него, поради което не е налице отпаднало основание за извършено плащане.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посоченото в Изложението основание е необходимо отговорът на поставения въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая поставените от касатора въпроси нямат връзка с тълкуването, което е направил въззивният съд на разпоредбите на чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл. 87, ал.2 от ЗЗД. По приложението на тези разпоредби има формирана задължителна практика на ВКС и въззивният съд не се е отклонил от нея. Не се налага промяна в тълкуването на тези разпоредби или осъвременяване на съдебната практика поради изменение в законодателството или обществените условия.
Поставените от касатора правни въпроси имат значение за тълкуването на разпоредбите на Наредба № 9/ 03.04.2008г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ и по- конкретно на чл. 33 от същата. Но въззивният съд не е извършил тълкуване на тези разпоредби и не е давал отговор на поставените от касатора въпроси.
Тъй като поставените от касатора въпроси са неотносими към въпросите, които са разрешени от въззивния съд, то съдът намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС
Определи:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 27/ 24.02.2016г. постановено по в.гр.д. 259/2015г. на Окръжен съд [населено място] по касационната жалба на ДФ“Земеделие“.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: