О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
София 26.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2682/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], чрез главен юрисконсулт М. А., против решение № 58 от 22. 02. 2016 г. по гр. д. № 878/2015 г. на Окръжен съд – Перник в частта, с която е потвърдено решение № 1007 от 12. 10. 2015 г. по гр. д. № 02854/2015 г. на РС – Перник в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено, на осн. чл. 200 КТ, да заплати на В. В. Й. сумата 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 12. 06. 2014 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12. 06. 2014 г. до окончателното й изплащане. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му и намаляване размера на присъденото обезщетение на осн. чл. 201, ал. 2 КТ. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. В. Й., чрез адв. Р. З., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и правилност на същото. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38 ЗА.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът по чл. 200 КТ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, е уважен за сумата 7000 лв.
За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на дружеството – претърпяна от ищеца трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО /внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време и по повод извършваната работа, причинило временна неработоспособност/, приета за такава по реда на чл. 60, ал. 1 КСО, с разпореждане № 16 от 19. 06. 2014 г. на главен инспектор по осигуряването при НОИ, ТП – Перник, което поражда задължение за работодателя да обезщети ищеца за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Прието е, че сумата 7000 лв. би обезщетила ищеца за претърпените от травматичното увреждане неимуществени вреди, предвид характера и тежестта на увреждането, интензитета на търпените болки и неудобства, продължителността на лечебния и възстановителен период, възрастта на увредения, обществено-икономическите условия в страната. Направеното от работодателя възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ е прието за неоснователно и не е уважено искането за намаляване на отговорността му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че по въпроса относно съотношението между грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и небрежността в гражданското и наказателното право съдът се е произнесъл в противоречие с решения № № 340 от 11. 10. 2011 г. по гр. д. № 387/10 г., IV г.о. и 135 от 8. 05. 2014 г. по гр. д. № 4075/13 г., IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Такова противоречие не е налице.
В цитираните решения на ВКС е прието, че в гражданското право небрежността е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на добрия стопанин, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й, а грубата небрежност е неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Прието е, че в трудовото право намаляване отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. С оглед установените по цитираните дела конкретни факти е прието е, че като проява на груба небрежност следва да се прецени поведение на работник, нарушаващо технологични правила и правила за безопасност, изразяващо се в извършване проверка по ходова част на автомобил при работещ двигател, в близост до открити движещи се части на машина с голяма мощност /по първото дело/ и поведение на работник, нарушаващо основно правило за безопасност, изразяващо се в качване на втори етаж на автовоз при валеж на сняг и силен вятър /по второто дело/. В обжалваното въззивно решение съставът на окръжния съд е приел, излагайки собствени изводи и споделяйки тези на първоинстанционния съд, че груба небрежност би била налице само в случай, че работникът не е положил и най-елементарната грижа и внимание, както и че събраните по делото доказателства не налагат извод в този смисъл, доколкото установяват, че инцидентът е станал на открито, в дъждовно време, при изкачване на стълбите на локомотива /които са предвидени и се използват за достъп до кабината на локомотива/, което изкачване ищецът е осъществявал по нормалния и обичаен начин /обърнат с лице към вратата на локомотива/, както и че причина за настъпване на инцидента е подхлъзване на ищеца. Прието е, при тези данни, че поведението на ищеца не би могло да се прецени като нарушение на технологични правила, правила за безопасност и непроява на елементарно старание и внимание. Даденото от въззивния съд решение по поставените от касатора материалноправни въпроси не противоречи на посочената от жалбоподателя задължителна практика по чл. 290 ГПК, а различията в крайните изводи за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 3 КТ в цитираните решения на ВКС се дължи на различна фактическа обстановка, довела до различни фактически и правни изводи, а не на произнасяне по поставените материалноправни въпроси при несъобразяване с формираната задължителна практика на ВКС.
При този изход на делото [фирма] следва да бъде осъдено, на осн. чл. 38 ЗА и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв. Р. З., АК – Перник, сумата 500 лв. възнаграждение за осъществявано пред настоящата инстанция безплатно процесуално представителство на ищеца, изразяващо се в изготвяне на отговор на подадената касационна жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58 от 22. 02. 2016 г. по гр. д. № 878/2015 г. на Окръжен съд – Перник в частта, с която е потвърдено решение № 1007 от 12. 10. 2015 г. по гр. д. № 02854/2015 г. на РС – Перник в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено, на осн. чл. 200 КТ, да заплати на В. В. Й. сумата 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 12. 06. 2014 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12. 06. 2014 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА [фирма], на осн. чл. 38 ЗА, да заплати на адв. Р. З., АК – Перник, сумата 500 лв. възнаграждение за осъществявано пред настоящата инстанция безплатно процесуално представителство на ищеца В. В. Й., изразяващо се в изготвяне на отговор на подадената касационна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: