О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
София, 28.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3135/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], чрез адв. М. С., против решение № 8007 от 20. 11. 2015 г. по гр. д. № 4290/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, II Д въззивен състав, с което е потвърдено решение от 5. 12. 2014 г. по гр. д. № 25783/2013 г. на СРС, 27 с-в в частта, с която предявеният от Ц. К. П. против [фирма] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен за сумата 8000 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от 17. 06. 2013 г. до окончателното й изплащане. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба Ц. К. П. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Подадена е насрещна касационна жалба от Ц. К. П. срещу въззивното решение в отхвърлителната част, с която се поддържа неправилност поради постановяването му в нарушение на чл. 52 ЗЗД и при несъобразяване с всички установени по делото факти, относими към обема и продължителността на търпените негативни изживявания. Твърди се наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
По подадената от [фирма] касационна жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от Ц. К. П. против [фирма] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен за сумата 8000 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от 17. 06. 2013 г. /предявяване на иска/ до окончателното й изплащане.
За да постанови този резултат съставът на съда е приел, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответното дружество – противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Прието е, че като издател на вестник „Ш.“, ответното дружество е възложител на работа, чрез своите служители и наети на работа лица определя характера и съдържанието на публикуваните в печатното издание материали и носи отговорност за съдържанието им. Прието е, че лица-изпълнители на възложената работа са осъществили описаните в исковата молба противоправни деяния – в публикуваната през 2013 г., в бр. 15 от вестника статия „П. легна с италиански плейбой“ са изнесени твърдения за лични взаимоотношения между ищцата, приятеля й М. М., тенисиста Ф. Ф. и баща й К. П., което нарушавало установеното в чл. 32, ал. 1 КРБ право на неприкосновеност на личния живот. Прието е, че е без значение при преценка основателността на иска дали изнесените факти отговарят на истината или не, тъй като нарушение неприкосновеността на личния живот представлява разпространението и на вярна информация за лични и семейни взаимоотношения. За неоснователно е прието възражението, че изнесеното в статията е израз на установеното в чл. чл. 39, ал. 1, 40, ал. 1, 41, ал. 1 от Конституцията на Република България право на свободно изразяване на мнение и разпространение на информация, тъй като посочените права следва да се упражняват така, че да не се засяга гарантираното от държавата право на неприкосновеност на личния живот. Прието е наличие на вредоносен резултат и причинна връзка между него и деянието. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил вида, интензитета и продължителността на търпените от ищцата негативни емоционални изживявания – чувство на потиснатост, притеснение, неудобство, нежелание за излизане и поддържане на социални контакти, затваряне в себе си, както и напрежение в отношенията с партньора й. Взето е предвид и заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, според което всичко това е предизвикало в продължение на около шест месеца депресивно състояние, реакция на тежък стрес, разстройство в адаптацията, тревожност, невъзможност за планиране на бъдещето. Съобразени са и обстоятелства, свързани с личността на ищцата, социалния й статус, възрастта й, високият тираж на вестника, обществено-икономическите условия в страната към осъществяване на деликта. Отчитайки всички посочени факти и съобразно чл.чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, съдът е приел, че сумата 8000 лв. би обезщетила ищцата за търпените негативни емоционални изживявания.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят процесуалноправни въпроси, засягащи следните проблеми: а/порочно ли е първоинстанционно решение, постановено в производство, в което една от страните е била нередовно призована и не е взела участие при разглеждането му и следва ли въззивният съд, установявайки порока, да отмени същото като неправилно; б/. порочно ли е въззивно решение, постановено въз основа на доказателства, събрани в първоинстанционното производство при нарушение правото на една от страните на участие в процеса.
Не се сочи и обосновава наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, но предвид обстоятелството, че към изложението са приложени две решения на ВКС, постановени по отменения ГПК, то вероятно се поддържа специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въпросите са разрешение от въззивния съд в съответствие с указанията по тълкуването на чл. 269 ГПК, дадени с ТР № 1/2013 г., т. 2, според които въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, нито може служебно да отстрани порочно процесуално действие на първоинстанционния съд. Подадената от дружеството въззивната жалба не съдържа никакви доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в нередовно призоваване на въззивника за насрочени първоинстанционни заседания, нито искания за предприемане на действия за отстраняване във въззивното производство на допуснати в първоинстанционното процесуални нарушения. Такива са въведени от пълномощника на дружеството след изтичане на срока за въззивно обжалване, с депозираната в хода на устните състезания писмена защита, поради което са преклудирани и по тях въззивният съд не дължи произнасяне. Независимо от това, за пълнота на изложението, в мотивите към въззивното решение е разяснена невъзможността съдът служебно да отстранява порочно предприето действие от първата инстанция, включително и повторно да събира доказателства, събрани при нередовно призоваване на страна, както и ограничените хипотези, при които има правомощие да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, които изводи съответстват напълно на приетото по тези въпроси в посоченото тълкувателно решение.
В останалата част изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа касационни основания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК – необоснованост на същото, изразяваща се в несъответствие между фактическите изводи и събраните по делото доказателства, както и постановяването му в нарушение на материалния закон при преценка основателността на иска и размера на дължимото обезщетение, които касационни основания не се преценяват в производството по чл. 288 ГПК.
С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и проверка на правилността му.
Предвид неразглеждане касационната жалба на дружеството – ответник по иска и с оглед разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да бъде разглеждана и касационната жалба, подадена от ищцата Ц. П..
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8007 от 20. 11. 2015 г. по гр. д. № 4290/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, II Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: