О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
гр.София, 18.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Ваня Атанасова
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2801 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Х. А. против решение № 219 от 11.04.2016 г., постановено по в. гр.д. № 139 по описа за 2016 г. на Благоевградския окръжен съд в частите, с които е отменено решение № 9740 от 10.12.2015 г. на Благоевградския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповед № 23 от 29.04.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 1 931 лв. обезщетение за оставането му без работа за времето от 29.04.2015 г. до 29.10.2015 г.
Касаторът твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на процесуалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса дали волята за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие трябва да бъде изрично изразена, или е възможно това да стане с конклудентно действие, състоящо се в подписване на заповедта от страна на работника или служителя като получател на документа.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и да постанови друго за отхвърлянето им, въззивният съд е приел, че уволнителната заповед представлява предложение на работодателя за прекратяване на трудовия договор, а подписването на тази заповед от страна на работника е писменото волеизявление за неговото съгласие по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Този извод на съда противоречи по повдигнатия от касатора въпрос на задължителната практика на ВКС, отразена в решения № 69 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 898/2011 г. на Трето Г.О., № 146 от 7.5.2013 г. по гр. д. № 935/2012 г. на Четвърто Г.О., № 400 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 1109/2009 г. на Трето Г.О. на ГК на ВКС и много други. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд по посочения от касатора въпрос.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 219 от 11.04.2016 г., постановено по в. гр.д. № 139 по описа за 2016 г. на Благоевградския окръжен съд в частите, с които е отменено решение № 9740 от 10.12.2015 г. на Благоевградския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Б. Х. А. против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповед № 23 от 29.04.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 1 931 лв. обезщетение за оставането му без работа за времето от 29.04.2015 г. до 29.10.2015 г.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: