Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
София, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4328 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна с вх. № 14220 от 09.10.2019г. на К. Л. И. и В. Н. И., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение от 18.03.2019г. по гр.дело № 1558/2018г. на Асеновградски районен съд, с което е развален изцяло на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 741, т. ІV, дело № 1333/1986г.. С последния Л. К. И. и М. К. И. /съпрузи/ са прехвърлили на сина си К. Л. И. срещу задължение за издръжка и гледане следния недвижим имот: 1/2ид.ч. от дворно място от 224 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-4673, кв. 305 по плана на [населено място], ведно с първия жилищен етаж от двуетажна сграда със застроена площ от 94 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от приземието, построено в същото дворно място.
Молителите твърдят, че са узнали за делото и решението по него на 30. 08. 2019г. по повод опит за връчване на нотариална покана, отправена от Е. Л. И. до Л. К. И., във връзка с който извършили проверка в СВ-Асеновград по техните партиди и по партидата на Л. К. И., по които установили, че фигурирало вписано съдебното решение. Поддържат, че призоваването им по делото по реда на чл. 47 ГПК не е редовно, тъй като от повече от 25г. те живеят в САЩ, а и имат регистриран настоящ адрес в САЩ, при която хипотеза след връщане на съобщенията до постоянния адрес в Република България /РБ/ с отбелязване, че лицата от повече от 20г. не са на адреса, а живеят в САЩ, съдът е следвало да изиска от ищеца посочване на адрес в САЩ и само, ако такъв не бъде посочен от ищеца, призоваването е следвало да бъде осъществено по реда на чл. 48 ГПК /чрез публикация в ДВ/. Нарушавайки правилата на чл. 47 ГПК, в приложимата редакция, публ. ДВ бр. 86/2017г., приемайки за редовно призоваването на молителите чрез залепване на уведомление по смисъла на чл. 47 ГПК и назначавайки им особен представител на разноски на ищеца, съдът е лишил молителите от възможност да участват в производството по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и от възможност да бъдат надлежно представлявани, при което според последните е осъществено основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила като необжалвано съдебно решение.
Ответникът по молбата Л. К. И. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната недопустимост и неоснователност. Поддържа, че молителите са узнали за решението, чиято отмяна е поискана, на 21. 05. 2019г., когато В. И. е изпратила копие от съдебното решение на дъщерята на ищеца чрез SMS на мобилния телефон, при което положение молбата за отмяна е подадена след изтичане на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е недопустима. Евентуално поддържа, че тя е неоснователна, тъй като призоваването на молителите – ответници е редовно по смисъла на чл. 47 ГПК, те са били представлявани от особен представител, назначен в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, при което не е осъществено никое от основанията на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Молбата за отмяна е подадена в рамките на срока, визиран в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като от материалите по делото не може да бъде направен извод за узнаване на решението на Асеновградския районен съд преди 30.08.2019г.. Такъв извод не може да бъде направен и от приложените към отговора на молбата за отмяна писмени доказателства, вкл. твърдяното от страната електронно съобщение от един от молителите до трето лице, тъй като в него липсва дата на решението, номер на дело и наименование на електронната платформа, която го е генерирала, за да е възможно да се приложат правилата за изпращане и получаване на електронни съобщения в чл. 44, ал. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното:
Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
За да приеме, че молителите К. Л. И. и В. Н. И. са редовно призовани по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, районният съд по делото за разваляне на алеаторния договор е изпратил съобщение с препис от исковата молба и приложенията към нея до посочения в исковата молба от ищеца Л. К. И. адрес, който съвпада с посочения в изготвената за нуждите на делото служебна справка по Наредба № 14/18. 11. 2009г. постоянен адрес: [населено място], [улица]. От последния адрес са върнати съобщения в цялост с отбелязване от 20.07.2018г. на длъжностното лице – призовкар, че по сведение на съседи от съседната къща, адресатите от близо 20 г. са в чужбина /САЩ/ и не са се прибирали. С разпореждане от 23. 07. 2018г. съдът е разпоредил повторно връчване на адреса, с указание ако адресатите не бъдат намерени на адреса, да бъде залепено уведомление. Длъжностното лице – призовкар е оформило съобщения от постоянния адрес от 26. 07. 2018г., в цялост, с отбелязване, че молителите живеят в САЩ за неопределено време по сведения на съседи и че няма лице на адреса, на което да може да бъдат връчени съдебните книжа. На същата дата – 26.07.2108г., на входната врата на къщата на регистрирания постоянен адрес е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. След изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, въпреки удостоверения със служебно изисканата справка по Наредба № 14/18.11.2009г. регистриран настоящ адрес и на двамата ответници И. в САЩ, Асеновградски районен съд е счел за редовно връчването на съдебните книжа чрез залепване на уведомление по смисъла на чл. 47, ал. 5 ГПК, без да извършва други процесуални действия, като е назначил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на И., чрез когото последните са участвали и са били представлявани в исковия процес.
Според безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 85/04.05.2016г. по гр.д. № 251/2016г. на Трето г.о., в определение № 649/22.11.2010г. по ч.гр.д.№ 631/2010г. на Четвърто г.о., в решение № 80/06.04.2016г. по гр.д.№ 6156/2015г. на Трето г.о. и др., при регистриран настоящ адрес на ответниците в чужбина, е осъществена хипотезата на чл. 93, ал. 1 Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ – действително местоживеене в чужбина. Български гражданин с местоживеене в чужбина, няма настоящ адрес в РБ, затова настоящият му адрес се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която действително живее. В тази хипотеза е без значение обстоятелството, че ответниците имат регистриран постоянен адрес в РБ, какъвто те са административно задължени да посочат съгласно чл. 90, ал. 1 вр. ал. 2 ЗГР. Когато от постоянния адрес в РБ е върнато съобщение с удостоверяване, че те живеят в чужбина и са регистрирали като настоящ адрес – САЩ, както е в настоящия случай, съдът дължи да изиска от ищеца да посочи конкретен адрес за призоваването им в САЩ, ако такъв му е известен, или да представи декларация, че не му е известен адреса им в САЩ. Призоваването на ответниците следва да се извърши по реда на чл. 48 ГПК /чрез публикация в ДВ/, ако ищецът е представил последната декларация, или ако адресът в чужбина е известен – чрез съдебна поръчка от настоящия адрес.
Като е приложил нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК, без да изиска от ищеца посочване на конкретен адрес на молителите в САЩ, ако му е известен, с оглед осъществяване на призоваване чрез съдебна поръчка от САЩ, или декларация, че не му е известен техен адрес в чужбина, с оглед призоваване по реда на чл. 48 ГПК, районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на което К. Л. И. и В. Н. И. са били лишени от възможността да участват в исковото производство по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, макар да са били представлявани през целия му ход от особен представител, назначен от съда в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме за осъществено отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Съобразно гореизложеното влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Повторното гледане на делото следва да започне с връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответниците на адрес съобразно гореизложените мотиви, което ще даде възможност на молителите да представят своите доказателства от значение за изхода на спора, както и да вземат становище по иска, като организират адекватна на своя интерес процесуална защита.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предложение първо ГПК, по молбата на К. Л. И. и В. Н. И. с вх. № 14220 от 09.10.2019г., влязлото в сила решение от 18.03.2019г. по гр.дело № 1558/2018г. на Асеновградски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Асеновградски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: