O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 28.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III – то отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Томов гр. дело № 157 /2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 247, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 ГПК.
С определение № 358 от 07.05.2019 г. по гр.д. № 157 /2019 г. по описа на ВКС, III- тo г.о. касационната жалба на Ш. С. М. срещу решение № 5940 от 19.09.2018 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 371/2018 г. е оставена без разглеждане, а по жалбата на Прокуратурата на РБ не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение .
В срока за обжалване на определение № 358 от 07.05.2019 г. в частта за без разглеждане, от Ш. С. М. е постъпила молба вх № 4499/17.05.2019 г. с искане за поправка на допусната фактическа грешка в диспозитива на определението, в частта за недопускане на касационното обжалване при изписване номера, датата и делото на решението, както и на постановилия го съд.
Постъпила е и молба вх. № 4500/ 17.05.2019 г. от същото лице с искане за допълване в частта за разноски на постановеното определение, към която е приложена фактура № 40 от 30.11. 2018 г в полза на Ш. С. М. от адв. Е. Ф. за сумата от 750 лв., заплатени в брой, от които 720 лв. за адвокатско възнаграждение и 30 лв. за заплатена от адвоката държавна такса ,за касационната жалба.
От Прокуратурата на РБ, като насрещна страна по молбите не е постъпило писмено становище.
По молбата за поправка на очевидна фактическа грешка – същата е основателна. Съставът на ВКС констатира, че в диспозитива на определението при изписване на решението, което не се допуска до касационно обжалване по жалбата на ПРБ, погрешно е посочен друг номер на решение, по друго дело, на друг съд , което налага грешката да бъде отстранена.
По молбата за допълване на определението в частта за разноски – същата, макар и допустима, е неоснователна. С отговора на касационната жалба подадена от ПРБ срещу решение № 5940 от 19.09.2018 г. на Софийски градски съд по гр. № 371/2018 г., Ш. М. е поискал да му се присъдят разноски за касационното производството, и с определение № 358 от 07.05.2019 г. по гр.д. № 157 /2019 г съставът на ВКС III -то г.о. не се е произнесъл изрично по така направеното искане.При недопускане на касационото обжалване насрещната страна, по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК, поначало има право на разноски съобразно изхода на спора. В случая обаче искането за допълване в частта за разноски на постановеното определение е неоснователно, тъй като доказателството за извършването, както и за размера на извършените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба, е представено едва с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. По аргумент от чл. 80 ГПК искането за присъждане на разноски следва да бъде заявено най-късно до приключване на устните заседания пред съответната инстанция. В този срок, за да е основателно искането, страната следва да представи и доказателствата за извършването на претендираните разноски. Когато по делото пред съответната инстанция няма открити съдебни заседания. какъвто е настоящият случай, искането за разноски следва да бъде заявено от ответника най-късно с отговора на жалбата, а доказателствата за извършването на разноските в тази хипотеза следва да се представят най-късно до произнасянето на съда в закрито съдебно заседание, в което се постановява актът, с който приключва производството. Производството по чл. 248 ГПК е способ за поправяне на грешките допуснати от съда при произнасянето по исканията за разноски на страните, но не е способ за поправяне на допуснати от самите страни пропуски да заявят надлежно искането си , вкл. подкрепяйки го с необходимите доказателства. В този смисъл е константната практика на ВКС (напр. определение № 1189 от 10.12.2015 г. на ВКС, III-то г.о. по ч.гр.д. №2588/2015 г., определение № 156 от 21.07.2017 г. на ВКС, II-ро т.о. по т.д. №446/2017 г., определение №167 от 16.07.2015 г. на ВКС, II-ро т.о., по т.д. № 3303/2014 г., опреде-ление № 16 от 29.01.2015 г. на ВКС, II-ро т.о. по т.д. №1341/2014 г., опре-деление № 29 от 29.01.2014 г. на ВКС, I-во т.о. по т.д. № 1427/2013 г., оп-ределение № 397 от 11.06.2015г. на ВКС, IV-то г.о. по ч.гр.д. № 2600/2015 г., определение № 298 от 14.05.2010г. на ВКС, IV-то г.о. по ч.гр.д. № 296
/2010 г., определение № 106 от 16.05.2017г. на ВКС, I-во т.о. по т.д № 2248/2016г.)
Отделно от това приложената към молбата фактура № 40 от 30.11. 2018 г. отразява сума за държавна такса от 30 лв., която с оглед изхода на спора по касационната жалба на Ш. М. не е следвало да му се присъжда тъй като същата е приета за недопустима и оставена без разглеждане .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- тo г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 358 от 07.05.2019 г. по гр.д. № 157 /2019 г. по описа на ВКС, III- тo г.о. като след думите „ не допуска касационно обжалване на решение“ вместо „№ 14 от 03.02.2017 г. по гр.д. № 663/2016 г. на Пловдивски апелативен съд“ да се чете „ № 5940 от 19.09.2018 г по гр. № 371/2018 г, на Софийски градски съд“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх № 4500/ 17.05.2019 г. на Ш. С. М. с искане за допълване, в частта за разноски, на определение № 358 от 07.05.2019 г. по гр.д. № 157 /2019 г. по описа на ВКС, III- тo г.о.
Делото да се докладва за образуване на производство по частната жалба на Ш. С. М. срещу определение № 358 от 07.05.2019 г. по гр.д. № 157 /2019 г. по описа на ВКС, III- тo г.о. в частта , с която касационната му жалба е оставена без разглеждане
Председател :
Членове: