O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр. София, 28.06. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о. отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 1634/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5829/ 22.03.2019г. на Н. С. К., чрез адв.Н. Р., срещу определение №710 от 25.02.2019г по ч.гр.д. № 752/2019 г. на Софийския апелативен съд за потвърждаване на определение № 2064 от 24.01.2019 г. на Софийски градски съд , с което при условията на чл. 130 ГПК производството е прекратено по предявените от жалбоподателя искове .
Производството по гр.д.№10134/2018 г. на СГС е образувано по искова молба на Н. С. К. срещу И. Т. Л. и Л. М. Л. с твърдения, че той е биологичен баща на малолетната М. И. Л., [дата на раждане] , чиито родители съгласно акта за раждане са ответниците съпрузи. Искането е да се признае за установено по отношение на тях, че Л. не е биологичен баща на детето, а биологичен баща на детето е ищецът,както и да му се предостави упражнаването на родителските права при опредяляне на подходящ режим на лични контакти с майката, а съшо да се осъди последната да заплаща издръжка Ищецът пряко се позовава на чл.8 ЕКЗПЧОС и основава иска за установяване на произход на обстоятелбството , че през 2016–2017г във Великобритания е съжителствал с майката , докато същата е била в брак с ответника Л. .При това съжителство Л. Л. забременява , двамата се завръщат в България на седмия месец от бременността, като Л. се връща да живее със законния си съпруг. На 03.10.2017г се ражда детето М., като в съставения акт за раждане за баща е вписан съпругът. Майката напуска родилния дом без да вземе детето,същото е предадено на социалните служби и понастоящем е настатено в дом за деца,лишени от родителски грижи в [населено място]. Ищецът твърди, че е провел многократни разговори със социалните работници, които го удомяват че настоящия съпруг на майката не се възприема като баща на детето и не желае да има нищо общо с него. Представено е нотариално заверено становище на майката , че ищецът е биологичен баща на М., документът е бил издаден с цел припознаване на детето от него . Ищецът е приложил също и своя декларация за припознаване , но действащият Семеен кодекс не допуска това да произведе правни последици. Поради това предявява иска .
За да потвърди прекратителното определение на СГС, с което предявените водещи искове за оспорване и установяване на произход са приети за недопустими поради липса на призната от СК активна легитимация на ищеца по първия иск, след като е направил сравнителен анализ на разпоребите на чл. 62 и чл. 66 СК установяващи кръга от лица, които могат да оспорват произход основан на презумпцията за бащинство по чл. 61, ал. 1 СК и на припознаване, съставът на САС е достигнал до извод, че сега действащият Семеен кодекс не признава възможност на трето лице, което претендира да е билогичния баща, да оспорва вече установения по един от възможните способи произход от бащата. Анализирайки практика на ЕСПЧ в областта на оспорване на произход от бащата въззивният съд е приел, че макар в отделни решения да се признава право на трето лице, претендиращо да е билогичен баща, на основание чл.8 ЕКЗПЧОС да оспорва произход основан на припознаване,когато чисто вътрешната национална уредба не му предоставя такава възможност, то по отношение оспорването на произход основан на презумпция за бащинство не бива да се прилага същото разрешение , това би нарушило правото на личен и семеен живот по чл.8 ЕКЗПЧОС на ответниците. За разлика от припознаването презумпцията за бащинство предполага наличието на официална брачна връзка, водеща по дефиниция до възникване на семейни отношения, затова подходът на законодателя в чл. 62 СК да изключи трето лице, претендиращо да е билогичен баща от кръга на лицата легитимирани да оспорват презумпцията за бащинство,е оправдан и балансиран с оглед на интересите по чл.8,ал.2 от Конвенцията и не следва да се отстъпва от него.
Чрез пълномощника си адв. Н. Р. от САК жалбоподателят подържа неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му поради нарушаване на международните стандарти,гарантиращи правото на личен и семеен живот, в частност нарушаване на чл.8 ЕКЗПЧОС, приложима като основание на иска. В изложение е формулиран въпросът:„ Процесуално допустим ли е иск за оспорване на установен с акт за раждане произход на дете, съединен с иск на ищеца да установи произход на детето от себе си, пред български съд, на основание чл. 8 и чл. 6 ЕКЗПЧОС от лице,което претендира, че то е биологичния баща,но не е изрично активно легитимирано съгласно вътрешното българско право да предявява искове за оспорване и установяване на произход?“ Като основание за допускане на касационното обжалване се изтъква чл.280 , ал.1 т.1 ГПК поради разрешението на въззивния съд , в противоречие с определение № 341 от 02.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3310 /2017 г.,на ВКС III-то г.о. Сочи се и основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК
Жалбата е допустима като постъпила в срок , от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от касационно обжалване.
Предвид решаващите мотиви на Софийски апелативен съд, касационното обжалване на въззивото определение следва да се допусне на основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос . Цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, с която се обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК освен хипотези на оспорване на произход,установен чрез припознаване,засяга и процесуалноправния въпрос за допустимост на иска при оспорване на презумпцията за бащинство по чл. 61 СК.
В отговор на поставения въпрос относно процесуалната допустимост на иска Върховен касационен съд, ІІІ г.о изтъква на първо място формираната съдебна практика в определение №341 от 02.10.2017г по ч. гр.д №3310/2017г на ІІІ г.о и определение №232 от 28.05.2018г по ч. гр.д № 1781/2018г на ІV г.о на ВКС според която е допустим иск за оспорване на произход от бащата ,основан на чл. 8 и чл. 6 ЕКЗПЧОС без принципно да се прави разлика по какъв начин е установен този произход – чрез припознаване, или посредством основана на брачната връзка презумпция на закона. Водещото съображение за допустимостта на иска по чл.8 ЕКЗПЧОС не се основава на отликата между оспорване ,предявено от майката,от детето, или от претендиращият да е биологичен баща. В светлината на необходимия баланс между конкуриращи се лични и обществени интереси следва да се съобрази преди всичко положението на детето и неговия висш интерес ,прогласен с чл.3 от Конвенцията за правата на детето, в който смисъл се е произнасял и ЕСПЧ, очертавайки проложното поле на чл.8 и чл.6 от Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, при задължението на държавите да установят дали е в най-добър интерес на детето да се позволи на биологичния баща да установи връзка с малолетното дете.В този смисъл отново следва да се подчертае,че съгласно чл.14 от Конституцията на Република България децата са под закрилата на държавата и обществото и следва да се осигури най-добрия интерес на детето (чл.3, т.3, вр.§ 1, т.5 ДР на ЗЗакрД) ,което през призмата на чл.8, ал.1 и чл.6 от ЕКЗПЧОС налага да се предостави възможност на съда да прецени особените обстоятелства на всеки отделен случай преди вземане на крайното решение , дали се постига нужния баланс между различните интереси на заинтересуваните страни – майката, детето навършило или ненавършило пълнолетие, вписания в акта за раждане баща, както и лицето претендиращо да е биологичен баща. При предявен иск от последния, наличието на брачна връзка между ответниците не изключва наложителността съдът да преценява всички релевантни обстоятелства във връзка с конкретното твърдение или искане при оспорване на бащинството ,като изхожда преди всичко от положението на детето с оглед неговия висш интерес, по начин, който осигурява защитата на личния му живот по смисъла на чл.8 от ЕКЗПЧОС .
Вместо да изтъква , че при двама родители в брак предвид действието на чл. 62 СК е недопустимо трето лице да установява бащинство чрез иска по чл. 8 ЕКЗПЧОС, което само по себе си ще е непропорционална намеса на държавата в семейството , съдът следва да изясни дали формалното третиране на съпруга като родител осигурява вложената от законодателя и необходима с оглед интереса на детето семейна среда и грижа , предвид твърдението на ищеца ,че детето М. не се отглежда в семейството и е изоставено, като най-вероятната причина за това е именно произходът му. Проверката на тези обстоятелства по делото,за което съдът има съответен допуск и може да събере доказателства и по своя инициатива ,включително като изиска становището на компетентните социални служби и органи за закрила на детето, е от значение за оборването на установения от презумпцията на чл.61,ал.1СК произход като пропорционална мярка и правно защитим интерес в случая,тъй като гарантираните от държавата алтернативи за осигуряване на подходяща семейна среда за отглеждане и възпитание на изоставено дете и резидентни грижи не следва да игнорират връзката с произхода, ако именно тя,след нейното установяване , може да осигури по-добрата от тези алтернативи. Когато установяването на биологичния произход от бащата е във висш интерес на детето , искът не следва да не се препятства ,нито да се третира от съдилищата като изначално недопустим .
По същество частната касационна жалба е основателна.
Предвид вече изтъкнатото в отговор на поставения правен въпрос, предявеният иск е допустим ,като въззивният съд неправилно е потвърдил връщането на исковата молба с прекратяване на производството по него .
Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия,да бъде осигурено участието на детето – чрез назначен от съда представител ,като съгласно ЗЗакр.Д се уведоми и съответната дирекция „ Социално подпомагане” към АСП по местожителство на детето .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд,III- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 710 от 25.02.2019 г. по ч.гр.д. № 752/2019 г. на Софийския апелативен съд
ОТМЕНЯ определение № 710 от 25.02.2019 г. по ч.гр.д. № 752/2019 г. на Софийския апелативен съд,с което е потвърдено определение № 2064 от 24.01.2019 г. по гр.д. № 10134/2018 г. на Софийски градски съд.
Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно указанията в настоящето определение .
Председател :
Членове: