O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр. София, 29.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о. отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 3667 / 2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4710/ 25.06.2018 г. на Д. Г. И., чрез адв. М. Т., срещу определение № 152 от 21.05.2018 г. на Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. № 115/2018 г. за потвърждаване на определение № 84 от 12.01.2018 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1623/2017 г., с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на въззивния съдебен акт като оспорва , че определението за продължаване на срока за изправяне на нередовностите на исковата молба №2141 от 05.12.2017г на Бургаски ОС в случая не е подлежало на съобщаване ,след като съдът сам е постановил , че продължаването на срока с три седмици „следва да тече от съобщението на настоящето определение предвид обстоятелството, че със същото са дадени нови указания”.Пълномощникът адв. Т. е получила съобщение на 08.01.2018г и се констатацията, че срокът е изтекъл към 02.01.2018г.Като процесуално нарушение допуснато от въззивния съд сочи и липсата му на преценка дали дадените от долната инстанция указания за изправяне на нередовности на исковата молба са били пълни, точни и ясни. Навежда и пропуска му да отчете, че исковата молба е върната без окръжният да се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса по предявените искове, направено още с исковата молба В отделно представеното изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се преповтарят оплакванията от жалбата и се сочат и трите възможни порока на съдебния акт – нищожност, недопустимост и неправилност. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, прилага се и съдебна практика на състави на ВКС. Страната се позовава и на чл. 280 , ал. 2 , предл.2-ро ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на III -то г.о., предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и допустима .
Определението следва да се допусне до касационно обжалване поради следното:
Пред Бургаския окръжен съд, по описа на който е образувано гр.д. № 1623/2017 г. Д. Г. И. е предявил искове срещу С. Х. Ч. в условията на обективно съединяване, под евенуалност: – за прогласяване нищожност на сключен между страните на 30.10.2012 г. договор за покупко – продажба на два самостоятелни жилищни недвижими имота в сграда етажна собственост поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на форма поради нишожност на нотариалното действие ; – за унищожаване на сделката поради измама; за разваляне на договора поради неплащане на цената ;- за изпълнение на същия с обезщетение за забавата, а при кумулативност и иск за нищожност на нотариална сделка за кафе експресо в сутерена на жилищния блок при позоваване на противоречие със закона, заобикаляне на закона и липса на съгласие. С уточнителна молба, в изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности по исковата молба и нейното вписване е заявил като правно основание за нищожност на продажбата между страните и липсата на съгласие. С определение № 84 от 12.01.2018 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1623/2017 г. производството по исковата молба е прекратено при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК.
За да потвърди същото в обжалваното понастоящем определение Бургаски апелативен съд е приел за установено, че с разпореждане № 4941 от 26.10.2017 г. окръжният съд е дал указания до ищеца да уточни фактическото основание на исковете и вида на предприетото съединяване, да представи скици за индивидуализация на имотите и данъчни оценки, както и да впише исковата молба.В срока за изпълнение на това разпореждане, с молба, ищецът е уточнявал фактическите обстоятелства, и е заявил повторно искането си за снабдяване със съдебни удостоверения- за данъчна оценка на имотите и скици –извадки от кадастралната карта, а също така е заявил и ново правно основание за нищожност на сделката – липса на съгласие, без да я посочва, както и искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията. С определение № 2142 от 05.12.2017 г. БОС е уважил молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК като продължил срока с три седмици, разпоредил издаване на исканите съдебни удостоверения, но същевременно дал нови указания, вкл. да се посочат фактическите обстоятелсва,на които се основа допълнително заявената липса на съгласие като правно основание за нищожност на сделката. Установил,че ищецът е получил исканите удостоверения на 14.12.2017г. От правна въззивният съд е изложил, че определението, с което се уважава молбата за продължаване на срока за отсраняване на нередовности по исковата молба не се връчва на страната,а последната има задължение сама да следи за произнасянето на съда по нея. Прилагайки чл. 63, ал. 2 , изр. 2-ро ГПК приел, че продълженият срок е изтекъл на 02.01.2018 г., към която дата ищецът не е изпълнил указанията на окръжния съд да представи скици, данъчни оценки, да впише исковата молба,а също и да посочи фактите на които основава допълнително предявения иск за нищожност .
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК страната, макар да сочи чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК и да прилага съдебна практика на касационния съд не формулира правен въпрос, за който счита че е обуславящ. Съгласно приетото в т.1. на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, формулирането на правен въпрос, който страната счита ,че от значение за изхода на делото, е обща предпоставка, която само в кумулативна даденост с поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1-т.3 ГПК е годна да обоснове допускане на касационното обжалване.Не е формулиран въпрос.
Страната се е позовала в изложението си и на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК – недопустимост на въззивния съдебен акт, предпоставка за която ВКС следи и сам служебно.Същата не е налице.Въззивният акт е постановен при наличието на всички абсолютни процесуални предпоставки, важими за въззивното обжалване на определения.
Налице е обаче основанието по чл 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт, като самостоятелна предпоставка за допускане на касационното обжалване Видно от мотивите на обжалваното определение, апелативният съд не е извършил преценка за законосъбразност на дадените от долния съд указания за изправяне на нередовности и съобщаването им , въпреки, че е бил длъжен .Така е приел обжалвания пред него акт за законосъобразен при несъобразяване с императивното процесуално правило , че последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК настъпват само когато указанията на съда за остраняване на нередовности по исковата молба са пълни, ясни, точни и законосъобразни и когато са били редовно съобщени на страната. Очевидно неправилно е приложено правилото на чл. 60,ал. 4 ГПК за броене и изтичане на сроковете определени в седмици ,считано от 14.12.2018г. без да изложи съображения защо счита,че изрично определен от датата на връчване на съобщение срок от съда следва да тече по други правила . Определението е постановено при явно несъобразяване на всички релевантни , макар и приети заустановени факти.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
С разпореждане № 4941 от 26.10.2017 г. по гр.д. № 1623/2017 г. Бургаският окръжен съд е оставил без движение исковата молба като е дал указания до ищеца в двуседмичен срок от съобщаването да посочи ясно и конкретно кои са фактите във връзка с искането за обявяването на сделката за нищожна на всяко от заявените три основания ; конкретни факти по иска за унищожаемост, конкретни факти по искането за прогласяване на нищожност поради нищожност на нотариално действие , да посочи поддържа ли иск за претендиране на пазараната цена на имота към момента на сключване на сделката, като посочи размера му- главница, в т.ч размера на мораторните лихви и периода от време за който се претендират последните; да посочи вида на предприетото съединяване на исковете за нищожност на заявените множество основания ; да представи скици на процесните имоти, както и удостоверения за данъчни оценки, да впише исковата молба, в противен случай исковата молба ще бъде върната.
Изпълнението на част от тези указания обективно е обусловено от произнасянето на съда по направените още с исковата молба искания . За вписване на исковата молба съдът следва да даде срок ,след като искът е изправен откъм основание и петитум и е събрана съответната държавна такса по редовна искова молба -с оглед цената на иска,или след като ищецът е освободен от държавна такса с влязло в сила определение на основание чл. 83 ал.2 ГПК.Съгласно чл.12,ал.1 ПВ вписването се извършва след като е събрана държавната такса за образуване на делото.Същата не би могла да се укаже за внасяне и събере от съда преди да е определена цената на иска, в частност ,едва след представяне на данъчната оценка на процесните имоти, което в конкретния случай е в зависимост от издаването на поисканото от ищеца съдебно удостоверение,тъй като имотите по данъчна партида не се водят на името на ищеца .До определяне на цената на иска, в частност при съобразяване на чл.69, ал.1 т.4 ГПК,съдът има основание да изчаква с преценката по молбата на основание чл.83, ал.2 ГПК,но едва след като се стабилизира определението по този въпрос, съдът има основание да постави на ищеца срок за вписване на исковата молба,като приложи последиците на чл.129,ал.3 ГПК.
Видно от уточнителната молба депозирана в изпълнение на указанията , поискано е продължаване на срока за изпълнение с оглед на нареденото вписване и невъзможността страната да го извърши преди да се снабди от съда с поисканите още с исковата молба удостоверения за издаване на данъчни оценки и скици-извадки от кадастралната карта. Същевременно е заявено ново правно основание за нищожност, за което съдът е преценил, че се налага да даде нови указания. С определение № 2141 от 05.12.2017г Бургаският окръжен съд е уважил молбата за продължаване на срока за изправяне на нередовностите по първото разпореждане, като едва тогава е разпоредил е да се издадат исканите съдебни удостоверяния и едновременно с това е дал указания да се отстранят нередовности по новозаявеното с уточнителната молба правно основание за нищожност на сделката,като се посочат фактите, от които се извлича то, както и да се посочи последователността при която се поддържа всяко едно от основанията за нищожност. Срокът е удължен с три седмици. След като е отчел, че се дават нови указания за изправяне на нередовности по предявените искове, БОС правилно е посочил изрично, че определението с указанията следва да се съобщи на страната,а срокът за изпълнението да тече от съобщаването . Това обстоятелство обаче не е съобразено от състава на Бургаски апелативен съд въпреки собствената му констатация,че с уточнителната молба ищецът е заявил ново правно основание и с второто разпореждане са дадени за пръви път указания за отстраняване на нередовности в тази връзка ,вкл .засягащи редовността на исковата молба като цяло.
Не е съобразено от апелативния съд и обстоятелството че определение № 2141 от 05.12.2017 г.е редовно съобщено на страната, чрез адв.Т. на 08.01.2018г.,видно от обратния отрязък на съобщението и към датата 12.01.2018г.,на която е постановено определението за прекратяване на производството,срокът за изпълнение, даден от съда, не е изтекъл,независимо че страната по делото е получила изготвените две удостоверения по- рано .
Като незаконосъобразно, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа проверка за редовност на исковата молба и уточнителната молба като едно цяло и даването на указания за остраняване на нередовности с определянето на подходящ срок за изпълнението им, като съобрази, че непосочването на вида на съединяването при множество искове, както и поредността на разглеждане на заявени различни правни основания за нищожност на сделките не е нередовност на исковата молба,а преценката за вътрешнопроцесуална допустимост е дължима от съда.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, III- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 152 от 21.05.2018 г. на Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. № 115/2018 г.
ОТМЕНЯ определение№ 152 от 21.05.2018 г. на Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. № 115/2018 г. и определение № 84 от 12.01.2018 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1623/2017 г.
Връща делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 1623/2017 г. от етапа проверка за редовност на исковата молба и уточнението към нея
Председател :
Членове: