O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 03.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о. отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 4582/ 2017 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. П., чрез адв. А. Т., срещу определение № 2312 от 14.07.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3034 / 2017 г. за потвърждаване на определение № 7201 от 10.03.2017 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 12314 /2016 г., с което исковата молба на жалбоподателя е върната заради непредставен документ за внесена държавна такса и производството по нея прекратено .
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа се, че апелативният съд неправилно е приел ,че първоинстанционният съд се произнесъл за удължаване на срок на 03.01.2017г .Твърди се ,че страната не е могла да узнае дали молбата й за продължаване на срока е удолетворена и кога изтича продълженият срок . Защитата на ищеца е била поставена от първоинстанционния съд в обективна невъзможност да отстрани нередовността тъй като при многобройните и опити да получи достъп до делото, била получавала информация от деловодството, че то е на доклад и едва на 23.02.2017 г. делото е „излезло”от доклад, когато продълженият срок вече е бил изтекъл В отделно представеното изложение по чл. 284, ал.3,вр чл.278, ал. 4 ГПК се извеждат следните въпроси: 1. Може ли страната поискала продължаване на срока по чл. 63 ГПК да изпълни указанията на съда, щом като не и е осигурен достъп до делото, респективно не е могла своевременно да узнае за разпореждането на съда по направеното от нея искане?; 2. Какви действия може да предприеме страната, депозирала молба по чл. 63, ал.1 ГПК, за да узнае своевременно за разпореждането на съда, когато делото е на доклад при съдията през времето от депозиране на молбата за продължаване на срока до постановяване на съдебния акт за прекратяване на производствто поради неизпълнени указания?; 3. Считат ли се тези действия на съдебния състав преграждащи правото на страната на достъп до съд и нарушават ли те принципа на служебното начало залегнал в чл. 7 ГПК?Цитира се чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховният касационен съд на РБ, III -то г. о., намира частната касационна жалба за подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, така допустима По въпроса за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г.) за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, III -то г.о., съобразява следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. № 12314 /2016 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по исковата молба на Н. А. П.,като при постъпването исковата молба е нередовна .С разпореждане на съда от 29.10.2016 г. е указано на ищеца в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 8332 лв., в противен случай исковата молба ще бъде върната. Разпореждането с указанията е съобщено на 05.12.2016 г, чрез адвоката на ищеца като съдебен адрес. На 12.12.2016 г.,в срока за изпълнение на указанието адвокат Т. е депозирала молба за удължаване на срока за изпълнение с един месец, предвид големия размер на таксата. С разпореждане на съда от 03.01.2017 г.,поставено върху самата молба (стр №15 по описа на гр.д №12314/16г) молбата е удолетворенана тази дата , като срокът е продължен с две седмици,считано от датата на разпореждането. С определението от 10.03.2016 г.исковата молба е върната заради неизпълнени указания, към момента на постановяване на акта включително.
В частната жалба до апелативния съд срещу прекратителното определение на градския съд, страната е твърдяла същото, което твърди и пред ВКС – че е била поставена от съда в обективна невъзможност, въпреки активността си, да узнае за продължения срок, така и да изпълни указанията касаещи държавната такса.
За да потвърди определението апелативният съд, след съответните собствени фактически констатации по движение на делото, касаещи срока е приел, че страната сама следи за произнасянето на съда по молбата й за неговото продължаване, в това число за началото и края му, като за съда не съществува задължение да я уведомява за това, предвид чл. 7, ал.2 ГПК. Приел е за правилен извода на градския съд, че указанията му досежно държавната такса не са били изпълнени, нито в продължения срок – изтичащ на 17.01.2017г.,нито към момента на постановяване на определението за връщане на исковата молба-10.03.2017г. Доводът, че делото е било постоянно на дoклад, така страната се е намирала в обективна невъзможност да изпълни указанията, е приет за несъстоятелен предвид обстоятелството, че ищецът е разполагал до момента на прекратяване на делото с повече от два месеца, през които да внесе държавната такса и представи документа за това.
Предвид установените процесуални факти по движението на делото, от които обективно не се установява същото да е съхранявано в нарушение на действащия тогава Правилник за администрацията на районните , окръжните ,административните , военните и апелативните съдилища (отм ДВ бр.68/2017г), съответно да бил е препятстван достъпа на страната да узнае за разпореждането на съда,включителнто след справка в деловодството , поставените в изложението въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване.Въпросите, които страната извежда, изцяло се условят на твърдения за нарушения , които не са подкрепени от никакви доказателства или индиции, като например наличието на отбелязвания, на депозирани допълнителни молби на страната (или сигнали) в случай, че делото не се намира по реда , осигуряващ справки по него.Деловодствата приемат книжа и регистратурата на съда е открита, независимо от местонахождението на делото, като при администрирането на делата и достъпа до тях , действащият ред и установените в съдилищата практики осигуряват на страната съответните гаранции, че фактите от значение за нейната процесуална активност ще бъдат отразени.Липсата на тази явна от данните по делото активност,е и констатацията ,обусловила решаващите изводи на въззивния съд.Касационната инстанция не е инстанция по навеждане на фактите и събиране на доказателствата за тях Отделно от това, поставените въпроси не засягат решаващите мотиви на въззивната инстанция като инстанция по същество в производство по обжалване на определение, а допълнителните такива по конкретни доводи, изложени в жалбата пред нея.
Ето защо въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване и Върховният касационен съд, III- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2312 от 14.07.2017 г. по ч.гр.д. № 3034 / 2017 г на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове: 1.
2.