Определение №184 от 2.5.2018 по ч.пр. дело №844/844 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 184

гр. София, .02.05.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о. отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 844/ 2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 15092/08.09.2017 г. на К. И. Б., приподписана от адв. В. Л., срещу определение № 2578 от 02.08.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2933 / 2017 г. за потвърждаване на определение от 14.02.2014 г. на Софийски градски съд по гр.д. №1159/2014 г., с което производството по предявения от жалбоподателя иск за обезщетение за неимуществени вреди е било прекратено заради липса на правен интерес.
С жалбата се поддържа неправилност на обжалвания акт досежно изводa на въззивния съд за липса на правен интерес предвид обстоятелствата на които се основава предявения иск за вреди срещу Камарата на частните съдебни изпълнители. Навежда се, че в случая правният интерес следва да се търси в здравословното и имуществено състояние на ищеца, което изцяло е обусловено от материалното състояние на съпругата му. Поддържа се и непълнота на мотивите на въззивния съдебен акт. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се навежда като специално основание необходимостта от произнасяне на ВКС с оглед точното приложение на закона и развитието на правото по два процесуално – правни въпроса :
1. Наличието на предходно производство, прекратено заради липса на правен интерес равностойно ли е на основанията посочените в ГПК основания за прекратяване : висящо производство ( между същите страни на същото основание ) или сила на пресъдено нещо .
2. При прекратяване на производството поради наличие на вече прекратено предходно производство ,решаващият съд следва служебно да постави в кориците на делото преписи от предишното дело.
Върховният касационен съд на РБ, състав на III -то г. о. предвид данните по делото, намира частната касационна жалба допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване, като преграждащ и постановен по осъдителен иск с цена над 5000 лв., въззивен съдебен акт.
По въпроса за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК (в приложимата редакция на чл. 280 ГПК- ДВ бр.50 /2015 г.) като абсолютно положително условие за допускане на обжалваното определение до касация, съставът на ВКС съобразява следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. №1159/2014 г. по описа на СГС е образувано по исковата молба на К. Б. срещу Камарата на частните съдебни изпълнители ( КЧСИ) за осъждането и да му заплати, неимуществени вреди в размер на 1760000 лв., претърпени от бездействие на ответника изразяващо се в неангажиране на дисциплинарната отговорност на съдебен изпълнител, провеждащ изпълнителни действия по изпълнително дело, по което длъжник е съпругата на ищеца, с която той живее в режим на икономическа общност. Според ищеца съдебният изпълнител по делото с взискател „Топлофикация София „-ЕАД незаконосъобразно бил наложил запор върху трудовото възнаграждение на съпругата му и незаконосъобразно ежемесечно удържал суми от него- действия, които ищецът бил обжалвал , като копия от жалбите за които бил изпратил до КЧСИ. В исковата молба е посочено още , че ищецът е безработен, така изцяло зависим от доходите на съпругата си, поради което търпи непосредствено имуществени и неимуществени вреди от поведението на КЧСИ, която повтарящо се отказва да подведе под дисциплинарна отговорност въпросния съдебен изпълнител, осъществяващ незаконосъобразно принудително изпълнение.
За да потвърди определението на СГС, с което делото е прекратено като недопустимо, в обжалваното определение САС след собствени фактически констатации относно обстоятелствата на които е основан предявения иск, е приел, че ищецът се домогва да ангажира деликтна отговорност на ответника чрез позоваване на противоправно поведение засягащо чужда правна сфера- тази на трето за спора лице ,поради това липсва правен интерес. Приел е, че евентуалното нарушаване на чужди права не е предпоставка за възникване и упражняване на собствени права, освен в случаите на правоприемство или когато изрична законова разпоредба позволява това, какъвто не е настоящият случай.
При този предмет на делото и при тези мотиви на въззивния съд, първият от поставените в изложението въпроси за това дали наличието на предходно производство между същите страни на същото основание, прекратено заради липса на правен интерес е равностойно на основанията за недопустимост на последващо производство по чл. 126, ал. 1 ГПК( висящо производство между същите страни на същото основание )и по чл. 299 ГПК ( отвод за сила на пресъдено нещо), не притежава характеристиката на обуславящ по см на т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Пред въззивния съд въпросът е за правния интерес от иска и той не се е произнасял, нито е бил длъжен да се произнася за характера на предходно дело между страните , като абсолютна процесуална пречка спрямо последващото производство пред него. С така поставения въпрос касаторът оспорва съображенията на първоинстанционния съд и коментира мотиви , изложени в първоинстанционния съдебен акт, които обаче не са предмет на проверка в касационното производство, включително и заради това, че въззивният съд е съд по същество , а не контролно отменителна инстанция и в случая въззивното определение е с други мотиви .
Вторият изведен въпрос е дали при прекратено предходно производство между страните съдът по второто производство следва служебно да постави в кориците на делото преписи от предишното дело. Този въпрос също не притежава характеристиката на обуславящ ,тъй като няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд за липса на правен интерес ,които съображения не се основават на констатациите за предходно заведено дело , което е било прекратено Извеждането от касатора на въпрос от значение за изхода на делото пред въззивния съд е обща процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване, която в кумулативна даденост с поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал.1- т.3 ГПК е годна да обоснове допускане на обжалвания акт до касационна проверка. Когато общата предпоставка не е налице, какъвто именно е случаят, изследването на наличието на специалните предпоставки е безпредметно и не се дължи от съда съгласно приетото в мотивите и диспозитива на т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Не са налице и основания за служебно допускане на определението до касационен контрол, тъй като не се установява вероятност то да е нищожно или недопустимо.
За пълнота следва да се посочи, че при обстоятелствата изложени в исковата молба, въззивният съд е преценил липса на правен интерес в съответствие с установената съдебна практика на ВКС Ишецът заявява собствени материални права ( право на обезщетение за вреди) от поведение, засягащо чужда правна сфера. По принцип правният интерес от предявяване на иск принадлежи на лицето, чиято собствена правна сфера е засегната от чужди действия. Извън тази хипотеза, правен интерес на трети лица се признава само по силата на изрична законова разпоредба ( случаите на процесуална субституция – чл. 26,ал.2 ГПК , чл. 226, ал. 2 ГПК, чл. 134 ЗЗД и др.) или в случаите на наследствено правоприемство, какъвто настоящият случай не е. В този смисъл е и константната съдебна практика (например определение № №801/2015г по гр.д №6066/2015г 4-то г.о , определение № 750 от 31.10.2012 г. по гр.д. № 532/2010 г. на ВКС, 4 –то г.о., определение № 70 от 08.02.2013 г.на ВКС ІІ г.о. по гр.д. № 54/2013 г., определение № 718 от 09.11.2015 г. на ВКС, решение № 73 от 17.04.2012 г. на ВКС, III- то г.о. по гр.д. № 803/2011 г. )
В заключение от изложеното касационно обжалване не следва да се допуска, поради което, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2578 от 02.08.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2933 / 2017 г.
Определението е окончателно.

Председател :

Членове:

Scroll to Top