Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
[населено място], 13.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 3757 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Методи К. Ч. срещу решение № 808 от 12. 06. 2018г., постановено по в. гр. дело № 904/2018г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в частта му, с която е потвърдено решение № 432/07. 02.2018г. по гр. дело № 12137/2016г. на Пловдивски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 3 562. 97 лв. – обезщетение за оставане без работа за периодите: 22. 07. 2016г. – 30. 11. 2016г. и 05. 01. 2017г. – 22. 01. 2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Въззивното решение в частта му, с която са уважени исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца Методи К. Ч. и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „електротехник, строителен“, както и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 2 КТ за сумата 89. 31 лв. – обезщетение за разликата между трудовото възнаграждение, което би било получавано, ако не беше незаконното уволнение, и получаваното такова от друг работодател, през периода: 01. 12. 2016г. – 04. 01. 2017г., като необжалвано, е влязло в сила.
Ищецът – касатор поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно като необосновано поради превратното тълкуване на приети доказателства –заверени копия на две различни трудови книжки, погрешно възприети от въззивния съд като копия от една и съща трудова книжка, при което е счетен за недоказан факта на оставане без работа за процесния период. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на нов съдебен акт, с който искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ да бъде изцяло уважен. Претендира съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – „Джи Пи Г.“ АД, подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
С определение № 66 от 29. 01. 2019г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в обжалваната му част поради очевидна неправилност /чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК/.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира касационните оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост, изразяваща се в превратно възприемане на различни доказателства /две различни трудови книжки/ като едно и също доказателство /една трудова книжка/, при което е счетена за разколебана доказателствената им сила, заради удостоверяването на взаимноизключващи се факти, за основателни.
За да постанови обжалваното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, въззивният съд е счел, че не е доказано оставането без работа на ищеца през процесните периоди: 22. 07. 2016г. – 30. 11. 2016г. и 05. 01. 2017г. – 22. 01. 2017г., тъй като единственото представено доказателство досежно този факт е заверено ксерокопие от трудова книжка, удостоверяващо противоречиви факти, а това обстоятелство обуславя некредитиране на това доказателство като надлежно такова.
Всъщност представените от ищеца заверени преписи са от две различни трудови книжки /с различни серии и номера – стр. 8-9 и стр. 105-106 от първоинстанционното дело/, съдържащи удостоверяване на правнозначими факти по различни трудови договори /с ответника и с други работодатели след прекратяване на процесното трудово правоотношение/, които не са взаимноизключващи се, а се допълват взаимно. Необосновано, Пловдивски окръжен съд, ги е приел за едни и същи страници от една и съща трудова книжка, удостоверяващи противоречиви обстоятелства. Единствено въз основа на тези фактически и правни изводи е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ като неоснователен, зачитайки доказателствената сила на заверените по чл. 32 ЗА копия от трудови книжки на ищеца, като годно доказателство за установяване на факта на оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ, в съответствие с разрешенията на ТР № 6/2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС.
От представената трудова книжка серия З, № 283595 се установява, че през периода: 22. 07. 2016г. – 30. 11. 2016г. вкл., ищецът не е работил по друг трудов договор. Релевантният шестмесечен период по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е 22. 07. 2016г. – 22. 01. 2017г.. С влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 2 КТ е установено със сила на пресъдено нещо между страните, че за част от този шестмесечен период: 01. 12. 2016г. – 04. 01. 2017г., ищецът е работил при друг работодател, на по-ниско платена работа, като му е присъдено обезщетение в размер на 89. 31 лв.. Ищецът не е представил доказателства за вида на трудовия договор с другия работодател – срочен или безсрочен, поради което не е установена в процеса причинната връзка между процесното уволнение и оставането без работа на ищеца за периода: 05. 01. 2017г. – 22. 01. 2017г. /след прекратяване на трудовия договор с другия работодател/. Според константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, при работа по безсрочен трудов договор при нов работодател в рамките на шестмесечния период по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, с който нов работодател трудовият договор също е прекратен в този шестмесечен период, причинната връзка се счита прекъсната и обезщетение по чл. 225 КТ не може да се търси от първия работодател. Поради това искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за периода: 05. 01. 2017г. – 22. 01. 2017г. е неоснователен.
За периода: 22. 07. 2016г. – 30. 11. 2016г. вкл, за който носещият тежестта на доказване ищец е установил оставането си без работа в причинно-следствена връзка с процесното незаконно уволнение, следва да бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, което се изчислява въз основа на полученото брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, предхождащ незаконното уволнение – м. юни 2016г., чийто размер е 903. 98 лв. /според заключението на приетата счетоводна експертиза и представения фиш за заплата за м. юни, 2016г./. Размерът на обезщетението за горепосочения период /4 месеца и 8 дни/, изчислен съгласно чл. 225, ал. 1 и чл. 228 КТ /4х903.98лв.+/903.98лв.: 30 дни/х 8 дни/ = 3 856.92 лв./, надхвърля размера на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ от 3 562. 97 лв., съгласно допуснатото изменение на иска по чл. 214 ГПК в с.з. от 24. 01. 2018г. пред първоинстанационния съд, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Поради това обжалваното въззивно решение в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за периода: 22. 07. 2016г. – 30. 11. 2016г. вкл., е неправилно като необосновано, но тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да бъде уважен за целия предявен размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца не следва да бъдат присъждани съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция, тъй като не са представени доказателства за сторени такива разноски. В представения договор за правна помощ от 13. 07. 2018г. към касационната жалба е посочен само договорен размер на адвокатското възнаграждение, като не е удостоверено плащането му по какъвто и да било начин /в брой, по банков път и др./. По същия начин стои въпросът и с разноските за адвокатския хонорар пред въззивната инстанция. Пред първата съдебна инстанция в представения договор за правна помощ, сключен с ищеца, е удостоверено плащането в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 450 лв. – хонорар за един адвокат пред първата съдебна инстанция, извън присъдения с първоинстанционното решение.
Предвид крайния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС и дължимите държавни такси по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за производството пред трите съдебни инстанции по делото, а именно: 235. 04 лв..
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 808 от 12. 06. 2018г. по в. гр. дело № 904/2018г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в частта му, с която е потвърдено решение № 432/07. 02.2018г. по гр. дело № 12137/2016г. на Пловдивски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 3 562. 97 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода: 22. 07. 2016г. – 30. 11. 2016г. вкл., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на МЕТОДИ К. Ч., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата 3 562. 97 лв., съставляваща обезщетение за оставане без работа за периода: 22. 07. 2016г. – 30. 11. 2016г. вкл., ведно със законната лихва от 08. 09. 2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на МЕТОДИ К. Ч., ЕГН: [ЕГН], сумата 450 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, ЕИК:[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 235. 04 лв..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.