Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
[населено място], 09.04. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4428 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалби на Министъра на правосъдието на РБ и на ЧСИ В. П., с рег. № 879 при К. на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ и район на действие – Окръжен съд – Ловеч, срещу решение от 10. 07. 2019г. на дисциплинарната комисия на КЧСИ по дисц. дело № 4/2019г., с което на ЧСИ В. П. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за неуведомяване на ипотекарния длъжник по изп. дело № 20138790400388 за постановление за възлагане на ипотекирания за обезпечение на принудително изпълняваното вземане недвижим имот – глоба в размер на 500 лв., като искането на Министъра на правосъдието на РБ с изх. № 9400-316/25.10.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание за това, че в обявлението за публична продан, ЧСИ П. е посочил обща начална цена на два самостоятелни имота в нарушение на чл. 487, ал. 1 вр. с чл. 485 ГПК, е отхвърлено.
Жалбоподателят Министъра на правосъдието на РБ релевира неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че дисциплинарните нарушения – предмет на дисциплинарното производство са извършени, което обстоятелство се установява от приетите доказателства, че някои от тях /неспазването на процедурата по уведомяване и връчване на съобщения до страните в изпълнителния процес, в частност тази по чл. 47 ГПК/ съставляват системни и повтарящи се нарушения в практиката на ЧСИ, установявани и наказвани в предходни дисциплинарни производства. По отношение на констатираното от дисциплинарния състав нарушение – неуведомяване на ипотекарния длъжник за постановлението за възлагане, поддържа че наложената глоба от 500 лв. е под законоустановения минимум в чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, при което наложеното дисциплинарно наказание е явно несправедливо и несъответстващо на извършеното нарушение. Счита за неправилен извода в атакуваното решение за липса на дисциплинарно нарушение при посочване на обща начална цена на двата самостоятелни обекта, изнесени на публична продан, поради това, че в правомощията на съдебния изпълнител е да преценява дали два функционално свързани самостоятелни имоти съставляват един общ имот. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно, а вместо него – постановено друго решение, с което да бъде уважено искането на Министъра на правосъдието на РБ в неговата цялост, като за всички дисциплинарни нарушения на ЧСИ бъде наложено справедливо наказание, отчитащо тежестта на нарушенията, дисциплинарното минало на ЧСИ, вкл. наложените предходни наказания за извършени други дисциплинарни нарушения. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
ЧСИ В. П. подава отговор на жалбата на Министъра на правосъдието на РБ, в който поддържа становище за нейната неоснователност.
Жалбоподателят ЧСИ В. П. поддържа, че атакуваното решение в частта му, с която му е наложена глоба в размер на 500 лв., е неправилно, тъй като не е извършено визираното дисциплинарно нарушение – неуведомяването на ипотекарния длъжник за постановлението за възлагане в изпълнителния процес не е нарушение на процесуалния закон, в който лимитивно са изброени лицата, имащи право да го обжалват, но ипотекарният длъжник като трето лице няма такова право. Моли в тази атакувана част, решението на дисциплинарния състав на КЧСИ, да бъде отменено или изменено като му бъде наложено по-леко дисциплинарно наказание. Претендира сторените пред ВКС разноски по жалбата си.
Министърът на правосъдието на РБ не подава отговор на жалбата на ЧСИ П..
Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, в изпълнение на правомощията си по чл. 73, ал. 1 и ал. 4 ЗЧСИ, намира, че жалбата на ЧСИ В. П. е недопустима като подадена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ. ЧСИ П. е получил съобщение за обжалваното решение на дисциплинарния състав на КЧСИ на 16.09.2019г. – факт, установен с известие за доставяне по пощата, прието в процесното дисциплинарно производство и заведено с вх. № 6442/17.09.2019г. при КЧСИ. Жалбата на ЧСИ е депозирана на 03.10.2019г. пред КЧСИ, т.е. след изтичане на 14-дневния срок за обжалване, визиран в чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, изтекъл на 01.10.2019г., при съобразяване с обстоятелството, че последният ден от срока /30.09.2019г./ е присъствен ден. Като просрочена жалбата на ЧСИ П. следва да бъде оставена без разглеждане.
Жалбата на Министъра на правосъдието на РБ е допустима като подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт по чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, вкл. материалите по процесното дисциплинарно производство, намира, че тази жалба е частично основателна.
За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав на дисциплинарната комисия на КЧСИ е счел за установено, че по образуваното пред ЧСИ В. П., с рег. № 879 при КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – Ловеч, изп. дело № 20138790400388 до длъжниците, вкл. до ипотекарния длъжник – ЕТ „Търговия на едро – Румяна Несторова“, са връчени съобщения за изготвено разпределение чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, след като за период по-малък от един месец адресатите са търсени на посочените адреси, но не са открити, не са открити фирмите или лица, които да получат съобщенията, като съдебният изпълнител е счел това призоваване за редовно. Съобразил е също, че постановлението за възлагане от 01.09.2018г. на изнесения на публична продан имот – собственост на ипотекарния длъжник не е съобщено на последния, както и че в обявлението за публична продан, ЧСИ е посочил обща начална цена на двата самостоятелни имота с отделни идентификатори, които в нотариалния акт за учредяване на ипотеката са индивидуализирани като един недвижим имот – кооперативно консервно предприятие /бивше/ – сграда за бригадири, със застроена площ от 1500 кв.м..
Правилен е изводът на дисциплинарния състав на КЧСИ, че по отношение на длъжниците – търговци, в хипотеза на неоткриването им на вписания в търговския регистър адрес на управление, приложима е разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, а не тази на чл. 50, ал. 4 вр. с чл. 47 ГПК. Поради това ЧСИ не е бил длъжен да залепва уведомления до длъжниците – търговци, а проведената процедура по чл. 47 ГПК не опорочава редовността на връчване на съобщенията на основание чл. 50, ал. 2 ГПК. По отношение на длъжника Л. Г. е съобразена сега действащата редакция на чл. 47, ал. 1 ГПК, продиктувана от формираната съдебна практика при първоначалната редакция на нормата. Настоящият съдебен състав споделя и допълнителния извод на дисциплинарния състав на КЧСИ за недобросъвестното поведение на двамата ипотекарни длъжници – ЕТ „Търговия на едро – Румяна Несторова“ и С. Й. Н., които са били лично уведомени за започналото изпълнително производство, още когато е водено от ДСИ, периодично през цялото му времетраене са подавали молби по него за снабдяване с различни материали от изпълнителното дело, вкл. обективиращи извършени изпълнителни действия, посочвайки именно адреса, на който са изпращани съобщенията до тях от ЧСИ, върнати с отбелязване, че не са открити такива адресати. Поради това дори да беше опорочено съобщаването на извършеното разпределение, се налага категоричния извод, че съпрузите Несторови са следили и са уведомени за всички изпълнителни действия, водени от собствения си интерес да защитят ипотекираното свое имущество. Ето защо досежно връчването на съобщенията до длъжниците в процесното изпълнително производство не е налице нарушение на процесуалния закон, което да накърнява права на участниците в него, т.е. не е осъществено твърдяното дисциплинарно нарушение. В тази част атакуваното от Министъра на правосъдието на РБ решение е валидно, допустимо и правилно. Такова е то и в частта му досежно визираното в жалбата нарушение на чл. 487, ал. 1 вр. с чл. 485 ГПК.
От нотариалния акт за учредяване на ипотеката върху изнесения на публична продан имот е видно, че се касае за един имот, състоящ се от две функционално свързани сгради с отделни идентификатори, съобразно с което и посочената от вещото лице в принудителното изпълнение цена е за целия имот като едно цяло, какъвто и би бил интересът на евентуалните купувачи на публичната продан. Посочването на една обща цена за целия имот, състоящ се от две функционално свързани сгради, не нарушава критерия за законосъобразно провеждане на публичната продан чрез възлагане по най-високата предложена цена /арг. от чл. 435, ал. 4 ГПК/, а напротив – удовлетворява го. Това е така, тъй като категорично е експертното заключение на вещото лице Е.М., назначено от ЧСИ, че най – висока би била цената на имота като съвкупност от функционално свързаните му елементи, а този извод се налага и от начина на учредяване на ипотеката върху процесния имот като един имот, който в този вид и съвкупност съответства на обезпеченото вземане и на интереса на евентуалните купувачи.
По отношение на извършеното от ЧСИ дисциплинарно нарушение – несъобщаване на ипотекарния длъжник на постановлението за възлагане на ипотекирания имот, правилен е изводът на дисциплинарния състав на КЧСИ, че нарушението на процесуалния закон е умишлено, доколкото както в дисциплинарното производство, така и в настоящото съдебно производство, ЧСИ П. продължава да смята, че ипотекарният длъжник е трето за изпълнителния процес лице и поради това не е измежду изрично посочените в чл. 435, ал. 3 ГПК лица, имащи право да обжалват постановлението за възлагане. Касае се за незачитане на императивната норма на чл. 429, ал. 3 ГПК, регламентираща субективните предели на изпълнителния лист, обхващащи и ипотекарните длъжници, когато изпълнението е насочено върху ипотекирания имот. В този смисъл е и задължителното разрешение в т. 2 ТР № 4/ 11.03.2019г. по тълк. д. № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Дисциплинарната отговорност има санкционен характер, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъдат съобразени с вида и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, наличието на други провинения и нарушения на наказваното лице, както и професионалната му дейност в нейната цялост, с оглед принципа за съразмерност на санкцията към нарушението. Съдът приема, че доколкото извършеното нарушение е констатирано еднократно в досегашната дейност на ЧСИ П. и не е установено да са настъпили конкретни вредни последици за страните по процесното принудително изпълнение, както и че по този въпрос е постановено впоследствие ТР № 4/ 11.03.2019г. по тълк. д. № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, уеднаквяващо съществувала противоречива практика, подходящото наказание е глоба в минималния законоустановен размер. Последният съобразно приложимата редакция на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, публ. в ДВ, бр. 86 от 2017г. и действала към момента на извършване на нарушението /01.09.2018г./, възлиза на 1 000 лв.. В горепосочения контекст доводът на жалбоподателя, че наложеното наказание от дисциплинарния състав на КЧСИ е под законоустановения минимум по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, под който дисциплинарнонаказващият орган няма правомощия да слиза, е основателен. В тази част жалбата на Министъра на правосъдието на РБ е основателна и в този смисъл обжалваното решение следва да бъде изменено.
С оглед изхода на производството, ЧСИ П. следва да бъде осъден да заплати на Министъра на правосъдието на РБ сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, пропорционално на основателната част от жалбата.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 6723 от 03.10.2019г. на ЧСИ В. П., с рег. № 879 при КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – Ловеч.
ИЗМЕНЯ наказанието на ЧСИ В. П., с рег. № 879 при КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – Ловеч, наложено с решение от 10. 07. 2019г. на дисциплинарната комисия на КЧСИ по дисц. дело № 4/2019г., по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, за неуведомяване на ипотекарния длъжник по изп. дело № 20138790400388 за постановлението за възлагане на ипотекирания за обезпечение на принудително изпълняваното вземане недвижим имот, от „глоба в размер на 500 лв.“ на „глоба в размер на 1 000 лв.“.
ОСЪЖДА ЧСИ В. П., с рег. № 879 при КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – Ловеч, да заплати на Министъра на правосъдието на Република България, сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10. 07. 2019г. на дисциплинарната комисия на КЧСИ по дисц. дело № 4/2019г., в останалата му обжалвана от Министъра на правосъдието на Република България част.
Решението в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата на ЧСИ П., подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на ЧСИ П.. В останалата част то не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: