O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
гр. София, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о. отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 3559 / 2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1455/ 03.06.2019 г. на малолетния Б. А. Х., представляван по закон от своята майка В. А. Х., чрез адв. Е. Д., срещу определение № 188 от 13.05.2019 г. на Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. №144/2019 г. за потвърждаване на определение № 303 от 18.02.2019 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 462/2016 г., с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 2 ГПК с указания до ищеца- КПКОНПИ в изпълнение на чл. 136, ал. 3 ЗПКОНПИ да удостовери, че посоченият като наследник на починалия в хода на производството ответник, предвид малолетието му, е приел наследството по опис. Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по иск на КОНПИ, (сега КПКОНПИ) от 14.03.2016 г. срещу А. Х. Х. за отнемане на незаконно придобито имущество по чл.74, ал. 2 ЗОПДНПИ ( отм.). В хода на производството, на 14.02.2017 г. ответникът е починал, оставяйки като наследник по закон малолетния Б. А. Х., негов син .
За да потвърди определението на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 462/2016 г., с което производството е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 2 ГПК с указания до ищеца(КПКОНПИ) да удостовери прието ли е наследството по опис от малолетния, вече конституиран като страна по делото ответник, както и да представи уточнена искова молба за Дирекция социално подпомагане Бургас, апелативният съд от фактическа страна е приел, че поради смъртта на ответника А. Х. в хода на производството пред първа инстанция същото е било спряно с определение№ 339 от 22.02.2017 г., с което е указано на Комисията като ищец да посочи наследниците на страната с адресите им, както и негативните последици от прекратяване в случай на неизпълнение на указанията, а така също, че в законово определения срок ищецът ги е изпълнил. С определение № 1187 от 05.07.2017 г. производството е било възобновено, прекратено е спрямо починалата страна като на нейно място е конституиран ответник – малолетен наследник по закон, представляван от своята майка С определение № 303 от 18.02.2019 г. окръжният съд отново е спрял производството с мотива да се посочи правоприемник на починалия първоначален ответник, който е приел наследството по опис. От правна страна е прието,че оплаквенията на настоящия касатор за незаконосъобразност на тези действия са неоснователни , че съдът следи служебно за конституирането на надлежни страни в процеса, респективно на техните правоприемници, като предходно спиране на производството не освобождава съда от задължението му отново да спре производството, с нов срок ,в приложение на императивни правни норми касаещи процесуалната легитимация на страните. Малолетният наследник приема наследството по опис ,поради което до приемането не е налице надлежно правоприемство.Задължение на Комисията като ищец е в рамките на шестмесечния законов срок, който може да бъде продължаван от съда, да установи надлежното процесуално правоприемство и в рамките на спора да иниицира охранително производство по чл. 51 ЗН в приложение на чл. 136, ал. 3 ЗПКОНПИ,респ. чл. 57, ал. 3 ЗОПДНПИ ( отм.), в противен случай би се стигнало до постановяване на съдебен акт при ненадлежно процесуално правоприемство, което съдът не може да допусне.
Иска се отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на акт за прекратяване на делото по предявения от КПКОНПИ иск. Твърди се , че за съда не съществува възможност при смърт на ответник повторно да спре делото на същото основание, тъй като спирането в случай на смърт настъпва по силата на самия закон, срокът за ответника по чл. 230, ал. 2 ГПК да посочи правоприемниците и адресите им е преклузивен и пропускането му води до прекратяване на производството. Твърди се още, че ищецът в рамките на шестмесечния срок при първото спиране на делото заради смъртта на ответника не е посочил надлежен правоприемник , нито се е възползвал от възможността по чл. 136 ал.3 ЗПКОНПИ да отправи искане по чл. 51 ЗН съдът да определи срок за приемане на наследството, поради което производството се води срещу „ненадлежен ответник”, затова е недопустимо и подлежи на прекратяване.В изложението, като се повтарят касационните оплаквания , на основанията по чл. 278, ал. 4 вр чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се извежда един процесуално-правен въпрос : следва ли съдът да определя нов шестмесечен срок на ищеца за да изпълни задълженията си след като вече веднъж срок по чл. 230, ал. 2 ГПК е бил определен и той е изтекъл , без да е подадена молба за неговото удължаване . Твърди се произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, която се цитира и прилага ( решение №86 от 03.04.2015 г. ВКС, IV- то г.о. по гр.д. № 5563/2014 г., решение№ 75 от 10.05.2018 г. на ВКС, IV- то г.о. по гр.д. № 1388/ 2017 г., определение №138 от 28.05.2013 г. на ВКС, I-во г.о. по гр.д. № 433/29012 г., определение № 292 от 19.07.2013 г. на ВКС, I-во г.о по ч.гр.д. № 4073/2013 г.), а също и заради точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Защитата изтъква ,че процесуалният закон не дава право на съда да извършва по свой почин процесуални действия , които са задължение на страните .
От КПКОНПИ-ТД Бургас като ответник, чрез процесуалния представител Р. И.- държавен инспектор, се оспорва наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на III -то г. о., предвид данните по делото намира, че не е налице основание за допускане на касационната частна жалба до разглеждане по същество .
При решаващите мотиви и изводи на апелативния състав, поставеният в изложението във връзка с допускане на касационното обжалване въпрос дали срокът по чл. 230, ал. 2 ГПК може да бъде продължаван служебно от съда , за да изпълни ищецът своите задължения , не разкрива характеристиките на обуславящ въпрос по см. на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС и не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация . Поставеният въпрос е зададен при предпоставка , която не кореспондира с фактическата обстановка по делото , приета за установена от въззивния съд. Въпросът се основава на процесуални факти , различни от приетите за установени , а именно ищецът да не е изпълнил при първото спиране на производството задълженията си да посочи правоприемниците на починалата страна и техните адреси. Въззивният съд е изтъкнал ,че ищецът е изпълнил задълженията си по чл. 230, ал.1 ГПК в законово определения шестмесечен срок, след като е посочил наследника по закон , бил той и малолетен . Не е налице и наведеното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК тъй като приложената от касатора практика на състави на ВКС не дава отговор на поставения в изложението въпрос,макар да е по приложението на чл. 230 ГПК и чл. 229, ал.1, т. 2 и ал. 2 ГПК. Не е налице и специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК защото страната не е обосновала кое налага произнасянето на ВКС . Както нормата на чл. 230, ал. 2 ГПК, така и тази на чл. 63 ГПК са ясни, а по приложението им е налице установена практика на ВКС.Съгл. чл. 230, ал.2 ГПК при смърт на ответника по време висящността на производството ищецът е длъжен в шестмесечен срок да посочи правоприемниците на починалия, както и адресите им, или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследницте по реда на чл. 48 ГПК.Както е приемано в теорията и в практиката на ВКС,вкл. тази която касаторът прилага, при смърт на страна производството по делото спира по силата на самия закон, а не по силата на определението по чл. 229, ал.1, т.2 ГПК Задълженията на ищеца съгл. чл. 230, ал.2, предл 1-во ГПК са единствено да посочи наследниците и адресите им, което в случая е сторено, като смисълът на това задължение е да се даде възможност на съда да ги призове в качеството им на процесуални правоприемници .
Въпрос извън предмета на допустимата преценка по основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване (също така извън допустимата евентуална ревизия по същество, при обжалване от заинтересована страна) е допуснал ли е въззивния съд друго процесуално нарушение като служебно не е указал как да бъде приложен чл.51,ал.1ЗН , за да продължи производството по иска с участието на правоприемника , който е малолетен .Инстанционен контрол в тази връзка може да бъде осъществен не сега ,а след като съдът пред който делото е висящо пристъпи към възобновяване или прекартавяне на производството, което заинтересованата страна може да оспори като незаконосъобразно с подадане на съответната допустима жалба .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд , състав на III -то г.о,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 188 от 13.05.2019 г. на Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. 144/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване
Председател :
Членове: