6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр. София, 31.05. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 551 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма] срещу решение № 6609 от 02. 10. 2017г. по в. гр. дело № 7122/2017г. на СГС, гражданско отделение, четвърти „А“ въззивен състав, с което е отменено първоинстанционното решение от 07. 07. 2016г. по гр. д. № 13888/2015г. на СРС, 63 състав в частта му по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1 – 3 КТ и вместо него е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищцата И. Г. Х., извършено с предизвестие № 1/23.12.2014г. и заповед №12/23. 01. 2015г. на Управителя на [фирма], на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ; ищцата е възстановена, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност „магистър фармацевт“ и ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата 1 884 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода: 02. 02. 2015г. – 02. 08. 2015г., ведно със законната лихва от 18. 03. 2015г..
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касаторът [фирма] въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Положеният върху предизвестието за уволнение печат на дружеството – работодател може ли да замести личния подпис на законния представител /управителя/ на същото?; 2. Порокът в оформлението на документа на предизвестието представлява ли основание да се приеме, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно?, по които два въпроса сочи противоречие на въззивното решение с решение № 94 от 01. 07. 2013г. по гр.д.№1301/2012г. на Трето г.о. и с решение № 194 от 18. 06. 2013г. по гр.д.№1100/2012г. на Четвърто г.о.; 3. Следва ли заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да бъде мотивирана с конкретни примери от поведението на уволнявания работник/служител, сочещи липса на качества за изпълнение на възложената му работа, или е достатъчно да бъдат посочени какви са липсващите качества?, по който навежда противоречие с многобройна непротиворечива практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 320/07.03.2016г. по гр.д.№ 6501/2014г. на Четвърто г.о. и цитираните в същото др. решения, и 4. С какви доказателства се доказва в исковия процес липсата на качества на работника/служителя за изпълнение на възложената му работа, респ. законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, и има ли съдът задължение да обсъди в цялост събраните доказателства?, по който сочи разрешаването му в противоречие с решение № 186/11. 12. 2015г. по гр.д.№295/2015г. на Трето г.о..
Ответницата по касационната жалба /ищца в производството/ – И. Г. Х. подава писмен отговор, в който моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случай, че бъде допуснато касационно обжалване, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, т.е. тя е допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор в аптека „М.“, само нощна смяна, на длъжност „магистър фармацевт“, като трудовият договор между страните е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК поради липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа: липса на мотивация за работа, липса на комуникативни умения, организационни способности, нравствени качества /добронамереност, честност, отзивчивост/. Обсъдил е отправеното от работодателя писмено предизвестие за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ /с посочване само на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, без други мотиви/, като съдържащо само печат на дружеството – работодател, но не и подпис на неговия представител, при което е приел същото за неподписано и непораждащо целените правни последици. Този порок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, СГС е намерил за достатъчен, за да обуслови извод за незаконност на процесното уволнение. Цитираното от първоинстанционния СРС решение № 194 от 18. 06. 2013г. по гр. д. № 1100/2012г. на ВКС, ІV г.о. е посочил като неотносимо към спора, тъй като третира поставяне на печатен щемпел със самото име или подпис на представителя на работодателя, в който случай волеизявлението се счита подписано, а не поставянето само на печатен щемпел на работодателя, каквато е процесната хипотеза.
Въззивният съд е изложил и мотиви по същество на процесното уволнително основание /в случай, че се приеме, че заповедта за уволнение поражда конститутивния ефект на прекратяване на трудовото правоотношение между страните/. Приел е, че заповедта за уволнение е немотивирана – съдържа правни изводи и общо изброяване на абстрактни качества, като липсват фактически мотиви относно обстоятелства за трайна и действителна липса на точно определени качества, при което не е възможна проверка дали е осъществено посоченото основание на уволнението; не съдържа период на отсъствие на необходимите качества, за да се прецени дали се касае за траен характер на непригодността за заемане на длъжността; няма препращане към други документи на работодателя, конкретизиращи липсващите качества. Обсъдил е и приетите доказателства за притежаваните качества на непригодност /положителните факти, относими към този факт, подлежащи на доказване от работодателя съгласно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК/ – писмени доказателства, изходящи от работодателя и свидетелските показания на управителя на аптеката, в която работи ищцата, които е ценил като свидетелстващи частни писмени документи, установяващи изгодни за издателя си факти, т.е. неползващи се с материална доказателствена сила и като заинтересовани в полза на ответника гласни доказателства. Посочил е също, че лошото отношение към клиенти и колеги на ищцата обосновава ангажиране на дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на трудовите задължения, а не и уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради безвиновна трайна липса на професионални качества, дължаща се на недостатъчни професионални знания, умения, опит или природни дадености. Заключил е, че не е доказана от носещия тежестта за доказване работодател обективна неспособност на ищцата да изпълнява възложената работа, при съобразяване и с обстоятелството, че ищцата не е получила срещу подпис длъжностна характеристика за заеманата длъжност „магистър фармацевт“.
Първи, втори и четвърти въпроси на касатора не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обуславящи за решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното въззивно решение. Последните касаят извода за немотивираност на процесната заповед за уволнение, при който процесното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е прието за незаконно на формално основание и като такова – отменено. Недоказаността на непригодността на ищцата да изпълнява възложената работа /липсата на качества за ефективно изпълнение на работата/ при обсъждане на всички приети и ангажирани от двете страни в процеса доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, е изложена като допълнителен мотив в обжалвания съдебен акт за неосъществяване по същество на процесното уволнително основание. Същото се отнася и за породените правни последици от неподписаното от работодателя предизвестие за прекратяване на процесния трудов договор, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, при положение че според въззивния съд, конститутивният ефект на процесното уволнение е настъпил с връчване на немотивираната заповед за уволнение, на същото правно основание – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Поставеният от касатора трети материалноправен въпрос: Следва ли заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да бъде мотивирана с конкретни примери от поведението на уволнявания работник/служител, сочещи липса на качества за изпълнение на възложената му работа, или е достатъчно да бъдат посочени какви са липсващите качества?, осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение. По този въпрос даденото разрешение в последното противоречи на разрешението в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 318 от 11. 11. 2014г. по гр.д.№1201/2014г. на Четвърто г.о.; решение № 81 от 08. 05. 2012г. по гр.д.№1363/2010г. на четвърто г.о.; решение № 301 от 23. 06. 2011г. по гр.д. № 531 / 2010г. на Четвърто г.о.; решение № 202 от 19. 06. 2012г. по гр.д. № 804/2011г. на Четвърто г.о.; решение № 195 от 18. 07. 2012г. по гр.д.№1382/2011г. на Трето г.о. и др.. Според горецитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата.
На основание изложеното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по посочения по – горе трети материалноправен въпрос, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /осъществени общо и допълнително основания/, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6609 от 02. 10. 2017г. по в. гр. дело № 7122/2017г. на СГС, гражданско отделение, четвърти „А“ въззивен състав в обжалваната му част, с която са уважени исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 87. 68 лв. и представи доказателства за това. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на горните указания делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: