О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр.София, 28.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2853 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. П. Б. и М. Д. Б. против решение № 37 от 27.3.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №71 по описа за 2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1742 от 20.11.2017 г. по гр.д. № 835 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, ГО, XII състав, за прогласяване нищожността на сключения с нотариален акт № , том III, рег. № 7460, дело № 480/2014 г. от 20.10.2014 г. на нотариус Д. В., рег. № 480, договор, по силата на който М. Л. А. е продала на В. П. Б. по време на брака му с М. Д. Б. апартамент № , находящ се в [населено място], [улица], като привиден, както и на прикрития с него договор за прехвърляне на имота за предварително уговорено удовлетворение на ответника по договор за заем от 30.06.2014 г. на основание чл.152 от ЗЗД.
Касаторите твърдят, че решението на Варненския апелативен съд е недопустимо, неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат очевидна неправилност, недопустимост и противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по формулираните от тях въпроси.
Ответникът по касационните жалби М. А. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорва касационните жалби и по същество.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С договор от 30.06.2014 г. страните са се споразумели, че общият размер на отпуснатия от В. Б. на М. А. заем възлиза на 267 546 лв. В т.9 от договора е постигнато съгласие плащането на 146 250 лв. от дълга да стане чрез прехвърлянето собствеността на апартамент № , находящ се в [населено място], [улица]. След като такова прехвърляне на собствеността е извършено чрез покупко-продажба, М. А. е предявила иск за прогласяване нищожността на сделката, тъй като прикрива предварително уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона в противоречие с чл.152 от ЗЗД. Варненският окръжен съд е уважил този иск, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. В мотивите си въззивният съд изрично е приел, че прикритото съглашение между страните не представлява клауза за даване вместо изпълнение. По друг начин е решен този спор между страните по гр.д. № 1195 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд. Делото е образувано по искове на В. П. Б. срещу М. Л. А. за връщане на заетата сума и за заплащане на мораторна лихва, срещу които ответницата е предявила възражение за прихващане с цената на продадения апартамент № . Както в мотивите на първоинстанционния съд, така и във въззивното решение № 118 от 19.07.2011 г. по гр.д. № 203 по описа за 2017 г. на Варненския апелативен съд е тълкувана клаузата на т.9 от договора, сключен на 30.6.2016 г. като предвидена в договора възможност за даване вместо изпълнение, която е осъществена посредством покупко-продажбата на апартамента и по този начин е погасена частта от заема в размер на 146 250 лв. Съгласно чл.298, ал.4 от ГПК силата на присъдено нещо на решението по това дело обхваща и възражението за прихващане с цената на апартамент № . Това означава, че имплицитно със сила на присъдено нещо съдът е приел прихващането за действително, тъй като този въпрос следва да се счита за включен в предмета на делото/ т.5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК/. Затова след като правото на възражение за прихващане е било упражнено и е било уважено от съда, искането да бъде обявено за нищожно като противоречащо на чл.152 от ГПК е преклудирано със сила на присъдено нещо. Длъжникът е заявил, че клаузата е действителна като даване вместо изпълнение и вече не може да твърди в друго дело, че е нищожна. Въззивният съд по настоящото дело обаче е отказал да го спре заради делото, по което е предявено възражението за прихващане, за да зачете евентуално силата на присъдено нещо. Междувременно решението по другото дело не е допуснато до касационно обжалване с определение от 31.07.2018 г. по гр. д. № 4186 по описа за 2017 г. на Четвърто ГО на ВКС и е влязло в сила. Следователно въззивното решение, което се обжалва, е вероятно недопустимо поради наличието на сила на присъдено нещо. Ето защо на това основание следва да бъде допуснато касационното му обжалване.
Не са налице другите претендирани от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на решението. В мотивите на това решение не се съдържат противоречия, дължащи се на груби нарушения на правилата на формалната логика. Въззивният съд не е приложил закона в неговия противоположен смисъл, нито се е позовал на несъществуваща или отменена правна норма. Следователно решението не страда от очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предложение трето от ГПК. Въпросите, свързани с нередовността на исковата молба, са неотносими към изхода на спора, тъй като не се касае за множество евентуално или кумулативно предявени искове за нищожност, а за един ясно формулиран иск. Не противоречи, а съответства на практиката на ВКС позоваването на съда на извънсъдебни признания, подписани от другата страна в хода на предварителното производство, които са приети като писмени доказателства от гражданския съд. Поради наличието на такива извънсъдебни признания допускането на свидетелски показания за установяване на привидността на сделката съгласно чл.165, ал.2 от ГПК не противоречи на практиката на ВКС. Отговаря на приложимата практика и изводът на въззивния съд, че плащането на цената по сделката, което не е извършено в присъствието на нотариуса, не е факт, по отношение на който важи доказателствената сила на нотариалния акт. При тълкуване на сделката въззивният съд не се е отклонил от изискването да установи действителната воля на страните.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 от 27.3.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №71 по описа за 2018 г. на Варненския апелативен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат 689,45 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представят вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: