О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 10.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев ч.гр.д.№1735 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Я. Б. срещу определение № 70 от 20.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. №4703 по описа за 2016 г. на ВКС, Г.К, Първо отделение, в частта, с която е върната частната жалба на М. Я. Б. с вх. № 3308 от 24.02.2017 г. срещу определение № 322 от 22.11.2016 г. по същото дело. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба [фирма] я счита за недопустима, поради което моли тя да бъде оставена без разглеждане. Претендира за заплащане на 200 лв. разноски за производството.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на Върховния касационен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 322 от 22.11.2016 г. по по ч.гр.д. №4703 по описа за 2016 г. съставът на ВКС е оставил без уважение частната жалба на М. Я. Б. срещу постановлението на частния съдебен изпълнител, с което на основание чл.306, ал.2 от ГПК е върната молбата за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 1.07.2015 г. по изпълнително дело № 20158510400350 на ЧСИ с рег. № 851 от РКЧСИ. Актът на съдебния изпълнител по допустимостта на молбата за отмяна се приравнява в случая на разпореждането на първоинстанционния съд по чл.306, ал.2 от ГПК и този акт може само еднократно да бъде обжалван пред ВКС. Определението на ВКС, с което се произнася по частната жалба срещу този акт, е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. Този извод следва от разпоредбите на чл.286, ал.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.1 и ал. 2 от ГПК, към които препраща чл.306, ал.2 от ГПК. Според тези норми производството по обжалване на разпореждането за връщане на молбата за отмяна е двуинстанционно и приключва с акта на ВКС, след което възможностите за инстанционен контрол са изчерпани. Ето защо обжалваното определение, с което частната жалба е върната като недопустима, е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора частният жалбоподател дължи на ответника по жалбата 200 лв. разноски.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 70 от 20.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. №4703 по описа за 2016 г. на ВКС, Г.К, Първо отделение, в частта, с която е върната частната жалба на М. Я. Б. с вх. № 3308 от 24.02.2017 г. срещу определение № 322 от 22.11.2016 г. по същото дело.
ОСЪЖДА М. Я. Б.-[ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК:202060927, сумата 200/ двеста/ лв. разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: