О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
гр.София, 06.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1115 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. против решение № 499 от 20.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 700 по описа за 2018 г. на Хасковския окръжен съд в частите, с които е отменено решение № 167 от 30.07.2018 г. по гр. д. № 745 по описа за 2017 г. на Свиленградския районен съд и е постановено друго за предоставяне упражняването на родителските права върху децата А. Р. А. и С. Р. А. на бащата Р. А. А., за местоживеене на децата е определено местожителството на бащата, определен е режим на лични отношения между децата и майката Р. В., която е осъдена да заплаща на А. Р. А. 200 лв. месечна издръжка, а на С. Р. А. 140 лв. месечна издръжка.
Касаторът твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е необосновано и противоречи на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е съдът в правен спор относно упражняване на родителските права да преценява съвкупно обстоятелствата, които имат правно значение за определяне на родителя, на когото следва да се възложи упражняването на родителските права, а не отделни обстоятелства, за да съхрани максимално добрия интерес на децата? Трябва ли съдът да направи преценка кои от установените в ППВС № 1/1974 г. критерии в конкретния случай са най-съществени и кой от родителите има предимство по тези критерии?
2. Може ли съдът да основе решението си на някои от изброените в чл.59, ал.4 от СК и в ППВС № 1/1974 г. обстоятелства и да игнорира други, или е задължен да мотивира преценката си относно всеки от тях, за да обоснове извода си за по-добрия родител и за максимално защитения интерес на децата?
Ответникът по касационната жалба Р. А. А. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По време на фактическото съжителство между Р. В. и Р. А. са родени на 17.06.2005 г. А. А. и на 9.03.2010 г. С. А.. Възникналият между страните спор кой да упражнява родителските права върху децата е бил разрешен от Свиленградския районен съд в полза на майката. За да постанови решението си в този смисъл, първоинстанционният съд е приел, че по критериите възпитателски качества, помощ от трети лица, социално обкръжение и жилищни условия никой от родителите няма приоритет, но поради привързаността на децата, пола, тяхната възраст и по-добрите финансови възможности, предпочитание следва да се даде на майката.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е предоставил родителските права на бащата с основното съображение, че А. А. е влошила поведението си и с оглед възрастта си се нуждае от ежедневен родителски контрол, който родителите на майката не могат да упражняват. Майката отсъства, тъй като работи в чужбина, а бащата разполага с подходящи битови условия. Преди раздялата на страните през 2015 г. бащата е полагал грижи за децата и промяната на местоживеенето няма да се отрази негативно на емоционалното им състояние. Съжителството на бащата с друга жена и присъствието на малолетно дете в жилището не е счетено за съществено препятствие пред промяната на местоживеенето на децата.
В мотивите си въззивният съд въобще не е обсъдил съществени за изхода на спора критерии като предпочитанията на децата, техния пол и по-доброто финансово състояние на майката. Недооценен е стресът, който може да предизвика у децата промяната на вече утвърденото им местожителство. Игнорирането на част от критериите не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрия интерес на децата кой от двамата родители да упражнява родителските права. В този смисъл е цитираното от касатора решение № 39 от 9.3.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, на което въззивното решение противоречи. Ето защо решението на Хасковския окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по уточнения въпрос може ли съдът при спор относно упражняването на родителски права да игнорира някои от приложимите съгласно чл.59, ал.4 от СК критерии, или е длъжен да ги разгледа всички в съвкупност.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 499 от 20.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 700 по описа за 2018 г. на Хасковския окръжен съд в частите, с които е отменено решение № 167 от 30.07.2018 г. по гр. д. № 745 по описа за 2017 г. на Свиленградския районен съд и е постановено друго за предоставяне упражняването на родителските права върху децата А. Р. А. и С. Р. А. на бащата Р. А. А., за местоживеене на децата е определено местожителството на бащата, определен е режим на лични отношения между децата и майката Р. В., която е осъдена да заплаща на А. Р. А. 200 лв. месечна издръжка, а на С. Р. А. 140 лв. месечна издръжка.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 269,80/двеста шестдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: