4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
гр.София, 15.07. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 664 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Марвик-Пъстрогор“ ЕООД против решение № 2569 от 6.11.2018 г., постановено по търговско дело № 1085 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговска колегия, с което е потвърдено решение № 6688 от 5.10.2017 г. по гр.д. № 3850 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу държавата иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 176 325,47 лв., представляваща получена такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия за периода от 1.01.2014 г. до 10.08.2014 г., и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 26 345,23 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 11.10.2014 г. до 30.03.2016 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност, както и хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 по следните въпроси:
1. На какво основание държавата продължава да държи в своя собственост таксата за производство, събрана по чл.35а-35б и чл.73 от Закона за енергията от възобновяеми източници, въведена с параграф 6, т.2 и т.3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г./ДВ, бр.109 от 20.12.2013 г./, които са били обявени за противоконституционни с решение от 31.07.2014 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 1/2014 г./ДВ, бр.109/2013 г./ след влизане в сила на това решение на 10.08.2014 г.
2. Обогатява ли се неоснователно държавата, като продължава да държи в своя собственост събраната такса за производство след 10.08.2014 г., от която дата са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл.35а-35б и чл.73 от Закона за енергията от възобновяеми източници не се прилагат занапред и престават да съществуват като основание, на което е била събрана таксата?
3. Подлежи ли на връщане като неоснователно държана от държавата събраната такса за производство по противоконституционния закон, която към датата на обявяване на противоконституционността/10.08.2014 г./ и занапред се явява висяща последица от същия закон, след като тази последица не е уредена по реда и в срока по чл.22, ал.2 от Закона за конституционния съд и чл.88, ал.4 от тогавашния Правилник за организацията и дейността на Народното събрание?
4. Деликт на Народното събрание ли е пропускът да поправи вредите, произтекли за ищеца от противоконституционния закон, изразяващи се в намаляване на имуществото му чрез удържане на 20 % от стойността на произведената електроенергия и внасянето и в държавния бюджет?
5. Следва ли тези вреди от порочна законодателна дейност да бъдат обезщетени от страна на държавата?
6. При констатиране на такъв деликт следва ли съдът да уважи иска на това основание, без да е обвързан от правната квалификация, дадена от страните?
7. Каква е правната защита на потърпевшите от подобни противоконституционни закони?
Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от Министъра на финансите, счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С параграф 6, т.2 и т.3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. Народното събрание е приело разпоредбите на чл.35а-35б и чл.73 от Закона за енергията от възобновяеми източници, с които се въвежда такса за производство в размер на 20 процента от стойността на произведената енергия. Тези норми са били обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 1/2014 г./ДВ, бр.109/2013 г./, влязло в сила на 10.08.2014 г. Касаторът „Марвик-Пъстрогор“ ЕООД е предявил пред Софийския градски съд искове срещу държавата за връщане на събраните такси от януари до август 2014 г. в размер общо на 176 325,47 лв. и 26 345,23 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 11.10.2014 г. до 30.03.2016 г. В исковата молба касаторът е посочил също, че Народното събрание не е изпълнило задължението си, съдържащо се в чл.22, ал.4 от Закона за Конституционен съд, да отстрани в срок неблагоприятните правни последици. В съдебно заседание на 15.02.2017 г. пълномощникът на дружеството е посочил, че претенциите не са основани на неправомерно бездействие на Народното събрание, поради което съдилищата са приели, че исковете следва да се квалифицират като предявени на основание чл.59 от ЗЗД, а не по чл.49 от ЗЗД. Софийският градски съд е отхвърлил исковете, а въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение. Основният аргумент на въззивния съд е, че решението на Конституционния съд има действие занапред съгласно чл.151, ал.2, изречение последно от Конституцията и до постановяването на това решение таксата е събирана с основание, което не е отпаднало за вече приключилите правоотношения.
Така постановеното решение на въззивния съд не може да бъде окачествено като очевидно неправилно, тъй като не съдържа вътрешни логически противоречия в мотивите, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма. Ето защо касационно обжалване на това основание не може да бъде допуснато.
В съответствие с диспозитивното начало съдът не се е произнесъл по иск, основан на деликт, поради което четвъртият, петият и шестият въпрос на касатора не са относими към спора и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Седмият въпрос не е конкретно свързан с предмета на делото, а представлява искане за правен съвет, какъвто съдът не дължи.
В изложението си касаторът е цитирал практика на Съда на Европейския съюз/дело C-398/09 г., Lady & K. A/S и др. Срещу Skatteministeriet по преюдициално запитване, отправено от Шstre Landsret), решение от 9 ноември 1983 г. по дело S. G., 199/82, R., стр. 3595, точка 12, решение от 21 септември 2000 г. по дело Michaпlidis, C?441/98 и C?442/98, R., стр. I?точка 30, решение от 10 април 2008 г. по дело M. & S., C?309/06, Сборник, стр. I?2283, точка 35 и Решение от 28 януари 2010 г. по дело Direct P. Distribution B., C?264/08/, според която държавата членка по принцип е длъжна да върне данъците, събрани в нарушение на правото на Съюза. Съществува вероятност налагането на данъка по чл.35а от Закона за енергията от възобновяеми източници да не съответства на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, поради което обжалваното решение би противоречало на съдържащата се в тези решения практика на Съда на Европейския съюз по въпроса за връщането на данъка, събран преди влизане в сила на решението на Конституционния съд. Ето защо по този въпрос, представляващ обобщение на първите три въпроса на касатора, следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2, предложение второ от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2569 от 6.11.2018 г., постановено по търговско дело № 1085 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговска колегия.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 4 053,41/четири хиляди петдесет и три лева и четиридесет и една стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: