О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 09.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 3361 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 202 от 28.04.2017 г., постановено по гр.д. № 728 по описа за 2016 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № № 910 от 04.07.2016 г. по гр.д. № 993 по описа за 2015 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на исковете на [фирма] срещу М. К. Т. за сумата от 21 132 лева, представляваща вреди от липси за предоставени и неотчетени стоки в периода 01.01.2009 г. – 18.11.2009 г, както и за сумата 6 474.57 лева – законна лихва върху главницата от 05.02.2012 г. до 04.02.2015 и законна лихва от 05.02.2015 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК /редакция преди изменението в ДВ бр. 86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, при разглеждането на спор по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да обсъди всички доказателства по делото, установяващи наличието на липси, или изводите си за този факт следва да гради единствено върху счетоводните записвания в счетоводството на работодателя и съобразно тяхната редовност?
2. Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, при разглеждане на спор по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да изследва дали отчетникът е представил доказателства, оборващи презумпцията за виновно причиняване на липса?
3. Съставлява ли извънсъдебното признание на страната за неизгодни за нея факти годно доказателство и длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на признанието с оглед всички обстоятелства по делото и да изложи конкретни мотиви защо основава или не правните си изводи на него?
4. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?
Поддържа, че тези въпроси са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, които са в противоречие с практиката на ВКС – решение № 325 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 2431/2014 г. на ВКС, ГК, IV Г.О., решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. на ВКС, IV Г.О., т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; т.2 на ТР № 1/09.12.2013 г.; решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II Т.О., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г. на ВКС, ТК, I Т.О, решение № 76 от 12.06.2012 г. по т.д. № 377/2011 г. на ВКС, ТК, II Т.О.
Ответникът по жалбата М. К. Т. счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. К. Т. е заемал по силата на трудово правоотношение длъжността „продавач разносна търговия“ в дружеството ищец [фирма], която включва отчетнически функции по съхраняване и отчитане на поверени му материални ценности. Със заповед № 13 от 18.11.2009 г., връчена на 05.02.2010 г., трудовото правоотношение на Т. било прекратено, считано от 19.11.2009 г., поради наложено на ответника дисциплинарно уволнение. С исковата молба [фирма] е поискало ответникът да бъде осъден да заплати стойността на констатираната липса, която е възникнала между 1.1.2009 г. и 18.11.2009 г., ведно с лихвата за забава. Първоинстанционният съд е уважил предявените искове за липси в размер на 21 132 лева и 6 474,75 лв. мораторна лихва. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил тези искове. Съображенията на второинстанционния съд са основани на липсата на подписани от ответника 377 стокови разписки, на недостатъци при воденето на счетоводството, които според съда не позволявали да се определят конкретно получените и липсващи стоки, на обстоятелството, че инвентаризационният опис не бил подписан от ответника и на невписването на задължението на ответника в годишния счетоводен отчет на дружеството. По отношение на подписаното от ответника признание за липсите е посочено, че не може да има решаващо значение за изхода на спора. Това съображение всъщност е пълно игнориране на признанието по неясни причини и по същество представлява отказ да бъде обсъдено какво е значението за спора на важно и основополагащо за гражданския процес доказателствено средство, каквото е извънсъдебното признание на страната. Следователно разрешението на въззивния съд по третия въпрос на касатора противоречи на решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. на ВКС, IV Г.О. на ВКС.
След като не е обсъдил по същество признанието на ответника, въззивният съд е изградил своите мотиви изцяло върху евентуални чисто формални недостатъци при водене на счетоводството на работодателя. В цитираните от касатора решения № 260 от 30.10.2013 г. по гр.д. № 1286/2012 г. на Четвърто Г.О. и № 324 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 2431/2014 г. на ВКС, ГК, IV Г.О. на ВКС е залегнал точно противоположният принцип. При иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ несъставянето на някои счетоводни документи или формални липси на техни реквизити, пропуски в счетоводството и други подобни не са решаващи за извода, че липсите са недоказани. Необходима е съвкупна преценка, при която другите доказателства успешно могат да отстранят недостатъците на счетоводните документи. Именно тази съвкупна преценка, при съобразяване тежестта и правното значение на всяко едно доказателство, може да доведе до извода, че липсите са безспорно доказани. Ето защо и по първия въпрос на касатора следва да се допусне касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд.
Четвъртият въпрос на касатора всъщност обобщава двата въпроса, по които се допуска касационно обжалване, които обаче са с по-конкретно и свързано със спора съдържание. Вторият въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд и не е обусловил неговите мотиви. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 28.04.2017 г., постановено по гр.д. № 728 по описа за 2016 г. на Русенски окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 552,14 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: