О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр.София, 18.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4347 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. Т. против решение № 58 от 21.07.2017 г., постановено по в.гр.д. №138 по описа за 2017 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №93 от 5.4.2017 г. по гр.д. № 655 по описа за 2015 г. на Исперихския районен съд за обезсилване на основание чл.362, ал.2 от ГПК влязлото в сила на 26.07.2016 г. решение на Исперихския районен съд, с който е обявен за окончателен предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.02.2015 г., сключен между Д. И. Д. в качеството му на продавач от една страна, а от друга-Л. П. Т. като купувач, по силата на който се прехвърля правото на собственост върху 6, 209 декара от имот № 015017 в землището на [населено място], идентифициращ се сега като новообразуван имот № 015023 по плана за земеразделяне на [населено място].
Касаторът твърди, че решението на Разградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Относно задължението на въззивния съд да основе решението си върху установените обстоятелства по делото и да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, фактическите констатации и правните изводи, като обсъди и извърши преценка на всички доказателства и доказателствени средства. Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 214 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 6466/2007 г. на Второ Г.О. на ВКС. В случая въззивният съд не е обсъдил главното възражение на ответника за обективна невъзможност да се изпълни в срок задължението, а е въвел нови фактически състави-чл.36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежни системи, които са неотносими към настоящия спор и се отнасят за обстоятелства, които не са твърдени от страните и не са били предмет на доказване и установяване.
2. Налице ли е правна възможност за откриване на банкова сметка на трето лице без неговото лично участие и без данни от неговите документи за самоличност? Съдържа ли се посочената правна възможност в цитираните от окръжния съд разпоредби на чл.4, ал.1, т.3 от Закона за защита на личните данни и чл.36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи? Обективната невъзможност за изпълнение на парично задължение в срок равнозначно ли е на освобождаване от задължение за плащане? По този въпрос въззивният съд погрешно е допуснал смесване на две различни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на закона. Съдът е обсъждал единствено дали длъжникът се освобождава от задължението за плащане на сумата, но това не е предмет на делото. Няма спор, че ответникът не е освободен от задължението да заплати цената, но второто обстоятелство е свързано с обективната невъзможност да се изпълни задължението в срок поради причини, за които длъжникът не носи отговорност.
3. По главния въпрос на спора дали е налице обективна невъзможност за изпълнение в срок окръжният съд е постановил решението си в противоречие с решение № 82 от 21.03.2012 г. по гр.д. № 844/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Д. И. Д. и И. Д. И. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С молба от 30.08.2016 г. Д. Д. е поискал обезсилване на влязлото в сила съдебно решение за обявяване на гореописания предварителен договор между страните за окончателен, тъй като купувачът не е заплатил цената на имота в размер на 5 300 лв.
В отговора на исковата молба Л. П. Т. е посочил, че в двуседмичния срок от влизане в сила на решението е посетил продавача в присъствието на свидетел, но продавачът е отказал да получи сумата. Банките в [населено място] също са отказали да открият сметка на името на продавача, за да може той да изпълни задължението си по тази сметка. Тези обстоятелства са окачествени от пълномощника на ответника като обективна невъзможност за изпълнение на задължението в срок. Районният съд е приел за установено посредством свидетелските показания, че ответникът е предложил плащане на продавача на сумата в брой в неговия дом- на точното място за изпълнение съгласно чл.68, б. „а” от ЗЗД. Продавачът обаче отказал да получи в брой паричната сума, отказал е също да получи обратната разписка за пощенския паричен превод, която пощенският служител се е опитал да му връчи. Констатирал е, че по този начин кредиторът е изпаднал в забава, но въпреки това е уважил иска за обезсилване на съдебното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен. Изложил е съображението, че длъжникът не се освобождава от паричното си задължение, тъй като е могъл да го изпълни посредством влагане на сумата в банка по сметка на кредитора съгласно чл.97, ал.1 от ЗЗД. По делото ответникът не е доказал, че не е могъл да изпълни задължението си по този начин.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки съображението за недоказаност на обективната невъзможност за изпълнение на задължението посредством влагане на дължимата сума в банката. Анализирайки чл.36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи, този съд е приел, че е налице законова възможност за откриване на сметка в банка на името на трето лице в съответствие с чл.97, ал.1 от ЗЗД, от която ответникът не се е възползвал. Затова не е налице обективна невъзможност за изпълнение, а причината е от субективен характер.
Тези мотиви на въззивния съд всъщност не съдържат отговор на действителното възражение на ответника, който не е твърдял, че се е освободил от задължението да заплати сумата от 5300 лв. Изложените в отговора факти всъщност сочат, че ответникът се е позовал на последиците от изпадането на кредитора в забава. Макар съдилищата да са констатирали тази забава, не са отговорили дали в този случай се прилага разпоредбата на чл.96 от ЗЗД, според която длъжникът се освобождава от последиците на забавата, в които последици се включва правото на кредитора да развали договора поради неизпълнение. Вместо това съдилищата са възприели погрешно дадената от ответника квалификация на възражението като „обективна невъзможност за изпълнение” и са отговорили, че такава обективна невъзможност относно задължението за заплащане на цената няма. Следователно въззивният съд не е обсъдил действително възражение на касатора, което следва от посочените от него факти. Затова по процесуалния въпрос за необходимостта този съд да обсъди всички относими и своевременно повдигнати възражения от ответника, като им даде правилната квалификация, обжалваното решение противоречи на приложимата практика на ВКС, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Останалите въпроси са свързани с това дали е налице обективна невъзможност за изпълнение. Наличието на такава обективна невъзможност е обсъждано от въззивния съд, но е без значение за изхода на спора, който не се състои в това дали ответникът се освобождава от задължението си да заплати цената, а дали изпадналият в забава кредитор-продавач може да иска обезсилване на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен. Ето защо отговорите на тези въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58 от 21.07.2017 г., постановено по в.гр.д. №138 по описа за 2017 г. на Разградския окръжен съд
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 25 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: