O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
[населено място], 09.07. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о. отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Т. ч. гр. дело № 2132/ 2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1302 / 28.03.2018 г. на Н. П. Н., чрез адв. А. И., срещу определение от 22.02.2018 г. на Монтанския окръжен съд по ч.гр.д. № 69/2018 г. за потвърждаване на определение № 2096 от 27.10.2017 г. на Монтанския районен съд, в частта, с която е прекратено производството по отношение на някои от ответниците по предявените от касатора искове за прогласяване на нищожност на влезли в сила съдебни решения.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Изтъква се нарушена родова подсъдност на делото пред районен съд като първа инстанция, предвид, че първоначално сезирания от ищеца съд е СГС, който бил приел, че е компетентен.Поддържа се също, че ответниците, посочени от ищеца спрямо които прекратяването на производството е потвърдено от окръжния съд, са необходими другари на първоначалния ответник, спрямо когото делото продължава, като допълнително в изложението се развиват пространствени съображения. Прави се оплакване за нарушено право на справедлив процес по чл. 6 ЕКЗПЧОС в контекста на отказ от правосъдие при прекратяване на производството пред сезирания съд и спрямо част от ответниците. В отделно представеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се посочват и трите специални основания по чл.280, ал.1, т. 1 – т. 3 ГПК по общо четири процесуалноправни въпроса.
Ответниците, чрез адв. К. И., в срока по чл. 276, ал.1 ГПК с писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на III -то г. о. предвид данните по делото, намира частната касационна жалба допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване, като преграждащ и постановен в производство по неоценяеми искове, въззивен съдебен акт.
По въпроса за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав на Върховният касационен съд намира следното:
С искова молба от 17.06.2015 г. Н. П. Н. е предявил пред Софийски градски съд искове за прогласяване нищожността на решение от 12.02.2013 г. на Монтанския районен съд по гр.д. № 70154/2013 г., както и на решение 17.07.2014 г. на Монтанския окръжен съд по гр.д. № 65 /2014 г., като в изпълнение на разпореждането на съда е посочил с молба от 13.07.2015 г. като ответници С. С. А., В. Г. С., М. И. Г. и Ж. „Я. – 3“.
С определение от 14.03.2017 г. по гр.д. № 7850/2015 г. градският съд, в т.ч. и по възражение на ответниците за неподсъдност, е прекратил производството пред себе си и го е изпратил на Монтанския окръжен съд. По жалба на ищеца, с определение № 3147 от 03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3155/2017 г. Софийският апелативен съд е определил като родово и местно компетентен Районен съд –Монтана , като това определение е влязло в сила.
С оглед разрешения въпрос за компетентния съд, пред Районен съд Монтана е образувано гр.д. № 3372 /2017 г., като със свое определение от 27.10.2017 г. съдът е конституирал допълнително в процеса С. П. Н., приемайки, че той е участвал като ответник в производствата за решенията, по които се иска прогласяване на нищожност, поради това е обвързан от силата на пресъдено нешо и е необходим другар на С. С. А., а спрямо останалите трима посочени от ищеца ответници е прекратил производството поради липса на правен интерес от предявените установителни искове .
За да потвърди в прекратителната част определението, съставът на окръжния е приел, че надлежни страни по иск по чл. 270, ал. 2 за прогласяване нишожността на съдебно решение са лицата, спрямо които се простира силата на пресъдено нещо на решението, а това са страните по спора,техните наследници и техните частни правоприемници. Като е отчел, че въпросните ответници не са били страни в приключилите производства, по решенията, чиято нищожност се претендира и като е преценил съображенията на жалбоподателя , че интересът от привличане на тези лица е участието им в прехвърлителни сделки, с които били увредили интереса на ищеца и че са били страни в други съдебни производства, засягащи имотите, предмет на процесните сега съдебни решения, въззивният съд на свой ред е приел че исковете срещу тях са недопустими поради липса на правен интерес. Служебно, а и по оплакване на ищеца във въззивната жалба за нарушена родова подсъдност, е приел, че исковете по чл. 270,, ал.2 ГПК са установителни и неоценяеми, и при липсата на специална разпоредба уреждаща тяхната подсъдност се подчиняват на общите разпоредби на чл. 103 и чл. 104 ГПК, а оттук, че са подсъдни на районен съд, като разпоредбата на чл. 104, ал. 5 ГПК на която се позовава ищецът, касае други производства.
При този предмет на делото и решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното определение, първият от поставените въпроси за това допустима ли е промяна на подсъдността от окръжен на районен съд, след като веднъж производството е започнало да се разглежда от окръжен съд като първа инстанция и след като размера на иска не позволява разглеждането му от районен съд, не разкрива характеристиките на обуславящ по см. на т.1 от ТР№ 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен че е извън предмета на настоящето производство и не е разрешаван в обжалваното определение , а с влязло в сила определение № 3147 от 03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3155/2017 г. Софийският апелативен съд, въпросът е зададен в контекста на несъществуваща по делото фактическа обстановка. Софийски градсдки съд, който е първоначално сезирания съд, не е приел да гледа делото, а обратното-прекратил го е пред себе си . Липсва обуславящ въпрос. За да се относим въпроса може районен съд да гледа оценяем иск, който с оглед на цената си е подсъден на окръжен, искът по делото следва да е оценяем . Не е налице и вероятност обжалваното определение да е недопустимо с оглед наведеното оплакване за нарушена родова подсъдност, за което в случая ВКС следи и служебно и сам Родовата подсъдност е определена съгласно закона .
Не разкрива характеристиките на обуславящ и въпросът допустимо ли е разглеждане на делото от съдия от наказателно отделение, поставен във връзка с поискан касатора отвод на състава на районния съд поради явна предубеност и неспазване на съдопроизводствените правила. Този въпрос също е изцяло по правилността на обжалвания съдебен акт и както вече бе посочено може да бъде разглеждан едва в проверката по същество след положителна преценка за наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Безпредметно е и в този случай да се изследва наличието на наведената специална предпоставка по чл. 280, ал.1,т. 1 ГПК, обоснована с позоваване на решение № 98 от 30.11.2017 г. на ВКС,II-ро г.о., по гр.д. № 3899/2016 г., решение №27 от 30.06.2015 г. на ВКС ,I –во г.о. по гр.д. №4508/2014 г. и определение № 89 от 18.03.2014 г. на ВКС, II-ро г.о по ч.гр. д. № 1199/2014 г., В тях е дадено разрешение , противно на поддържаното от касатора.Основанията за отвод имат връзка с правилността, респективно неправилността като порок на съдебния акт , а не с действителността или допустимостта на същия .
Третият поставен въпрос – допустимо ли е съдът да се произнесе формално без да обсъди направените възражения, е поставен без посочване на конкретната му връзка с обжалвания въззивен акт и съдържанието му Видно от обжалваното определение, въззивнят състав е обсъждал оплакванията на касатора-въззивник .
Въпросът допустимо ли е прекратяване на производството срещу част от ответниците, предвид, че предмет на спора е недвижим имот, който впоследствие е разделен на други два имота, след като всички ответници имат отношение към първоначалния имот преди преобразуването му и са ли те необходими другари в процеса при иск по чл. 270. ал.2 ГПК, за който се твърди , че е решен от въззивния съд в нарушение на чл. 271, ал. 1 ГПК като се цитира решение № 111 от 14.03.2012 г. на ВКС, I -во г.о. по гр.д. № 594/2011 г. ,е обуславящо произнесен при направената от въззивния съд преценка спрямо кого се простира силата на пресъдено нещо и в тази връзка съобразяване на изложените от ищеца обстоятелства, че ответниците ,спрямо които производството е прекратено, са били страни по сделки и съдебни производства, с предмет съшите недвижими имоти . Касационно обжалване не следва да се допуска,тъй като наведената специална предпоставка по чл. 280, ал. 1 , т.1 ГПК не е налице Страната се позовава на решение, неотносимо към отговора на поставения от нея въпрос. В цитираното решение №111 от 14.03.2012 г. на ВКС, I -во г.о. по гр.д. №594/2011 г. касационното обжалване е допуснато служебно заради вероятност от недопустим съдебен акт, който в крайна сметка е обезсилен заради неотстранена от апелативния съд нередовност на исковата молба, изразяваща се в недостатъчна индивидуализация на иска за собственост относно факти, от които ищецът е извеждал претендираното право. Същевременно произнасянето на въззивния съд в обжалваното понастоящем определение по въпроса за ответниците при иск по чл. 270, ал. 2 ГПК в замисимост от това обвързани ли са от силата на пресъдено нещо на решението, а именно страните по делото, техните универсални и частни правоприемници, е в съотвествие с константната практика на ВКС ( например – решение № 11 от 27.02.2015 г. на ВКС, I-во г.о., по гр.д. № 4854/2014 г., решение № 186 от 1807.2016 г. на ВКС, IV –то г.о., по гр.д. № 810/2016 г., решение № 316 от 26.02.2015 г. на ВКС, IV –то г.о., по гр.д. № 1109/2012 г. и др ) При липса на аргументация от страна на касатора защо тази установена съдебна практика следва да се изостави и промени, не е налице и обосновка на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Основанието по т. 2 в последната и приложима за случая редакция визира решения на С. и КС на РБ, които обаче страната не сочи, поради което то не следва и да се обсъжда.За пълнота следва да се изтъкне ,че такива няма , тъй като общностното право зачита принципа на процесуалбната автономия на държавите членки при уредбата на прецесуалните предпоставки на един съдебен процес . По оплакването за нарушено право на справедлив съдебен процес по чл. 6 ЕКЗПЧОС следва да се отбележи, че то е бланкетно и също се сочи без конкретна обосновка и причина С общностното право не може да се обоснове допустимост на съдебен иск срещу лица , по отношение на които ищецът няма правен да установява твърденита си , като същевременно съдът в съответствие в основните начала на ГПК е конституирал лицата , срещу които е налице правен интерес искът да бъде разгледан .
В заключение не са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационна проверка, поради което Върховният касационен съд, състав на III -то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 22.02.2018 г. на Монтанския окръжен съд по ч.гр.д. № 69/2018 г.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове: