О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 28.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 4087 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение № 1454 от 22.06.2017 г., постановено по гр.д. № 787 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд, 8-ми граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 8020 от 03.11.2016 г. по гр.д. № 9614 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ГК, 1 – 18 състав, за отхвърляне на мотивирано искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, предявено срещу С. Т. Г. на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат всички точки на чл. 280, ал. 1 ГПК /редакция преди изменението в ДВ, бр.86/2017 г./ по следния въпрос:
За да бъде уважено искането за отнемане на незаконно придобито имущество, необходимо ли е съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./ признаване по реда на чл. 463 и сл. НПК на постановена в страна-членка на ЕС присъда срещу проверявано лице – български гражданин, ответник по гражданското съдопроизводство по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ за извършено от него престъпление в чужбина, когато наложеното наказание е изтърпяно в чужбина или осъждането е условно?
Ответникът по касационната жалба С. Т. Г. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Установено е по делото, че австрийският Окръжен съд за наказателни дела в [населено място], Република Австрия, е постановил спрямо ответника С. Г. осъдителна присъда, влязла в сила на 21.03.2012 г., с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ за извършено от него престъпление „задграничен трафик на проститутки“ и „сводничество“, които деяния кореспондират с фактически състави на чл. 159а и чл. 159в от НК на РБ, находящи се в Глава II, Раздел IX, „Трафик на хора“. За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, въззивният съд е приел, че не е надлежно установена първата материалноправна предпоставка за пораждане на посоченото конститутивно право, а именно- проверяваното лице или лица от неговия семеен кръг по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ да е признато за виновно с влязла в сила присъда за извършване на престъпление от тези, които са изброени в чл. 3, ал. 1 от закона. Съдилищата са достигнали до извода, че при прилагане разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗОПДИППД /отм./ е необходимо признаване по реда на чл. 463 и сл. ГПК на постановената в друга държава присъда срещу проверяваното лице – български гражданин, за извършено от него престъпление в чужбина, позовавайки се на решение № 276 от 18.01.2017 г. по гр.д. № 2138/2016 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Според съдилищата в конкретния случай не е установено от ищеца постановената срещу ответника присъда от наказателния съд в [населено място] да е била призната и изпълнена в Република България по нормативния ред, установен в българския НПК, поради което останалите материални предпоставки за пораждане правото на държавата на отнемане на имущество, включени във фактическия състав на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от закона не са обсъждани от въззивния съд.
При тези мотиви на обжалваното решение даденият от въззивния съд отговор на поставения от касатора въпрос обуславя изхода на спора. Решението на ВКС, на което въззивният съд се е позовал, съдържа общо разрешение, в което обаче не са отчетени специфичните обстоятелства на настоящия случай, с оглед на които не е било необходимо присъдата на съда от друга държава в ЕС да бъде изпълнявана на територията на Република България. При този различен фактически състав следва да се прецени дали като материална предпоставка за основателност на искането за отнемане на незаконно придобито имущество е нужно присъдата на чуждестранния съд да бъде призната в производство по чл.463 и сл. от НПК, или е достатъчно да бъде взета предвид и от гражданския съд, както следва да бъде отчетена от наказателния съд при наличие на предпоставките на чл.8, ал.2 от НК/ДВ, бр.33 от 2011 г./. Отговорът на този въпрос ще допринесе за точното прилагане на правните норми, уреждащи отнемането на имущество, придобито в резултат от престъпна дейност на територията на друга държава-членка на ЕС, чиито наказателен съд е постановил присъда срещу проверяваното лице. Ето защо на основание чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1454 от 22.06.2017 г., постановено по гр.д. № 787 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд, 8-ми граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 8020 от 03.11.2016 г. по гр.д. № 9614 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ГК, 1 – 18 състав, за отхвърляне на мотивирано искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, предявено срещу С. Т. Г. на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ