О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр.София, 14.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3400 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „НЕСТО-2000“ ЕООД против решение № 188 от 11.05.2018 г., постановено по гр.д. № 152 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 636 от 04.08.2017 г. по гр.д. № 2805 по описа за 2016 г. на Пазарджишкия районен съд в частта за обявяване нищожността на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД на договорна ипотека, учредена от „РУМИМИЛК-2008“ ЕООД в полза на жалбоподателя върху нива с площ 38,683 дка, съставляваща имот №042046 по плана за земеразделяне на [населено място], обл. Пазарджик, местност „Дживизлика“, при граници и съседи: полски път с кад. №, имот № и имот №, обективирана в нотариален акт № от 01.08.2016г., том 8, нотариално дело № г. по регистъра на нотариус А. И., рег. №, вписана в Служба по вписванията при РС – Пазарджик под №, том 2, н.д. № г. по исковете, предявени от А. С. Г. и П. Л. Б. против „РУМИМИЛК-2008“ ЕООД и на „НЕСТО-2000“ ЕООД. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 636 от 04.08.2017 г. по гр.д. № 2805 по описа за 2016 г. на Пазарджишкия районен съд в частта за установяване по отношение на „РУМИМИЛК-2008“ ЕООД, че А. С. Г. и П. Л. Б. са собственици на 5/6 идеални части от имот №042046 и за осъждане на „РУМИМИЛК-2008“ ЕООД да предаде на ищците владението върху 5 /6 идеални части от този имот.
Касаторът твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по въпроса: Може ли ипотека, учредена от съсобственик върху целия имот без участието и съгласието на останалите съсобственици, да се редуцира до частта на съсобственика – ипотекарен длъжник, ако тази част е идеална, а не реална?
По този въпрос касаторът намира противоречие между въззивното решение и решение № 114 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 4730/2015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, решение № 129 от 12.07.2013 г. по т. д. № 558/2012 г. на Второ Т.О. на ВКС, решение № 220 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 6126/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и определение № 636 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 2287/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
Ответната страна по жалбата А. С. Г. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1000 лв. разноски за касационното производство, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. Л. Б. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищците А. С. Г. и П. Л. Б. са придобили по наследство от общия наследодател М. С. П., починала на 13.02.1944 г., правото на собственост върху 5/6 идеални части от нива с площ 38,683 дка, съставляваща имот № по плана за земеразделяне на [населено място], обл. Пазарджик, местност „Дживизлика“, а сънаследникът им К. В. Ш. е наследил 1/27 идеална част от имота. Собствеността върху процесния имот е възстановена по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ на наследниците на М. С. П. с решение № 5А065 от 26.02.1997 г. на Поземлена комисия- [населено място]. На 25.02.2016 г. К. В. Ш. се е снабдил с констативен нотариален акт № , том 1, нотариално дело № . по регистъра на нотариус М. М., рег. №, с който е признат за изключителен собственик на основание давностно владение на имот №042046, като на същия ден е сключил договор за покупко-продажба на имота с купувача И. С. Л. по време на брака му с В. Д. Л.. Ответникът „РУМИМИЛК-2008“ ЕООД е закупил процесния имот от И. С. Л. и В. Д. Л. на 18.03.2016 г. с нотариален акт № , том 3, рег. № , нотариално дело № г. по регистъра на нотариус А. И., рег. №. На 01.08.2016г. „РУМИМИЛК-2008“ ЕООД е учредил договорна ипотека върху имота в полза на жалбоподателя „НЕСТО-2000“ ЕООД, обективирана в нотариален акт №, том 8, нотариално дело № г. по регистъра на нотариус А. И., рег. №, вписана в Служба по вписванията при РС – Пазарджик под №26, том 2, н.д. №г.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от А. С. Г. и П. Л. Б. срещу „РУМИМИЛК-2008“ ЕООД и „НЕСТО-2000“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, въззивният съд е намерил процесната договорна ипотека за нищожна като учредена от съсобственик, притежаващ само 1/27 идеална част от ипотекирания имот. Въз основа на свидетелските показания и приетите по делото писмени доказателства- договор от 13.09.2004 г. за предоставяне на земеделска земя за съвместно обработване и договори, с които ищцата А. С. Г. е отдавала под наем процесния имот, съдът е приел, че К. В. Ш. не е владял притежаваните от ищците идеални части върху имота, поради което не ги е придобил по давност. Съдът се е позовал и на приет по делото препис от споразумение, одобрено с протоколно определение от 19.09.2017 г. по нохд 1647/2017 г. на Районен съд-Септември, с което една от свидетелките в нотариалното производство за извършване на обстоятелствена проверка е призната за виновна за лъжесвидетелстване във връзка с твърденията за осъществявано от К. В. Ш. давностно владение върху процесния имот и липса на собственически претенции от останалите наследници.
Въззивният съд е заключил, че „РУМИМИЛК-2008“ ЕООД е собственик на 1/27 идеална част от ипотекирания имот, доколкото предходните му праводатели не са били изключителни собственици на имота и са му прехвърлили придобитите от К. В. Ш. по наследство права. Изложил е съображения, че съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЗД ипотеката е неделима, тя тежи върху целия имот и макар ипотекарният длъжник да е съсобственик на ипотекирания имот, ипотеката не може да се редуцира до притежаваните от него идеални части. Съдът е посочил, че е допустимо да се учреди ипотека върху идеални части от недвижим имот, стига да могат те да се обособят в реална част. Прието е, че тъй като в настоящия случай не е налице тази хипотеза, тъй като „РУМИМИЛК-2008“ ЕООД е учредил ипотека върху целия съсобствен недвижим имот, а не само върху притежаваната от него 1/27 идеална част, поради което ипотеката е изцяло нищожна.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, поставеният от касатора в изложението въпрос за възможността ипотека, учредена от съсобственик върху целия имот без участието и съгласието на останалите съсобственици, да се редуцира до частта на съсобственика – ипотекарен длъжник, ако тази част е идеална, а не реална е от значение за изхода на спора. Този принципен проблем не е разрешен в съдебната практика на ВКС. Цитираното от касатора решение № 114 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 4730/2015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС е неотносимо към настоящия случай, тъй като с него на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД е обявена за нищожна ипотека като учредена от лице, което не е собственик на ипотекирания имот. С останалите посочени от жалбоподателя решения на ВКС по чл. 290 от ГПК са разрешени въпроси във връзка с тълкуването на договорите съобразно изискванията на чл. 20 от ЗЗД, каквито въпроси касаторът не е формулирал. Приложеното към касационната жалба в препис определение № 636 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 2287/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС е постановено в производство по чл. 288 от ГПК и не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК съгласно т. 2 от ТР №1/2009 г. по т.д. 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Следва да се посочи обаче, че съгласно мотивите на това определение на ВКС е допустимо договор за ипотека да породи действие по отношение идеални части от ипотекирания имот с оглед правата от собствеността на учредилия ипотеката, макар за останалите идеални части договорът да е нищожен.
Ето защо, с оглед точното прилагане на чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД в случаите на учредяване на ипотека върху съсобствен имот само от един от съсобствениците и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд по въпроса на касатора.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 188 от 11.05.2018 г., постановено по гр.д. № 152 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 28,69 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: