О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр.София, 21.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 607 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 484 от 13.11.2017 г., постановено по в.гр.д. №344 по описа за 2017 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 98 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 261 по описа за 2016 г. на Девинския районен съд за отхвърляне на предявените от Р. А. И. срещу касатора искове за заплащане на 1 201,61 лв. възнаграждение по договор за управление за периода от 18.8.2013 г. до 23.09.2013 г. и 5 351, 30 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от 2008 г. до 2013 г. и е постановено друго решение за присъждане на сумите.
Касаторът твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е недопустимо и неправилно-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност на решението и противоречие с практиката на ВКС по два въпроса. Първият от тях е дали за възникване правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск това право трябва изрично да е предвидено в договора за управление. Вторият въпрос е дали решението на общото събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управителя произвежда незабавно действие във вътрешните им отношения.
Ответникът по касационната жалба Р. А. И. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Върховният касационен съд констатира, че въззивният съд в частта, с която е отменил първоинстанционното решение и е присъдил 1 201,61 лв. възнаграждение по договор за управление, се е произнесъл по иск с цена под 5 000 лв. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. В останалата част по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:
Р. А. И. е изложил в исковата молба, че по силата на договор от 15.09.2005 г. е бил управител на ответното дружество и не е ползвал платен годишен отпуск от 2008 г. до 2013 г., поради което е поискал след прекратяване на договора дружеството да бъде осъдено да му заплати 6 333 лв. обезщетение. В отговора на исковата молба ответното дружество е възразило, че обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи само ако е изрично уговорено в договора за управление. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска със съображението, че ищецът претендира обезщетение на основание възникнало и прекратено трудово правоотношение, но всъщност правоотношенията между страните не са били трудови, а по договор за поръчка. Въззивният съд е счел, че дадената от пълномощника на ищеца квалификация е без значение, а въз основа на изложените в исковата молба факти спорът трябва да се квалифицира като гражданскоправен и да се разгледа по същество. Затова е отменил първоинстанционното решение и е присъдил поисканото обезщетение. Приел е, че между страните е постигната договореност за право на платен годишен отпуск и за неговия размер в споразумителен протокол без дата и в протокол от 12.07.2010 г. В споразумителния протокол едноличният собственик е дал съгласието си да бъдат заплатени годишните отпуски на ищеца за 2005, 2006 и 2007 г., а в протокола от 12.07.2010 г. е разрешил на ищеца да ползва десетдневен отпуск. В договора за управление обаче изрично не е било уговорено право на управителя да ползва платен годишен отпуск и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на правоотношението.
Така постановеното решение в подлежащата на касационно обжалване част е допустимо, тъй като е разгледан предявеният иск. Различната правна квалификация от тази на ищеца и на районния съд не опорочава въззивното решение, тъй като то е основано на твърдените в исковата молба факти. Ето защо не може да бъде допуснато касационно обжалване поради вероятната недопустимост на въззивното решение.
Въззивният съд обаче е дал разрешение на първия въпрос на касатора в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 133 от 27.12.2013 г. по т.д. №526/2012 г. на Първо Т.О. на ВКС, решение № 128 от 12.06.2015 г. по гр.д. №6542/2014 г. на Трето Г.О. на ВКС и цитираните в него други решения. Затова по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е присъдено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Спорният извод на въззивния съд е обоснован със събраните по делото доказателства и видимо не съдържа грубо нарушение на правилата на логиката, поради което не се констатира очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос на касатора се отнася до дължимостта на възнаграждението по договора за управление с цена под 5 000 лв. и не касае въззивното решение в подлежащата на касационно обжалване част. Ето защо по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] против решение № 484 от 13.11.2017 г., постановено по в.гр.д. №344 по описа за 2017 г. на Смолянския окръжен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение № 98 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 261 по описа за 2016 г. на Девинския районен съд за отхвърляне на предявените от Р. А. И. срещу [фирма] иск за заплащане на 1 201,61 лв. възнаграждение по договор за управление за периода от 18.8.2013 г. до 23.09.2013 г. и е постановено друго решение за присъждане на тази сума, КАТО ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 484 от 13.11.2017 г., постановено по в.гр.д. №344 по описа за 2017 г. на Смолянския окръжен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение № 98 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 261 по описа за 2016 г. на Девинския районен съд за отхвърляне на предявения от Р. А. И. срещу [фирма] иск за заплащане на 5 351, 30 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от 2008 г. до 2013 г. и е постановено друго решение за присъждане на тази сума.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 107,03 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението в прекратителната му част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмичен срок от съобщението, а в останалите части е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: