1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр. София, 30.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2923 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците „ЕС Памексвин“ АД /в несъстоятелност/, с. Карабунар, [община], област Пазарджик и на „Соло екс“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място], [община], област В. чрез синдика М. И. Неврокопски срещу решение № 122 от 25.04.2018г. по в. т. дело № 142/2018г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение № 120 от 08.12.2017г. по т. дело № 122/2015г. на Окръжен съд Пазарджик. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено по отношение на ответниците „ЕС Памексвин“ АД /в несъстоятелност / и „Соло екс“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявани от синдика М. И. Неврокопски, че съществуват вземания на ищеца „Инвестбанк“ АД, [населено място] на основание Договор за банков кредит № С-М-2/2007-Л/20.08.2007 г. и анекси към него, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 310/11.03.2015г. по ч. гр. д. № 584/2015г. на Пазарджишки районен съд срещу тях в качеството им на солидарни длъжници, както следва: за част от главница по инвестиционния кредит – в размер на 26 519,44 евро, със законната лихва до изплащане на задължението, за просрочена договорна /възнаградителна/ лихва – в размер на 779 532,66 евро за периода от 27.12.2009г. до 05.11.2013г., за главница по оборотния кредит – в размер на 831 614,82 евро, както и за направените в заповедното производство разноски в общ размер на 122 349,92 лева и с което ответниците „ЕС Памексвин“ АД /в несъстоятелност/ и „Соло екс“ ЕООД /в несъстоятелност/ са осъдени да заплатят на ищеца „Инвестбанк“ АД, [населено място] разноските в исковото производство в общ размер на 66 906,96 лева по равно или всеки от тях – по 33 453,48 лева.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Може ли на изпълнението на договорни задължения да бъде придадено правното значение на отлагателно условие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗЗД? – противоречие с Решение № 111/23.06.2016г. по т. д. № 1839/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение № 15/22.04.2014г. по т. д. № 46/2013г. на ВКС, ТК, II т. о.
2. Може ли да бъде развален договорът за заместване в дълг поради неизпълнение на отделни задължения по него след датата на сключването му и води ли това до отпадането със задна дата на правните последици от заместването? – противоречие с Решение № 34/17.02.2014г. по гр. д. № 2586/2013г. на ВКС
3. Следва ли при наличие на неизпълнение на договорни задължения да бъде даден подходящ срок същите да бъдат изпълнени, с предупреждение, че ако това не бъде сторено след изтичане на срока ще счита договора за развален? – противоречие с Решение № 235/13.01.2016г. по гр. д. № 490/2015г. на ВКС, ГК, III г. о.
4. Представлява ли неизпълнението на задължението по договора за заместване в дълг за учредяване на допълнителни обезпечения неизпълнение на несъществено задължение при положение, че в полза на кредитора са съществували учредени множество други обезпечения, продължили да гарантират дълга и след новацията? – противоречие с Решение № 102/03.08.2010г. по т. д. № 897/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение № 78/17.06.2015г. по гр. д. № 379/2015г. на ВКС, ГК, II г. о.
5. Представлява ли злоупотреба с право развалянето на договора за заместване в дълг от страна на кредитора поради неизпълнение на задължение от страна на длъжника, което не само последният, но и самият кредитор не само може, но и се е задължил да изпълни? – противоречие с Решение № 262/22.05.2015г. по т. д. № 3118/2013г. на ВКС, ТК, I т. о.
6. Има ли развалянето на договора за заместване в дълг обратно действие при положение, че възникналото вследствие на заместването правоотношение е с продължително и периодично изпълнение? – противоречие с Решение № 147/23.07.2012г. по гр. д. № 627/2011г. на ВКС, ГК, III г. о. и Решение № 52/20.04.2015г. по гр. д. № 5278/2013г. на ВКС, ГК, I г. о.
Ответникът „Инвестбанк“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. К. А. И. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторите не са формулирали въпроси от значение за изхода на конкретното дело, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда. Поддържа, че посочените въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Подробни съображения излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните по отношение на изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че между ищеца „Инвестбанк“ АД и ответника „Памексвин“ ООД като кредитополучател е сключен договор за банков кредит, подписан от ответниците „Соло екс“ ЕООД и „Ес Памексвин“ АД като солидарни съдлъжници, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат и усвоен кредит в общ размер 4 355 780 лева, от които 2 925 780 лева – инвестиционен кредит и 1 430 000 лева – оборотен кредит. С представените анекси е извършено превалутиране и увеличаване на размера на инвестиционната част на кредита. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради просрочие при плащане на задълженията съгласно решение на управителния съвет на банката от 05.11.2013г., като страните за уведомени с нотариални покани, получени на 22.11.2013г.
Съдебният състав е приел за установено, че със сключения на 27.02.2012г. между „Инвестбанк“ АД – кредитор, „Памексвин“ ООД – заместен длъжник, „Юрпиън дивелопмънт“ АД – поемател на дълга и „Соло екс“ ЕООД и „Ес Памексвин“ АД – солидарни съдлъжници договор за заместване в дълг страните са постигнали съгласие относно размера на предоставените кредити на длъжника „Памексвин“ ООД, задълженията по сключените договори към 27.02.2012г., един от които е и процесният договор за банков кредит № С-М-2/2007-Л/20.08.2007г., и относно вписаните ипотеки и дадени други обезпечения по кредитите. Между страните е уговорено, че задълженията на „Памексвин“ ООД, включително и тези, произтичащи от процесния договор за банков кредит, ще бъдат поети от „Юрпиън дивелопмънт“ АД на основание чл. 102 ЗЗД при конкретно посочени в чл. 2, ал. 1, от б. „а“ до б. „м“ от договора за заместване в дълг условия, отнасящи се до начина на погасяване на задълженията, заплащането на комисионни, лихви и неустойка, както и относно учредяване в определен срок на допълнителни обезпечения на поетите задължения и застраховане на недвижимите имоти, за които има учредена ипотека.
Въззивният съд е анализирал анексите от 30.03.2012г. и 17.07.2012г., с които е удължаван срокът за вписване на осъщественото заместване в дълг и за учредяване на предвидените в договора обезпечения – съответно до 18.07.2012г. и 30.10.2012г., и е предвидено, че при неизпълнение на посочените задължения банката може да предприеме действия за удовлетворяване на вземанията си срещу първоначалния – заместения длъжник и съдлъжниците, които имат и качеството на ипотекарни длъжници. Констатирал е също, че на 27.02.2012г. е сключен и договор за поръчителство, с който двете ответни дружества са приели да поръчителстват за задълженията, в които поемателят на дълга замества длъжника.
За да направи извод, че договорът за заместване в дълг е сключен под условие, въззивната инстанция е съобразила клаузите на чл. 10, ал. 1, 2 и 3 и чл. 2, ал. 2 от договора за заместване в дълг, съгласно които заместеният длъжник ще се освободи от отговорност за задълженията си към кредитора след осъществяване на всички предвидени в него условия, включително условието по чл. 10, ал. 1 /чл. 10, ал. 2/; в срок до 31.03.2012г. на основание чл. 171 ЗЗД да бъде извършено вписване в имотния регистър в съответните служби по местонахождението на ипотекираните имоти, като разноските са за сметка на заместения длъжник /чл. 10, ал. 1/; при неизпълнение на задълженията по чл. 10, ал. 1 договорът ще се счита автоматично прекратен /чл. 10, ал. 3/; заместеният длъжник се освобождава от отговорност за задълженията си към кредитора след осъществяване на всички предвидени в него условия /чл. 2, ал. 2/. Изводът, че договорът за заместване в дълг не е породил правно действие, е аргументиран с несбъдване на предвиденото условие съобразно уговорките в чл. 10 от договора – не са учредени допълнителните обезпечения и не е извършено вписване на договора в определения между страните срок.
Съдебният състав е констатирал, че с нотариална покана от 14.10.2013г., рег. № 2473, том 2, № 4 на нотариус В. Г. кредиторът „Инвестбанк“ АД е отправил изявление до кредитополучателя и солидарните длъжници за неговото разваляне. Приел е, че изпратената нотариална покана не е породила правни последици, тъй като поради несбъдване на отлагателното условие договорът за заместване в дълг не е породил действие. Посочил е, че тя има само уведомителен характер, че банката счита поетите задължения, явяващи се условие за действие па договора, за неизпълнени.
Освен изложените съображения, въззивният съд е обсъдил и възраженията на ответниците по иска във връзка с развалянето на договора за заместване в дълг и е приел същите за неоснователни поради следното: даването на друг подходящ срок за изпълнение не е било необходимо, предвид удължаването на срока за изпълнение два пъти с два анекса; не е налице злоупотреба с право от страна на кредитора, който също би могъл да поиска вписване на договора, тъй като предвиденото условие е длъжникът да плати разноските по вписването, каквото не е направено; изискването на кредитора за допълнителни обезпечения не представлява злоупотреба с право поради това, че договорът за заместване в дълг има за предмет не само задълженията на „Памексвин“ ООД, произтичащи от договор за банков кредит № С-М-2/2007-Л/20.08.2007г., но и от други договори за кредит между същите страни; наличието на обезпечение по единия от договорите, от които произтичат задълженията на заместващия длъжник, не предполага пълна обезпеченост на всички негови задължения.
Предвид изложените съображения въззивният съд е заключил, че в отношенията между страните има действие подписаният договор за банков кредит № С-М-2/2007-Л/20.08.2007г. и анексите към него, според които двете ответни дружества са солидарни длъжници. Той е обявен за предсрочно изискуем поради просрочие в плащането на задълженията по кредита и страните за уведомени за това с нотариални покани, получени на 22.11.2013г.
За да направи извод, че вземанията – предмет на установителния иск, не надхвърлят вземанията – предмет на заповедното производство, въззивната инстанция е съпоставила сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 310/11.03.2015г. по ч. гр. д. № 584/2015г. на Пазарджишки районен съд /26 519,44 евро – част от главница по инвестиционния кредит, със законната лихва до изплащане на задължението, 779 532,66 евро – просрочена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 27.12.2009г. до 05.11.2013г., 831 614,82 евро – главница по оборотния кредит/, на дължимите към датата на подаване на заявлението за образуване на заповедно производство суми, установени въз основа на основното и допълнителното заключения на съдебно-счетоводната експертиза /26 519,92 евро – остатьк от дължима главница но инвестиционния кредит, 831 614,82 евро – главница по оборотния кредит и 780 211.51 евро – просрочена договорна /възнаградителна/ лихва по инвестиционния кредит за периода от 27.12.2009г. до 05.11.2013г./.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора/касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по формулирания в т. 1 от изложението въпрос е неоснователен. Цитираната от касаторите практика на ВКС е неотносима, тъй като разрешените с посочените решения на ВКС въпроси се отнасят до конкретни договори с различна специфика и други договорни клаузи. Решение № 111/23.06.2016г. по т. д. № 1839/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. е постановено по иск за заплащане на неустойка по приватизационен договор и с него е даден отговор на въпроса „може ли да се приеме на основание чл. 25, ал. 1 ЗЗД, че падежът на задължението за разкриване на работни места не е настъпил, тъй като въвеждането в експлоатация е уговорен от страните относително определен срок, бъдещо несигурно събитие, което не е настъпило“ в следния смисъл: „Задължението за въвеждане на обекта в експлоатация не съставлява уговорено от страните условие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗЗД – бъдещо несигурно събитие, при ненастъпването на което купувачът да се освободи от отговорност за неизпълнение на задължението за разкриване на работни места“. В Решение № 15/22.04.2014г. по т. д. № 46/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. по въпроса за приложението на чл. 69, ал. 2 ЗЗД в хипотезата, когато страните са обвързали изпълнението на задължението със сбъдването на отлагателно условие, за което не е уговорен конкретен срок, е даден следният отговор: „Нормата на чл. 69, ал. 2 ЗЗД е приложима и в хипотезата, когато страните са обвързали изпълнението на задължението със сбъдването на отлагателно условие, за което не е уговорен конкретен срок, ако сбъдването на условието зависи и от самия длъжник“.
Съгласно константната практика на ВКС /решение № 161/ 19.07.2018г. по т. д. № 1561/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./ условието е бъдещо несигурно събитие, положителен юридически факт, предвиден по волята на страните, в зависимост от сбъдването, респ. несбъдването, на който се пораждат желаните с конкретния договор правни последици. Настъпването на събитието може да зависи или да не зависи от волята на страните, но от сбъдването на условието ще зависи доколко сключеният договор ще породи целените правни последици /при отлагателното условно волеизявление/, или ще бъдат заличени с обратна сила вече породени правни последици /при прекратителното условно волеизявление/. Преценката дали се касае за предвидено в договора условие, чието настъпване не зависи от волята на страните /казуално условия/, или се касае за бъдещо събитие, зависещо от волята на една от страните /потестативно условие/, във всички случаи следва да се изведе от самата уговорка в договора, обективираща условието. Преценката за това каква е правната характеристика на условието като модалитет на договорното съдържание е винаги обусловена от обективираните в договора насрещни, съвпадащи волеизявления на страните. Отговорът на поставения от касаторите в т. 1 от изложението въпрос е конкретен и зависи от волеизявленията на страните, обективирани в конкретните договорни клаузи. В настоящия случай въззивният съд се е съобразил с конкретните договорни клаузи като съобразно константната практика на ВКС ги е тълкувал във връзка едни с други съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД.
Неоснователен е и доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по формулираните от т. 2 до т. 6 в изложението материалноправни въпроси. Тези въпроси са важни, но както и да бъдат решени, същите не биха променили изхода на спора, тъй като основните доводи и аргументи за основателност на предявения установителен иск са, че договорът за заместване в дълг не е породил правно действие поради несбъдване на предвиденото условие съобразно уговорките в чл. 10, ал. 1 и в определения от страните срок – не са учредени допълнителните обезпечения и не е извършено вписване на договора, поради което в отношенията между страните има действие подписаният договор за банков кредит № С-М-2/2007-Л/20.08.2007г. и анексите към него, според които двете ответни дружества са солидарни длъжници. Въпросът дали договорът за заместване в дълг е развален, свързаните с това възражения и поставените от касаторите въпроси от т. 2 со т. 6 вкл. биха били от значение, ако договорът за заместване в дълг беше породил действие, какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдените от касаторите предпоставки на чл. 280, ал. 1 и ал. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Поради обстоятелството, че касаторите не са внесли предварително държавна такса за касационното производство, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ същите следва да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лв. Разноски на ответника за настоящото производство не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 25.04.2018г. по в. т. дело № 142/2018г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 2 състав.
ОСЪЖДА „ЕС Памексвин“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], област Пазарджик и „Соло екс“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], област В., представлявани от синдика Г. Г. Ч., да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лв. /тридесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.