4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр. София, 19.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 235 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответницата Г. И. Ч. от [населено място] срещу определение № 3862 от 21.11.2019г. по в. ч. гр. дело № 5534/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради просрочие частната жалба на Г. И. Ч. против определение № 18656 от 02.08.2019г. по гр. дело № 5209/2019г. на Софийски градски съд, ГО, І-6 състав и е прекратено производството по в. ч. гр. дело № 5534/2019г. на Софийски апелативен съд
Частната жалбоподателка прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното определение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че първоинстанционният съд в нарушение на т. 9 и т. 16 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС /грешно посочено Тълкувателно решение № 3/2014г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС/ е допуснал за разглеждане в исковото производство нов иск с нова главница, различни от заповедното производство, преди ответницата да бъде конституирана в исковото производство. Излага доводи, че по този начин съдът е лишил ответницата /настояща частна жалбоподателка/ от възможността да релевира възражения за прихващане и анатоцизъм. Поради това счита, че изводът на въззивната инстанция, че е изтекъл процесуалният срок за обжалване на определението на СГС, е неправилен. Поддържа също, че неправилно въззивният съд не се е произнесъл по възражението, че в нарушение на съдопроизводствените правила искът се разглежда като търговски спор вместо по реда на общия исков процес. Частната жалбоподателка моли определението на САС да бъде обезсилено и вместо това определението на СГС да бъде отменено.
Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по ч. гр. дело № 5534/2019г. на Софийски апелативен съд е образувано по частна жалба вх. № 119113/02.10.2019г., подадена от ответницата Г. И. Ч., срещу определение № 18656 от 02.08.2019г. по гр. дело № 5209/2019г. на Софийски градски съд, І-6 състав, с което е прекратено производството по гр. дело № 5209/2019г. на СГС, І-6 състав в частта на предявената от „Банка ДСК“ ЕАД искова претенция за главница за разликата над 111 303,44 лв. до уважената главница в заповедното производство в размер 123 585,21 лв., както и санкционираща лихва над 411,99 лв. до сумата 456,32 лв. поради оттегляне на исковете, и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК от 02.03.2018г. по ч. гр. дело № 9618/2018г. на Софийски районен съд, ГО, 45 състав и издадения на 20.03.2018г. изпълнителен лист в частта на присъдените със заповедта главница за разликата над 111 303,44 лв. до уважената главница в заповедното производство в размер 123 585,21 лв., както и санкционираща лихва над 411,99 лв. до сумата 456,32 лв.
За да остави без разглеждане посочената частна жалба, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен преклузивен срок за обжалване.
Доводът на частната жалбоподателка за недопустимост на определението на Софийски апелативен съд е неоснователен. Определението на САС е допустимо, тъй като е постановено по повод постъпила частна жалба, подадена от легитимирана страна срещу постановено от първоинстанционния съд съдебен акт, преграждащ частично исковото производство.
Обжалваното определение е правилно. Видно от приложеното по делото съобщение, препис от определение № 18656 от 02.08.2019г. по гр. дело № 5209/2019г. на Софийски градски съд, І-6 състав е връчен на Г. И. Ч. лично на 02.09.2019г. На основание чл. 279 във връзка с чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК от този момент започва да тече и законоустановеният едноседмичен срок за обжалване на съдебния акт. Същият съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК изтича на 09.09.2019г., който е присъствен ден – понеделник. Частна жалба с вх. № 119113/02.10.2019г. е подадена в Софийски градски съд на 02.10.2019г. – сряда, т. е. 22 дни след неговото изтичане. Въз основа на установените данни настоящият съдебен състав счита за законосъобразен направеният от въззивния съд извод, че подадената от Г. И. Ч. частна жалба с вх. № 119113/02.10.2019г. е просрочена и следва да бъде върната, респективно оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Правилни са съображенията на въззивната инстанция, че изводът за недопустимост на частната жалба поради просрочие не може да се опровергае от твърденията на частната жалбоподателка за нищожност на обжалваното първоинстанционно определение. Определението на СГС, с което е прекратено частично исковото производство, не е нищожно, тъй като е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от съответния съдия и волята на съда е изразена по ясен и разбираем начин.
Релевираните от частната жалбоподателка доводи, че първоинстанционният съд в нарушение на т. 9 и т. 16 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС /грешно посочено Тълкувателно решение № 3/2014г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС/ е допуснал за разглеждане в исковото производство нов иск с нова главница, различни от заповедното производство, преди ответницата да бъде конституирана в исковото производство и по този начин същата е лишена от възможността да релевира възражения за прихващане и анатоцизъм, са неотносими към преценката за спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалване на преграждащото първоинстанционно определение. Доколко правилно предявеният иск се разглежда по реда на глава 32 ГПК „Производство по търговски спорове“ вместо по реда на общия исков процес, е въпрос, относим към правилността на решението, но не и относно определението на въззивната инстанция, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определението, с което частично е прекратено исковото производство, като просрочена.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че определение № 3862 от 21.11.2019г. по в. ч. гр. дело № 5534/2019г. на Софийски апелативен съд е допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3862 от 21.11.2019г. по в. ч. гр. дело № 5534/2019г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.