2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
гр. София, 15.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2689 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. А. Г. и адв. Е. И. срещу определение от 13.07.2017г. по т. дело № 1823/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на дело, образувано по искова молба с вх. № 80944/15.06.2017г. по регистратурата и описа на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за липса на основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като излага твърдение, че производството с предмет установяване нищожност на договор за наем на недвижим имот не е преюдициално по дело за опразване на отдадения под наем недвижим имот. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Производството по т. дело № 1823/2017г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на [фирма] срещу решение № 93 от 16.01.2017г. по т. дело № 6403/2016г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI–23 състав, с което [фирма] е осъдено да освободи и върне на основание чл. 233, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на [фирма] сграда за търговия „Техномаркет – Европа”, с идентификатор 63427.8.185.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], цялата със застроена площ от 4 252 кв. м. съгласно скица и със застроена площ от 4 255,98 кв. м. и разгъната застроена площ от 4 512 кв. м. съгласно нотариален акт за собственост, и да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 37 922,90 лв. разноски по делото.
Въззивният съд е констатирал, че след обявяване на делото за решаване и в срока за произнасяне по същото е бил сезиран с молба от ответника [фирма] /въззивник в производството пред САС/ с приложени доказателства, от които се установява наличието на висящо пред Софийски градски съд дело, образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма] с предмет прогласяване нищожността на процесния договор за наем от 01.09.2006г. Изложил е съображения, че материалноправната легитимация на ищеца да води иск за опразване на наетия недвижим имот произтича пряко единствено от разваления занапред облигационен договор за наем между страните, въз основа на който е получено държането на недвижимия имот. Съдебният състав е приел, че изходът от висящото пред Софийски градски съд дело между същите страни се явява преюдициален за настоящия правен спор поради наличието на пряка и съществена връзка на обусловеност на материалноправната легитимация на ищеца в производството, от съществуването или несъществуването на валидното облигационно правоотношение по договора за наем между страните, установяването на което съществуване или несъществуване, е предмет на другото съдебно дело.
Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото е приложимо, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спирането се налага заради връзката на преюдициалност между делата, при която решението по едното дело ще е обуславящо за решаването на спора по другото дело, тъй като ще формира сила на пресъдено нещо относно право или правоотношение, релевантно за признаването или отричането на спорното право, предмет на подлежащото на спиране дело.
В процесния случай предмет на иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД е облигационното право на ищеца – наемодател да претендира от ответника – наемател предаване на вещта /недвижим имот/, предоставена за ползване със сключения на 01.09.2006г. договор за наем, като последица от твърдяното в исковата молба разваляне на договора и прекратяване на наемното правоотношение. С отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражение за нищожност на договора за наем поради липса на основание и противоречие с добрите нрави, както и възражение за относителна недействителност на договора. Възраженията са основани на твърдения за нищожност на договорите за покупко – продажба, с които ищецът е придобил правото на собственост върху отдадения под наем имот. Нищожността на сделките, с които ищецът е придобил правото на собственост върху претендирания с иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД имот, е релевирана и с искова молба с вх. № 80944/15.06.2017г. по регистратурата и описа на Софийски градски съд, като предявеният иск за нищожност на договора за наем е основан на твърдения и доводи, идентични на въведените с отговора на исковата молба в производството по чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Предприетата от [фирма] защита по двете дела сочи, че предметът на спора по висящото пред Софийски градски дело е включен в предмета на спора по разглеждания от Софийски апелативен съд иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Ищецът по иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД извежда активната си материалноправна легитимация от качеството си на наемодател по договора за наем и разрешаването на спора дали същият има право да претендира предаване /връщане/ на имота е обусловено от произнасянето на съда по своевременно въведените от ответника възражения за недействителност на договора. След като решението по иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД предполага произнасяне на съда по въведения от ответника преюдициален спор за недействителност на договора за наем на основания, идентични с въведените в производството по висящото пред Софийски градски съд дело, в конкретния случай правилното разрешаване на спора по чл. 233, ал. 1 ЗЗД не е обусловено от изхода на спора по установителния иск за нищожност на наемния договор.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като е спрял производството по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 13.07.2017г. по т. дело № 1823/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на дело, образувано по искова молба с вх. № 80944/15.06.2017г. по регистратурата и описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.