1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр. София, 08.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2963 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. А. М. в качеството му на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Б. Л. Б. срещу определение № 2642 от 08.08.2017г. по ч. т. дело № 2979/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав. С въззивния съдебен акт е потвърдено определение № 299 от 16.05.2017г. по т. дело № 25/2017г. на Окръжен съд Кюстендил, 4 състав, с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба с вх. № 360/04.05.2017г. за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на искова молба с вх. № 1577/28.02.2017г., исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за изпълнение на дадените от съда указания, като излага твърдението, че молбата с вх. № 360/04.05.2017г. е подадена в срок, до съответния съд и по съответното дело и по начин, удостоверяващ волята на молителя. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Следва ли при продължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК разпореждането за продължаване да бъде съобщавано на страната, поискала това?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че с разпореждане № 140 от 01.03.2017г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал двуседмичен срок от съобщението за посочване цената на предявените искове, излагане на фактически твърдения относно основанието, на което дружеството е било собственик на имота преди извършване на атакуваната сделка и вписване на исковата молба, с представяне на препис от същата. Решаващият съдебен състав е установил, че по допълнителна молба с вх. № 2504/29.03.2017г. на ищеца /настоящ частен жалбоподател/ с разпореждане Окръжен съд Кюстендил е удължил срока за изпълнение на указанията с един месец, считано от 29.03.2017г. и е издал исканите съдебни удостоверения, които не са били потърсени. Констатирал е, че на 03.05.2017г. по електронната поща на съда е постъпила молба, с която ищецът е поискал отново продължаване на срока за изпълнение на указанията относно вписване на исковата молба. Позовавайки се на чл. 63 ГПК, съдебният състав на Софийски апелативен съд е изложил съображения, че разпореждането за продължаване на срока не се съобщава на страната, същата сама е длъжна да следи дали искането й е уважено или не, с оглед на което е приел, че повторната молба по чл. 63 ГПК с вх. № 360/04.05.2017г. е подадена след удължения срок за изпълнение на дадените указания, който е изтекъл на 02.05.2017г. Поради това, че в дадения от съда срок ищецът не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба, изразяващи се в липсата на посочена цена на иска, удостоверена по надлежния начин, както и в липсата на доказателства за вписване на исковата молба, въззивният съд е направил извод, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството и е върнал исковата молба.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевантен за настоящия спор, но по отношение на него не е осъществена бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Д. на частния жалбоподател, че решаването на посочения от него процесуалноправен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е неоснователен, тъй като по този въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, която е съобразена от въззивната инстанция и не се налага да бъде променяна – определение № 150/02.03.2010г. по ч. гр. дело № 109/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 425/21.06.2010г. по ч. т. дело № 441/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение по ч. гр. д. № 84/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 385/04.10.2010г. по ч. гр. дело № 374/2010г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 342/26.04.2010г. по ч. т. дело № 304/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 191/14.03.2011г. по ч. т. дело № 143/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 213/16.02.2011г. по ч. т. дело № 824/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 570/14.07.2010г. по ч. т. дело № 495/2010г., ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 193/11.04.2011г. по ч. гр. дело № 103/2011г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 408/28.05.2012г. по ч. т. дело № 339/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. В посочените съдебни актове е прието, че поради изрично установения в чл. 63, ал. 2 ГПК начален момент, от който тече новоопределеният срок, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен; новият срок започва да тече от изтичане на първоначалния и това означава, че страната сама е длъжна да следи за началото и за края на срока. При наличие на задължителна практика на ВКС по правния въпрос, обусловил изхода на делото, касационното обжалване не би могло да се допусне на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2642 от 08.08.2017г. по ч. т. дело № 2979/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.