1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 29.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1235 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Т. Г. срещу определение № 1139 от 03.04.2018г. по ч. т. дело № 1714/2018г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото определение е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 2539/26.03.2018г. по вх. рег. на Окръжен съд Кюстендил, подадена от [фирма] срещу определение № 127 от 14.03.2018г. по ч. т. дело № 23/2018г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 5 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/ за спиране на регистърното производство по заявление с вх. № 20180312121231 за промяна на обстоятелства по партидата на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], област К., п. к. 2600, [улица].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че разпоредбата на чл. 536, ал. 3 ГПК изрично предвижда, че определението, с което съдът се произнася по искането за спиране на охранителното производство на визираните в т. 1 и 2 основания, вкл. и когато спирането е постановено във връзка с чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, подлежи на обжалване. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], въззивният съд е приел, че определението, с което Окръжен съд Кюстендил е оставил без уважение молбата за спиране на основание чл. 536, ал. 3 ГПК на регистърното производство по заявление А4 с вх. № 20180312121231, подадено по партидата на [фирма], не подлежи на инстанционен контрол по чл. 274 ГПК, доколкото не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито в закона е предвидена възможност да бъде обжалвано. Въззивният съд е изложил съображения, че с разпоредбата на чл. 536 ГПК е предвидена обжалваемост единствено на акта на съда, с който искането по чл. 536 ГПК е уважено и е постановено спиране на регистърното производство като вид охранително производство.
Определението на Софийски апелативен съд е правилно.
Разпоредбата на чл. 536, ал. 3 ГПК урежда спиране на охранителното производство при наличие на условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 5 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/. Съобразно чл. 536, ал. 3, изр. 2 ГПК определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа, т. е. по реда за обжалване на определенията. Посочената правна норма урежда изрично обжалваемост по реда на чл. 274 и сл. ГПК само на определението, с което съдът спира охранителното производство в случаите на чл. 19, ал. 5 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/. Законодателят не е предвидил обжалваемост на определението, с което съдът оставя без уважение молбата за спиране на охранителното производство. Разпоредбата на чл. 536, ал. 3, изр. 2 ГПК не подлежи на разширително тълкуване, поради което не намира приложение по отношение на определението, с което искането за спиране на охранителното производство не е уважено от съда. Следователно определението на Окръжен съд Кюстендил не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Определението, с което съдът оставя без уважение молбата за спиране на охранителното производство, не е и от кръга на актовете, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като цитираната разпоредба е относима към обжалването на определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а определението на Окръжен съд Кюстендил няма преграждащ характер.
В посочения смисъл е и практиката на ВКС – определение № 385/31.05.2013г. по ч. т. д. № 2190/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 537/29.09.2017г. по ч. т. дело № 1972/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд е направил законосъобразен и обоснован извод за необжалваемост на определението на Окръжен съд Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ за спиране на регистърното производство по подадено от частния жалбоподател заявление. Необжалваемостта на постановеното от първоинстанционния съд определение обуславя недопустимост на подадената срещу него частна жалба, поради което обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1139 от 03.04.2018г. по ч. т. дело № 1714/2018г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.