1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 17.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3023 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 556 от 28.09.2017г. по в. т. дело № 465/2017г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което е върната въззивна жалба вх. № 14293 от 18.05.2017г., подадена от [фирма] и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че изводът на въззивния съд за подаване на въззивната жалба след едноседмичния срок не отговаря на обективните факти и не е съобразен с издадената от куриера, приел пратката, товарителница №[ЕИК] от 26.04.2017г. Поддържа становище, че въззивният съд не е предоставил възможност на частния жалбоподател да посочи доказателства относно установяване на датата на подаване на въззивната жалба в законоустановения срок, като по този начин е нарушил правото му на защита. Частният жалбоподател сочи, че от приложените по делото справка – извлечение и писмо не може да се установи, че пратката, съдържаща въззивната жалба е подадена от дружеството на 16.05.2017г., както и че товарителницата е антидатирана. Излага и следните доводи: частният жалбоподател не може да носи отговорност за това на коя дата пощенският куриер е въвел данни в своята вътрешно-информационна система за пратка, която е получил на 26.04.2017г. за извършване на доставка и за която на същата дата е издал товарителница за получаването й; установените от писмото данни, че процесната пратка е „предадена за превоз” на 16.05.2017г. не означават подаване от дружеството – жалбоподател на пратката на сочената дата; изявленията на куриера относно датата на ангажимента му за транспортиране на пратката, относно отбелязването на пратки във вътрешно-информационната система и липсата на подпис на съответния служител сочат на неизпълнение на приетите от куриера вътрешни правила, но не установяват друга дата на издаване на товарителницата, освен посочената в документа – 26.04.2017г.
Ответниците [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] и [фирма], [населено място] оспорват частната жалба и поддържат становище за нейната недопустимост поради подаването й след едноседмичния срок, а именно на 31.10.2017г. Излагат евентуални доводи за правилност на обжалваното определение, тъй като е постановено при съобразяване на установените по делото факти въз основа на събраните доказателства.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Възражението на ответниците за нейната недопустимост поради подаването й след законоустановения срок, е неоснователно. Видно от направеното в регистратурата на Апелативен съд Варна върху частната жалба отразяване и приложената товарителница №[ЕИК], частната жалба е изпратена до въззивния съд чрез Еконт на 30.10.2017г. и е постъпила в регистратурата на АС Варна на 31.10.2017г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Въззивната жалба с вх. № 14293 от 18.05.2017г. е върната на [фирма] и въззивното производство е прекратено поради подаването й след изтичането на 7-дневния срок по чл. 633, ал. 1 ТЗ. За да направи този извод, съдебният състав е обсъдил отбелязаната в приложената към въззивната жалба товарителница №[ЕИК] на IN T. дата 26.04.2017г. и отразените в писмо вх. № 5362/13.09.2017г. данни и въз основа на посочените доказателства е приел, че пощенската пратка с товарителница №[ЕИК] е подадена на 16.05.2017г. Изложил е съображения, че обективираните в товарителницата данни за подаване на пратката на 26.04.2017г. не са подписани от длъжностно лице – куриер и са опровергани чрез официални изявления на пощенския оператор.
Обжалваното определение на Апелативен съд Варна е правилно.
Съгласно чл. 633, ал. 1 ТЗ решенията по чл. 630 и чл. 632 ТЗ подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в Търговския регистър. Предвид вписване на решение № 271/18.04.2017г. по т. дело № 615/2016г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение – предмет на въззивната жалба в Търговския регистър на 19.04.2017г., правилно въззивният съд е приел, че последният ден от срока за подаване на въззивната жалба е 26.04.2017г.
В приложената по делото товарителница №[ЕИК] на IN T. е посочено, че Н. Б. подава пратка до Окръжен съд Варна, деловодство на 26.04.2017г. Върху товарителницата липсва подпис на куриера на [фирма], приел пратката за транспортиране до Окръжен съд Варна. От товарителницата се установява, че пратката е получена в деловодството на Окръжен съд Варна и е подписана за получател от лицето А.. Поради обстоятелството, че при първото постъпване на делото в Апелативен съд Варна не е приложен плика от постъпилата чрез куриерска услуга пратка и липсата на записан номер на товарителница или дата на пощенското клеймо в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 2 ПАС, действал към съответния период, въззивният съд е върнал делото на Окръжен съд Варна за прилагане на плика или изрични констатации за лично входиране на въззивната жалба на дата, съвпадаща с датата, поставена от регистратурата.
След връщане на делото в първоинстанционния съд деловодителят е отразил върху въззивната жалба, че същата е получена на 18.05.2017г. с товарителница №[ЕИК]. В отговор на изпратено до [фирма] писмо изх. № 8420/16.08.2017г. от Окръжен съд Варна, [фирма] с писмо вх. № 24336/28.08.2017г. е изпратило до първоинстанционния съд справка – извлечение от вътрешната компютърно-информационна система за проследяване на пратки относно пратка с товарителница №[ЕИК]. В справката – извлечение е посочено, че подадената от Н. Б. пратка до Окръжен съд Варна, деловодство е предадена на 16.05.2017г. на куриер Ц. П.. Поради наличието на противоречие между представената разпечатка от вътрешната компютърно-информационна система за проследяване на пратки на [фирма] и посочената товарителница, в отговор на определение № 514/07.09.2017г. по в. т. дело № 465/2017г. и писмо изх. № 2522/07.09.2017г. на Апелативен съд Варна, [фирма] е удостоверило в писмо вх. № 5362/13.09.2017г., че пратка с товарителница №[ЕИК] е приета за превоз на 16.05.2017г. в офиса /бюро/ на дружеството в [населено място], находящ се на адрес [населено място], [улица]; на тази дата пратката е приета за транспортиране до получателя Окръжен съд Варна; съхраняваният в архива на дружеството екземпляр от товарителницата сочи друга дата, но не съдържа подпис на служител, приел пратката за транспортиране в поле „Куриер”, поради което ръководителят Направление бюра в страната не може да потвърди посочената дата като дата на подаване. В писмото е посочено също, че съгласно действащите вътрешни правила и инструкции на [фирма] данните за всяка пратка се въвеждат във вътрешно-информационната система на дружеството в деня на приемането й от изпращача.
Въз основа на изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че правилно въззивният съд е приел, че пощенската пратка с товарителница №[ЕИК] е подадена на 16.05.2017г., поради което въззивната жалба е просрочена. Обоснован и изграден въз основа на събраните доказателства е изводът, че обективираните в товарителницата данни за подаване на пратката на 26.04.2017г. са опровергани чрез официални изявления на пощенския оператор. Приложеният към въззивната жалба екземпляр от товарителница №[ЕИК] не е подписан от куриера на [фирма], приел пратката за транспортиране до Окръжен съд Варна, което обстоятелство съответства на отразеното в писмо вх. № 5362/13.09.2017г., че съхраняваният в архива на дружеството екземпляр от товарителницата не съдържа подпис на служител, приел пратката за транспортиране в поле „Куриер”. След като товарителницата не е подписана от куриера на [фирма] и ръководителят направление бюра в страната на посоченото дружество не може да удостовери 26.04.2017г. като дата на предаване на пратката на куриера, а удостоверява, че пратката с посочената товарителница е приета за превоз на 16.05.2017г., то се налага извод, че въззивната жалба е подадена на 16.05.2017г. Доводът на частния жалбоподател, че не може да носи отговорност за това на коя дата пощенският куриер е въвел данни в своята вътрешно-информационна система за пратка, която е получил на 26.04.2017г. за извършване на доставка и за която на същата дата е издал товарителница за получаването й, би бил основателен, ако товарителницата беше подписана от съответния служител /куриер/ на [фирма], което обстоятелство не е установено по делото.
За да направи извод, че въззивната жалба е подадена след изтичане на установения в чл. 633, ал. 1 ТЗ седмодневен срок, настоящият съдебен състав съобразява и изричните твърдения на Н. Й. Б. като представител на [фирма], управляващ и представляващ [фирма], направено в подадената молба за възстановяване на срока за обжалване на решението по чл. 64, ал. 2 ГПК с вх. № 13614/12.05.2017г., че е разбрал случайно за откритото производство по несъстоятелност на [фирма] и за решението на 11.05.2017г. при справка в Търговския регистър по партидата на дружеството, както и че неподаването на въззивната жалба в срок се дължи на непредвидени обстоятелства, които [фирма] не е могло да преодолее, поради ненадлежно уведомление за наличието и воденето на делотоза откриване на производство по несъстоятелност. При положение, че представителят на дружеството е разбрал случайно за постановеното решение на 11.05.2017г., липсва логическа аргументация за извод, че преди това, на 26.04.2017г. е подал въззивна жалба срещу същото решение.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че Апелативен съд Варна законосъобразно е върнал подадената въззивна жалба, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 556 от 28.09.2017г. по в. т. дело № 465/2017г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.