ОТНОСНО: Данъчно третиране на получена финансова помощ
Във връзка с направеното от Вас запитване с писмо вх. № … от 30.07.2013 г. при Дирекция ОДОП …, Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка: физическо лице е регистрирано като земеделски производител и в качеството на физическо лице притежава имот в режим на съпружеска имуществена общност. Намерението на земеделския производител е да направи реконструкция на съществуваща сграда в горепосочения имот, с цел изграждане на бутикова винарна.
Задавате следните въпроси:
1.Тъй като с регистрацията на физическото лице като едноличен търговец не възниква нова правна личност, различна от самото физическо лице, може ли да се твърди, че всички фактури и съпътстващи документи по изграждането на обекта трябва да се издават на името на физическото лице до момента на лицензирането на обекта и регистрирането на ЕТ за нуждите на ТЗ?
2.Арендните договори, сключени като физическо лице трябва ли да се преподписват от името на ЕТ, след регистрирането на ЕТ, или е достатъчна само декларация за приемственост?
3.При съставяне на протокола по чл. 27 от ЗДДФЛ, протоколът достатъчен ли е за включване на актива в счетоводството на ЕТ и за провеждане амортизационната политика на ЕТ?
4. Като се има предвид чл.2, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, може ли самоосигуряващото се лице, ако упражнява трудова дейност на различни основания – като земеделски производител и като едноличен търговец да внася авансови осигурителни вноски на едно от основанията по негов избор и ако избере да внася като земеделски производител, дали е достатъчно да подаде Декларация образец 1 с посочен месечен осигурителен доход 240лв. и код 13?Трябва ли при започване на дейност като ЕТ да се подаде в НАП в 7-дневен срок преди започване на дейността декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП?
5.Трябва ли за доходите си самоосигуряващото се лице, което извършва дейност като едноличен търговец и земеделски производителда подлежи на годишно изравняване по чл.6 ал.8 от КСО?
6.Доходите на ЕТ трябва ли да се формират по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, където е посочено, че облагаемият доход от стопанската дейност като ЕТ е данъчната печалба, формирана по реда на ЗКПО, т.е. за получените плащания дали се прилага данъчното третиране по реда на ЗКПО?
7.Когато ЕТ има за предмет дейност производството на преработена селскостопанска продукция,за да бъде коректно разпределен приходът от субсидията, трябва ли това да става в съответствие със СС 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ”, според който субсидии и помощи от ЕС, получени от ЕТ като компенсация за разходи или загуби, да се признават за приход през периода на получаването им?
При така изложената непълна фактическа обстановка, изразяваме следното принципно становище, което обхваща само въпросите по приложение на данъчното законодателство, които са от компетентността на Националната агенция за приходите /НАП/:
На първи въпрос:
Вярно е, че според търговското право „едноличен търговец” е само определена от закона правоспособност на физическото лице. Чрез регистрацията не се създава нов правен субект, различен от физическото лице, действащо като търговец. В този аспект, предприятието на ЕТ не е отделен субект на правото и затова е необходимо да се разграничи качеството, чрез което физическото лице действа в търговския оборот: дали като физическо лице, дали като търговец. Критерий за такова разграничение може да бъде характерът на действията, които са извършени, тяхната икономическа и счетоводна обособеност и доколко тези действия отговарят на понятието „търговска сделка” /чл.286 от ТЗ/.
Предвид горното, дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по ТЗ, а търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги.
Но, преди да се е регистрирало въз основа на Търговскиязакон и съответно по реда на Закона за Търговския регистър, физическото лице няма други идентифициращи го характеристики /единен идентификационен код/, освен тези, възникнали по реда на Закона за гражданската регистрация /име, ЕГН, постоянен и настоящ адрес/. Не биха могли документите, издавани във връзка с извършваната от физическото лицедейност /дори и тя да е по същество търговска и с цел обособяване на предприятие на едноличен търговец/ да бъдат съставяни с използване на други, освенсъществуващи данни.
На втори въпрос:
Един от счетоводните принципи, залегнал в чл.4, ал.1, т.5 от ЗСч., за предимството на съдържанието пред формата изисква сделките и събитията да се отразяват в счетоводството на предприятието според тяхното икономическо съдържание, същност и фактическа реалност, а не формално според правната им форма.
Когато физическото лице извършва дейността си като едноличен търговец,следва да отчита всички приходи и разходи в счетоводството на предприятието си, като спазва ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец /ЕТ/ следва да бъде определена съгласно чл.28 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на база облагаемия доход по чл.26, а именно данъчната печалба, формирана по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Относно разходите по договори за аренда на земеделска земя за данъчни цели намира приложение чл.10 от ЗКПО, според който счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството и отразява вярно стопанската операция. Ако договорът по който страна е физическото лице, е още в сила и след момента в който лицето е придобило качество на едноличен търговец, за изпълнението на задълженията по него, ще следва да се издаде първичен счетоводен документ,съгл.чл.7 от Закона за счетоводството за осъществената, по силата на този договор от предприятието на физическото лице стопанска операция.С оглед привеждане на договора в съответствие с настъпилите промени – разширяването на правоспособността на физическото лице, считаме че следва да се сключианекс /допълнително споразумение/между страните, с който да се уточнят търговските характеристики / фирма и ЕИК / на физическото лице, като по този начин и насрещната страна ще е известеназа промяната.
На трети въпрос:
За данъчни цели в чл. 27 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ е предвиден специален ред за използване на лично имущество на физическо лице за дейността му като Едноличен търговец.
На основание чл. 27, ал. 1 от ЗДДФЛ, физическо лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:
1. не са в режим на съсобственост, или
2. са част от съпружеска имуществена общност.
В тези случаи съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДФЛ, вещите се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване /това е цената, посочена в документа, с който физическото лице е придобило вещта/. Като доказателство за обстоятелството, че определени вещи – движими и недвижими, са включени в имуществото на едноличния търговец, следва да бъде съставен протокол, в който се посочва видът на имуществото и цената по ал. 2 /чл.27, ал. 3 от ЗДДФЛ/.
Съгласно чл. 27, ал. 4 когато имуществото е съпружескаимущественаобщност, другият съпруг декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.
Следва да имате предвид разпоредбата на ал. 5 от чл. 27 на ЗДДФЛ, според която, ако впоследствие вещта по ал. 1, бъде изключена от имуществото на едноличния търговец и премине към физическото лице – собственик, за данъчни цели се смята, че физическото лице – собственик на едноличния търговец, извършва продажба на тази вещ по пазарна цена, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от ЗДДФЛ. В този случай, облагаемият доход се определя като разлика между:
1. пазарната цена и данъчната стойност – за данъчните амортизируеми активи по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/;
2. пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване – за всички други вещи.
Предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗДДФЛ, при последваща продажба или замяна на вещта от физическото лице – собственик, както и при последващо завеждане на имуществото в счетоводството на едноличния търговец, пазарната цена по ал. 5 ще се приеме за цена на придобиване.
Във връзка с дефинирането на понятието „“пазарна цена““, законът препраща към Данъчно осигурителния процесуален кодекс /от § 1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ /. По смисъла на т. 8 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Данъчно осигурителния процесуален кодекс „“пазарна цена““ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Завеждането на вещите в счетоводството на предприятието на Едноличен търговец създава законово основание разходите, свързани с експлоатацията им да се признават за данъчни цели.
Извършените разходи следва да бъдат документално обосновани. Според чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
За активите, които представляват дълготраен материален актив по смисъла на СС 16 „“Дълготрайни материални активи““ това е предпоставка да се начисляват счетоводни разходи за амортизации при спазване разпоредбите на СС № 4 „“Отчитане на амортизациите““.
При определяне на данъчния финансов резултат от дейността могат да Ви бъдат признати данъчни амортизации за тези активи, ако се включат в данъчния амортизационен план по реда и условията на Глава десета от Закона за корпоративното и подоходно облагане /ЗКПО/ „“Данъчни амортизируеми активи““.
Съгласно чл.55, ал.1, т.1 и ал.2от ЗКПО при определяне на годишните данъчни амортизации, годишната данъчна амортизационна норма за масивни сгради, включително инвестиционни имоти не може да превишава 4 на сто.
Както вече посочихме, едноличният търговец не представлява отделен и независим данъчен субект, различен от физическото лице. Предвид на това данъчно задължено лице за целите на ЗДДФЛ в случаите, когато физическо лице осъществява дейност като търговец е физическото лице и то е правният субект, носител на данъчно задължение.
На четвърти и пети въпрос, свързани с прилагането на осигурителното законодателство:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Регистрирани земеделски производители по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР наКСО са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Земеделският производител придобива качеството на „регистриран земеделски производител““ от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) и притежава това качество до деня на отписването му, при условие, че ежегодно в срок до 28 февруари заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие““. Ако лицето не зав“