10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр. София, 27.02. 2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 885 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Д. срещу решение № 226 от 25.01.2019 г. по т. дело № 3100/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 509 от 08.03.2018 г. по т. дело № 5152/2016 г. на Софийски градски съд, VI т. о., 6 състав в частта, с която ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца „Национална електрическа компания“ ЕАД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 13 081 408,25 лв., представляваща стойността по преференциални цени на 45 607,628 MWh електрическа енергия, произведена по комбиниран начин от турбогенератор № 9, с мощност 35 MW и спомагателно оборудване на ТЕЦ „София“ – Индустриална зона, Военна рампа – Изток – Запад, пл. № 311, находяща се в гp. София, район „Сердика“, с идентификатор 68134.511.4 по КК и КР на [населено място], за периода февруари – ноември 2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.10.2015 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК направените разноски за въззивното производство в размер 152 324,40 лв. с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – съдът неправилно е приложил Закона за енергетиката /чл. 162 и § 198 ПЗР на ЗИДЗЕ/, като е приел, че произведената от „Топлофикация София“ ЕАД ел. енергия не подлежи на изкупуване по преференциални цени, но и Търговския закон, като е отрекъл наличието на търговска сделка между двете търговски дружества, какъвто довод е наведен от ответника по иска в отговора на исковата молба като евентуално възражение срещу претенцият по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че решението е очевидно неправилно:
1. При съдебен спор за прилагане на чл. 162 ЗЕ по отношение на цената на изкупуване на ел. енергия, която действително е произведена от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, необходим ли е сертификат за произход или произходът може да бъде установен с допустимите в гражданския процес доказателствени средства?
2. Под инсталация по смисъла на пар. 198 ПЗР ЗЕ конкретната производствена мощност ли се разбира или цялата централа, от която конкретната производствена мощност е част?
3. Възможно ли е да се сключи конклудентно — при условията на чл. 292 ТЗ, договор за доставка на ел. енергия по преференциални цени?
Ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] чрез Адвокатско дружество „Ц. и партньори“ оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като от една страна нито един от поставените от касатора въпроси не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото, а от друга страна по посочените въпроси не е налична създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, нито необходимост от осъвременяване на тълкуването, с оглед развитие на законодателството или обществените условия, както и приложените нормативни разпоредби са ясни, точни и пълни, без да е налична необходимост по отношение на тях да се създава съдебна практика по прилагането им. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Третото лице помагач „Риск Инженеринг“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ч. не оспорва касационната жалба и поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните по отношение на изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел за установено, че „Топлофикация София“ ЕАД притежава лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия № Л-032-03/15.11.2000 г. и осъществява дейността по нея чрез ТЕЦ „София“ и ТЕЦ „София-Изток“, а „НЕК“ ЕАД е обществен доставчик на електроенергия съгласно лицензия за обществена № Л-147-13/17.12.2004 г. Констатирал е, че между тях е възникнало правоотношение по сключен договор № 12-ИЕ-2101005/12.03.2012 г. за продажба на електрическа енергия със срок до 31.12.2013 г., който е бил изпълняван през периода на действието му. След изтичане срока на договора, вкл. през процесния период м. февруари – м. ноември 2014 г., „Топлофикация София“ ЕАД е продължило да доставя на „НЕК“ ЕАД произвеждана от дружеството електрическа енергия, включително и произведената от турбогенератор № 9 /ТГ № 9/ на ТЕЦ „София“. За цената на доставената през съответния период електроенергия, измерена със съответните уреди, удостоверено с протоколи, ответникът по иска е издавал фактури, а ищецът е заплатил сумите по издадените фактури.
Съдебният състав е констатирал, че с Решение № БП-09 от 10.05.2011 г. ДКЕВР е одобрил бизнес-план на „Топлофикация София“ ЕАД за периода 2010-2014 г. като част – приложение № 8 от издадената на дружеството лицензия № Л-032-03/15.11.2000 г., който включва и въвеждането в експлоатация на турбина № 9 на ТЕЦ „София“ през 2013 г.
С решение № С-3 от 15.06.2015 г. КЕВР е приела, че на „Топлофикация София“ ЕАД – ТЕЦ „София“ следва да бъде издаден сертификат за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин без постигнати критерии за високоефективно комбинирано производство, за количество в размер на 308 177,701 MWh за 2014 г. Комисията е констатирала противоречие в данните, посочени в годишната справка по чл. 4, ал. 4 от Наредбата по отношение на ТГ № 9, намиращ се на площадката на ТЕЦ „София“, изразяващо се в това, че през 2014 г. той е работил общо 2 163 ч., а в ДКЕВР не са подадени официални документи за законното му пускане в експлоатация с акт обр. № 16. За да откаже сертифицирането на произведената от това съоръжение електроенергия, регулаторният орган е констатирал също, че не е изяснено как при „пробни и функционални изпитания“ може да бъде осъществено производство на електрическа енергия в продължение на 2 163 ч. /равняващи се на 3 месеца непрекъсната работа/, доколкото в ДКЕВР е представен само един протокол за проведени 72-часови пробни изпитания от комисия, назначена със Заповед № 146/03.04.2014 г. на директора на ТР „София“ и изпълнителя обединение „Риск инженеринг-силови машини“ при независим строителен надзор на „Коненерджи“ ЕООД. По делото е установено, че през процесния период енергиен блок ТГ-9 не е сертифициран от компетентния за това регулаторен орган.
В хода на исковото производство е постановено решение № 13470 от 12.12.2016 г. по адм. д. № 3850/2016 г., с което Върховният административен съд след отмяна на първоинстанционното решение № 741 от 10.02.2016 г. по адм. д. № 7436/2015 г. на АССГ е отхвърлил жалбата на „Топлофикация София“ ЕАД против мълчалив отказ на КЕВР, формиран по решение № С-3 от 15.06.2015 г., в частта по т. 5 за издаване на сертификат за производство на електрическа енергия от производствена централа ТЕЦ „София“ за периода от м. януари до м. декември на 2014 г. в размер на 51 641 мвч. С това решение е отречено правото на „Топлофикация София“ ЕАД да бъде сертифицирана от компетентния орган произведената от него през процесния период електрическа енергия от ТГ № 9.
Въззивният съд е констатирал, че с договор, сключен на 9.12.2011 г. по реда на ЗОбП, ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е възложил на „Риск инженеринг – Силови машини“ – гражданско дружество по смисъла на ЗЗД със съдружници „Риск инженеринг“ АД и ОАД „Силови машини“ – Русия, изпълнението на работи на обект „инженеринг на турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ „София“ със срок за изпълнение 700 дни, считано от датата на сключването му, пролонгиран с допълнително споразумение от 01.03.2013 г. Прието е, че с протокол обр. 15 от 26.05.2015 г. е установена годността за приемане на строежа, представляващ турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ „София“, находящ се в [населено място], район „Сердика“, Индустриална зона, „Военна рампа – Изток – Запад“, пл. сн. № 311, с идентификатор 68134.511.4 по КК и КР на София, и е предложено на началника на ДНСК да издаде разрешение за ползване на строежа, като изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 и договора за изпълнение на работите. На 10.06.2015 г. ДНСК е издала разрешение за ползване № СТ-05-826 на процесното съоръжение – турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване на площадката на ТЕЦ „София“.
Въз основа на заключението от 02.11.2016 г. на съдебно-техническата експертиза въззивната инстанция е установила количеството електроенергия, постъпило в преносната мрежа и в електроразпределителната мрежа от ТГ № 9 на ТЕЦ „София“, включено във фактурите, издадени на „НЕК“ ЕАД за доставени количества електрическа енергия – за периода от м. февруари до м. декември вкл. на 2014 г. възлиза на 45 697.628 МВч, чиято цена без ДДС е в размер на 10 901 173,538 лв., а с ДДС – 13 081 408,245 лв. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза от 09.02.2017 г. съдебният състав е приел, че начинът на работа на ТГ № 9 не е бил в съответствие с нормативните изисквания и че електрическата енергия, произведена oт TГ № 9 не представлява такава от високоефективно комбинирано производство.
Според вещото лице общите показатели на ТЕЦ „София“, въз основа на които е издаден сертификатът за произход на електрическата енергия, произведена по комбиниран способ за 2014 г., ако от тях не бъдат извадени показателите за полезната топлинна енергия, електрическата енергия и еквивалентната енергия на горивото, са в съответствие с резултатите, дадени в решение С-3 от 15.06.2015 г. на КЕВР. В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че средната преференциална цена на електрическата енергия през периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., съобразно цитираните в отговора решения на КЕВР за определяне на преференциални цени за изкупуване на ел. енергия в лв./MWh, е в размер на 244,59 лв./MWh.
Вещото лице е изследвало данните за разходите за производство на фактурираната и заплатена енергия, произведена от ТГ № 9 за цялата 2014 г., вкл. през процесния период, стойността на разходите за масла, химикали, реагенти, закупена ел. енергия и др. за производство на електрическа енергия за 2014 г., необходимите годишни приходи от електрическа енергия на ТЕЦ „София“ за покриване на признатите разходи за производство на електрическа енергия, съпоставило ги е с критериите за високоефективно комбинирано производство на електрическа енергия при комбинирано производство, регламентирани в Наредба № РД-16-267 от 19.03.2008 г., а именно общата ефективност и икономията на използваното гориво, въз основа на което е направило извод, че произведената през 2014 г. комбинирана електрическа енергия от ТГ № 9 покрива горните критерии, т. е. и без да е издаден сертификат, удостоверяващ това обстоятелство, произведената от ТГ № 9 електроенергия покрива изискванията за ефективност.
Съобразно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 1 ЗЕ съдебният състав е приел, че задължението за изкупуване по преференциална цена на електроенергията, произведена по комбиниран способ, възниква по силата на закона при наличието на установените в него предпоставки, а не е предмет на свободно договаряне при условията на чл. 9 ЗЗД. Посочил е, че дори между страните да е сключен договор, с него страните не могат да дерогират съществените елементи на облигационното отношение – правото на производителя да продаде действително произведената по този способ електрическа енергия, на което кореспондира задължението на обществения доставчик да я изкупи по цена, определена от регулаторния орган. Въззивният съд е направил извод, че съгласно ал. 1 на чл. 162 ЗЕ задължението за изкупуване възниква само по отношение на количеството електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, издаден от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, който съгласно чл. 2 от Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин /обн. ДВ, бр. 41 от 22.05.2007г., изм. ДВ, бр. 10 от 2009 г./, представлява официален непрехвърляем документ, удостоверяващ производителя, количеството електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, периода на производство, производствената централа и нейната мощност.
Въззивната инстанция е изложила съображения, че обстоятелствата, релевантни за възникване на правото на преференциално изкупуване, се удостоверяват с административен акт от категорията на облагодетелстващите, чието издаване от компетентния за това орган в общата хипотеза е елемент от фактическия състав на възникване на задължението на обществения доставчик за изкупуване на електроенергията по преференциална цена. Поради това е приела, че липсата на сертификат не може да бъде заместена с други доказателства, установяващи производството на електроенергията по комбиниран способ, респ. постигнатите при това показатели за висока енергийна ефективност, съобразно критериите, установени в Наредба № РД-16-267 от 19.03.2008 г. за определяне на количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, издадена от Министерството на икономиката и енергетиката /обн. ДВ, бр. 37 от 08.04.2008 г./.
Отчитайки решение № С-3 от 15.06.2015 г., с което ДКЕВР по същество е отказала да издаде на „Топлофикация София“ ЕАД – ТЕЦ „София“ сертификат за произход на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, удостоверяващ постигнати критерии за високоефективно комбинирано производство, за количество в размер на 308 177,701 MWh за 2014 г., в което е включено и процесното, както и решение № 13470 от 12.12.2016 г. по адм. д. № 3850/2016 г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на „Топлофикация София“ ЕАД против мълчаливия отказ на ДКЕВР, формиран по решение № С-3 от 15.06.2015 г. в частта по т. 5 за издаване на сертификат за производство на електрическа енергия от производствена централа ТЕЦ „София“ за периода от м. януари до м. декември на 2014 г. в размер на 51 641 МВтч, Пловдивски апелативен съд е направил извод, че е изчерпан редът за оспорване на мълчаливия отказ на регулаторния орган да издаде сертификат, удостоверяващ постигането на изискванията за високоефективно комбинирано производство на електроенергия през процесния период, поради което инцидентното установяване на тези обстоятелства, предмет на неиздадения сертификат в производството по висящ гражданскоправен спор, е недопустимо.
За да направи извод, че съществуването на задължение за изкупуване по преференциална цена на електрическа енергия въпреки липсата на сертификат не следва и от нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин /ред. ДВ, бр. 10 от 2009 г./, съдебният състав е изложил следните аргументи: 1/ разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от посочената наредба не дерогира изискването на чл. 162 ЗЕ за сертифициране на електроенергията, произведена по комбиниран способ, като предпоставка за нейното задължително изкупуване от обществения доставчик по преференциална цена; 2/ разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от наредбата е неприложима съобразно колизионната норма на чл. 15, ал. 3 ЗНА поради противоречие с разпоредба, съдържаща се в по-висок по степен нормативен акт – чл. 162 ЗЕ; 3/ задължението за изкупуване по преференциална цена по чл. 9, ал. 1 от наредбата предполага съществуването на вероятност, че КЕВР ще издаде сертификат за изкупената енергия за периода, през който е произведена електроенергията, което обосновава и вменяването в задължение на обществения доставчик да изкупи така произведеното количество по преференциална цена преди издаването на сертификат; нормата е неприложима, когато отказът на ДКЕВР да издаде такъв сертификат е окончателно консолидиран поради изчерпване на реда за неговото обжалване; 4/ разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от наредбата е приета извън пределите на законовата делегация по чл. 162, ал. 4 ЗЕ, чийто предметен обхват е ограничен до определяне на формата, съдържанието, условията и реда за издаване на сертификатите за произход на електрическата енергия от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, но не включва регламентация на отношенията между производителя и обществения доставчик до издаването на сертификата във връзка с изкупуването и заплащането на произведената през този период електроенергия по преференциална цена.
Въззивният съд е посочил също, че задължението на „НЕК“ ЕАД за изкупуване на произведената от „Топлофикация София“ ЕАД електрическа енергия не следва и от § 198 ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 01.01.2012 г./. Приел е, че общото на двете хипотези на § 198, ал. 1 ЗИДЗЕ е предпоставката инсталацията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия да е въведена в експлоатация по законоустановения ред през периода, когато е произведена електроенергията, или производителят да е получил разрешение за експлоатация от надзорните органи при пробното пускане на съответния агрегат по реда на Наредба № 9 от 09.06. 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи /обн., ДВ, бр. 72 от 17.08.2004 г., в сила от 18.12.2004 г., изм. и доп., бр. 26 от 7.03.2008 г./, при която е допустимо неговото използване за производство на електроенергия в пробен режим за определен период. Само при наличието на надлежно въвеждане в експлоатация на изграденото съоръжение във временен или постоянен режим в тежест на обществения доставчик възниква задължение за изкупуването на произведената през този период електрическа енергия по преференциална цена по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ЗЕ, без издаването на сертификат от ДКЕВР. Като е съобразил съставените след исковия период акт обр. 15 – протокол за установяване годността за ползване на строежа за процесния ТГ № 9 от 26.05.2015 г. и разрешение за неговото ползване от 10.06.2015 г. /№ СТ-05-826/, както и констатациите на регулаторния орган в мотивите към решение № С-3/15.06.2015 г., съдебният състав е направил извод, че не са налице законоустановените предпоставки за преференциално изкупуване на електроенергията, произведена от „Топлофикация София“ ЕАД през процесния период при условията на § 198 ЗИДЗЕ – доколкото през исковия период съоръжението, чрез което е било произведено процесното количество електрическа енергия, не е било въведено в експлоатация – постоянна или във временен пробен режим, по надлежния ред, то в тежест на „НЕК“ ЕАД не е възникнало задължение за изкупуването й по преференциална цена.
Възражението на „Топлофикация София“ ЕАД за неоснователност на иска поради наличие на основание за заплащане на исковата сума, а именно сключен по реда на чл. 292, ал. 1 ТЗ с „НЕК“ ЕАД договор за продажба на процесното количество електроенергия, е прието за неоснователно по следните съображения: приложното поле на чл. 292, ал. 1 ТЗ е ограничено само до правоотношения между търговци, които имат договорен произход; нормата е неприложима в хипотезите, при които задължението възниква от нормативен акт, който регламентира и начина на формиране на съществените елементи на облигационното отношение, които са извън автономията на волята на страните по него; в случая задължението за изкупуване по преференциална цена /чл. 162, ал. 2, т. 1 ЗЕ/ не възниква от договор, а по силата на закона; чл. 162, ал. 2, т. 4 ЗЕ допуска изкупуване по свободно договорени цени само за некомбинираната електрическа енергия над количествата по т. 3, т. е. над количествата некомбинирана енергия, необходими за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, когато това бъде договорено с обществения доставчик, съответно с крайния снабдител, но не и по отношение на електроенергията, произведена по комбиниран способ, при постигане на съответните изисквания за висока ефективност.
Поради съображения за ограничително тълкуване на нормите, регламентиращи института на преференциалното изкупуване, и на уредените numerus clausus в съответните специални норми изключения от изискванията на общия режим на преференциално изкупуване, въззивният съд е приел за ирелевантни знанието или незнанието на „НЕК“ ЕАД, че изкупената от него електрическа енергия е фактически произведена от ТГ № 9 и дали това съоръжение представлява самостоятелна или заместваща мощност, изградена на мястото на друго съоръжение, чието използване е преустановено, както и за ирелевантно обстоятелството дали при работата на ТГ № 9 през процесния период фактически са постигнати критериите за висока ефективност на производството, след като това не е удостоверено със сертификат на КЕВР и устройството не е било въведено в експлоатация – във временен или постоянен режим по надлежния ред.
Поради това, че не е съществувало основание за преференциално изкупуване на произведената от ТГ № 9 електрическа енергия през процесния период и за заплащане на преференциална цена в размер на исковата сума, съдебният състав е направил извод за основателност на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора/касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият правен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по този въпрос е неоснователен поради това, че не е осъществен допълнителният селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която да налага тълкуването му. Разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗЕ /в редакцията, действала към процесния период/ по отношение на изискването за сертификат за произход на електрическата енергия от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия като предпоставка за нейното задължително изкупуване от обществения доставчик по преференциални цени е достатъчно точна и ясна.
Доводът за допускане на касационно обжалване на решението по посочения в касационната жалба и изложението към нея втори правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. От една страна, въпросът не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Въпросът не е обсъждан във въззивното решение и при липса на дадено от въззивната инстанция в мотивите разрешаване не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. От друга страна, разпоредбите на § 198, ал. 1 ПЗРЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., доп. бр. 23/2013 г./ във връзка с § 1, т. 8 ДР от Наредба № РД-16-267/19.03.2008 г. за определяне на количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, са ясни и съдебният състав е разрешил спора съобразно конкретните доказателства, като е взел предвид, че акт обр. 15 – протокол за установяване годността за ползване на строежа за процесния ТГ № 9 от 26.05.2015 г. и разрешение за неговото ползване от 10.06.2015 г. /№ СТ-05-826/ са издадени след процесния период, както и е съобразил констатациите на регулаторния орган в мотивите към решение № С-3/15.06.2015 г. на ДКЕВР и решение № 13470 от 12.12.2016 г. по адм. д. № 3850/2016 г. на ВАС.
Формулираният от касатора трети правен въпрос не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК поради това, че не отчита предвидената законова предпоставка за задължително изкупуване от обществения доставчик на електрическата енергия от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия – сертификат за произход, респективно надлежно въвеждане в експлоатация на изграденото съоръжение във временен или постоянен режим.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдените от касаторите предпоставки на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226 от 25.01.2019 г. по т. дело № 3100/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач „Риск Инженеринг“ АД, [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.