4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр. София, 06.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1608 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Н. Я. Г. и Н. Й. П. против решение № 185 от 22.01.2019г. по в.гр.д. № 985/2018г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 3489 от 19.05.2017г. по гр.д. № 6380/2014г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касаторите на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ осъдителни искове срещу „ЗД ЕИГ РЕ” ЕАД (предишно наименование „ХДИ Застраховане” АД) за сумите от по 100 000 лева (претендирана като частичен иск от сума в размер на по 250 000 лева), представляващи застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на Й. П. Г., съпруг и баща на ищците, в резултат на ПТП, реализирано на 04.04.2014г., ведно със законната лихва.
Жалбоподателите атакуват въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Считат, че въззивният съд незаконосъобразно е отказал да обсъди доказателствата по делото, събрани за изясняване на механизма на настъпване на процесното ПТП. Сочат, че деянието, дори и да не съставлява престъпление,, не освобождава гражданския съд от преценката дали не съставлява деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, ако се установи наличието на нарушения по ЗДвП, които не са били предмет на влязлата в сила присъда. Намира за безспорно установено, че водачът на застрахования при ответника трактор не е спазил предписаното му от чл.25, ал.1, предл. последно ЗДвП поведение и поради това нарушение от техническа гледна точка е станал причина за настъпване на вредоносния резултат. Посочва, че конкретното поведение на водача на трактора, което е било в нарушение на цитираната норма, не е било предмет на установяване в наказателното производство. Поддържа, че водачът на трактора е бил длъжен да извърши завиването на дясно към напречния път за най-кратко време и на късо разстояние, като чл.25, ал.1, предл. последно ЗДвП е изисква от него през цялото време на двете маневри да възприема непрекъснато и напълно пътната обстановка и промените в нея, точно и възможно най-бързо да преценява характерните й особености и да взема съответното най-правилно решение, както и да се съобразява с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.
Ответната страна по жалбата и по делото, „ЗД ЕИГ РЕ” ЕАД, не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по нея.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на всеки от ищците не е възникнало вземане по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга на ищцата, съответно бащата на ищеца. Софийски градски съд е формирал този извод, зачитайки задължителната сила на представената по делото оправдателна присъда, въз основа на която е заключил, че ПТП, предмет на делото, не е причинено противоправно и виновно от застрахования при ответника водач.
За да потвърди така постановеното първостепенно решение, въззивна инстанция е обсъдила влязлата в сила присъда № 5 от 07.03.2016г. на ОС – Силистра по н.о.х.д. № 208/2014г., с която подсъдимият И. И. Д. е признат за невинен в това, че на 04.04.2014г., около 09.00ч. по път Ш-235, в района на км. 37+500, при управление на МПС – колесен трактор „ЮНИ ОЕЕКЕ“, с рег. № СС 05123, с прикачена към него сеялка, е нарушил следните правила за движение: – чл. 25, ал. 1 ЗДвП – предприел е маневра за завиване надясно към черен път без да се е убедил, че с това няма да създаде опасност за движещия се след него друг участник в движението и без да се съобрази с неговото положение и скорост на движение; – чл. 35, ал. 2 ЗДвП – при извършване на маневра завиване надясно от лентата за насрещно движение, когато радиуса на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, не е пропуснал движещото се след него пътно превозно средство, преминаващо от дясната му страна; – чл. 22 във вр. с чл. 10, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр. 65 от 24.07.2001г. – по път, отворен за обществено ползване, е управлявал извънгабаритно пътно превозно средство, без то да е съпровождано от съпровождащ автомобил и съпровождащо лице, и е допуснал ПТП с движещия се след него в същата посока лек автомобил „Мицубиши“ с рег. [рег.номер на МПС] , вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на Й. П. Г., починал на 05.04.2014г., като след настъпването му е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 304 НПК наказателният съд е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал.1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
След като се е позовал на чл.300 ГПК, съдът е приел, че при влязла в сила присъда законът ограничава свободната преценка на доказателствата относно факти, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязлата в сила присъда, и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобразява присъдата. Относно посочените обстоятелствата присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, както е приел и първоинстанционният съд. Няма значение дали се касае за деяние на страна по гражданското дело, или за деяние на трето лице, което е от значение за отговорността на страната. При това положение решаващият състав е заключил, че когато наказателният съд оправдае подсъдимия, защото не той е автор на деянието, пострадалият не може да установява в гражданския процес, че подсъдимият е делинквент, включително и тогава, когато увреденият не е бил страна в наказателното дело.
Съдът е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателите, че съдът не е обсъдил нарушения на чл. 25, чл. 35 ЗДвП и на чл. 22 и чл. 10 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Позовавайки се на задължителната сила на присъдата и на фактите по делото, съдът е приел, че е налице идентичност на деянието, предмет на обвинението, и на това от което се твърди, че са настъпили вреди, без да се поддържа друго противноправно поведение, неизследвано в наказателното производство. Поради изложеното е намерил, че няма основание за извършване на оценка на заключенията на автотехническите експертизи, изслушани по делото, вкл. по въпроса имал ли е възможност водачът на трактора да извърши по-бързо престрояване и да види застигащия го автомобил, и да избегне настъпването на ПТП при извършването на завиване, тъй като това ще доведе до недопустим резултат – пререшаване на въпросите, по които е постановена оправдателната присъда, задължителна за гражданския съд. Същевременно е подчертал, че изрично в оправдателната присъда е прието, че липсва причинна връзка между вредоносния резултат и извънгабаритния размер на сеялката, управлявана от И. Д., на който извънгабаритен размер акцентират ищците-жалбоподатели, а причинната връзка, която подлежи на доказване при условията на пълно доказване и в случая отречена с присъдата, е предпоставка за деликтната отговорност и критерий за определяне обема на отговорността – чл. 45, ал.1 и чл. 51 ЗЗД.
Въз основа на гореизложеното и като е съобразил задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012г. по тълк. д. № 1/210г. на ОСТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, съдът е достигнал до извода, че в разглеждания случай физическото лице – твърдян причинител на вредите, не е извършил противоправно деяние и съответно не са налице предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност, съответно за ангажиране на отговорността на ответното дружество.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на спора, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Достатъчно ли е извършеното от ищеца по прекия иск срещу застрахователя позоваване на настъпило ПТП и на образувано срещу водача на застрахованото при ответника МПС досъдебно производство, за да счете съдът, че е налице тъждество между деянието, предмет на решението на наказателния съд, и деликтното поведение на водача, предмет на производството пред него, ако в исковата молба не са били посочени конкретни негови правонарушения на законови разпоредби на ЗДвП?; 2/ Допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроса налице ли е тъждество между деянието, предмет на решението на наказателния съд, и деликтното поведение на водача на МПС, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд, без да обсъди събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на автотехническите експертизи, допуснати за изясняване на механизма на ПТП?” Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 по първи въпрос и на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втори въпрос ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 186/14.01.2016г. по гр.д.№ 5980/2014г. на І г.о. на ВКС, решение № 329/21.10.2016г. по гр.д.№ 2683/2015г. на І г.о. на ВКС; решение № 257/09.07.2012г. по гр.д.№ 890/2011г. на І г.о. на ВКС и решение № 287/01.02.2017г. по гр.д.№ 1798/2016г. на ІV г.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване, предвид следното:
Тъждество между деянието, предмет на решението на наказателния съд, и деликтното поведение на водача, предмет на производството пред гражданския съд, е изведено от решаващия състав въз основа на съдържанието на оправдателната присъда и твърденията на ищеца по време на производството в какво се изразява противоправното поведение на водача на трактора, които се поддържат като такива и пред настоящата инстанция, без да се поддържа друго противноправно поведение, неизследвано в наказателното производство. С оглед на това, първи въпрос, не може да обуслови допускането на касационния контрол, като във връзка с него не е налице необходимост от промяна в тълкуването на разпоредбата на чл.300 ГПК. Обемът на сезиране на съда се определя от твърденията на ищеца, а не от събраните по делото доказателства, поради което обжалваният акт не е в противоречие с цитираната практика на ВКС и спрямо втори въпрос не.е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185 от 22.01.2019г. по в.гр.д. № 985/2018г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.