О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София, 05.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
като изслуша докладваното от съдията Бонка Йонкова ч. т. д. № 269 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК.
Постъпила е молба от „ИНВЕСТБАНК“ АД, чрез редовно упълномощения адвокат Й. Д., с искане за спиране изпълнението на въззивно решение №254/31.10.2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново., постановено по в. т. д. № 227/2018 г.
С решението на въззивния съд е потвърдено Решение № 53/28.03.2018 г. на Окръжен съд – Плевен, постановено по т. д. № 84/2017 г., с което на основание чл.421, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД молителят „ИНВЕСТБАНК“ АД е осъден да заплати на Д. Х. А. общо сумата от 97 500 евро, представляваща вложени и неизплатени суми по договори за срочен депозит съответно: VIP от 15.09.2011 г., VIP от 10.01.2012 г., VIP от 06.06.2012 г., VIP от 14.06.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.06.2017 г. до окончателното й изплащане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК, съобрази следното:
От изготвената служебна справка от счетоводството на ВКС е видно, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят в настоящото производство е депозирал обезпечение в размер на 190 693, 43 лв. /сто и деветдесет хиляди шестстотин деветдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/, представляващо левовата равностойност на сумата от 97 500 евро, съответстваща на осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение, потвърдено с въззивния съдебен акт, чието спиране се иска.
Против въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново., постановено на 31.10.2018 г., в преклузивния срок по чл. 283 ГПК е постъпила касационна жалба от „ИНВЕСТБАНК“ АД , като към нея са приложени доказателства за внасяне по сметката на ВКС за държавни такси на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и изложение по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК
Предвид гореизложеното, съдът констатира, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане спиране изпълнението на обжалваното от „ИНВЕСТБАНК“ АД въззивно № 254/31.10.2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново., постановено по в. т. д. № 227/2018 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Решение № 254/31.10.2018 г. на Апелативен съд Велико Т., постановено по в. т. д. № 227/2018 г., с което е потвърдено Решение № 53/28.03.2018 г. на Окръжен съд – Плевен, постановено по т. д. № 84/2017 г., с което на основание чл.421, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД „ИНВЕСТБАНК“ АД е осъдено да заплати на Д. Х. А. общо сумата от 97 500 евро, представляваща вложени и неизплатени суми по договори за срочен депозит.
Препис от определението да се връчи на молителя „ИНВЕСТБАНК“ АД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.