1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. София, 09.10.2018
ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 932 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. С. У. като председател на УС на сдружение „Сдружение на учители от СМГ в помощ на СМГ“ срещу определение № 50 от 16. 02. 2016 г. по т. д. № 18/2016 г. на Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на И. С. У. в посоченото качество срещу решение № 1995 от 12. 10. 2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ф. д. № 3435/2015 г., с което е потвърдено решение от 28. 07. 2015 г. по ф. д. № 367/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отказано вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на новообразуваното сдружение в обществена полза „Сдружение на учители от СМГ в помощ на СМГ“, поискано със заявление вх. № 1764/1. 06. 2015 г. и е прекратено производството по т. д. № 18/2016 г. по описа на ВКС. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Поддържа се, че тъй като в атакуваното решение на Софийски апелативен съд било посочено, че то подлежи на обжалване, за жалбоподателя съществувало правото на обжалване и последното не можело да бъде отречено от горестоящия съд. Сочи се, че касационният контрол върху решения, потвърждаващи отказ за регистрация на сдружения с нестопанска цел, не бил изключен с императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК.
С определение № 251 от 16. 05. 2016 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
На 12. 07. 2018 г. е постановено Тълкувателно решение № 5/2015 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е налице основанието по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по делото и разглеждане на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по подадено заявление за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на новообразувано сдружение с наименование „Сдружение на учители от СМГ в помощ на СМГ“ съгласно чл. 18 ЗЮЛНЦ.
За да остави без разглеждане касационната жалба срещу решението на Софийски апелативен съд за потвърждаване на отказа на Софийски градски съд за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на новообразуваното сдружение, съставът на ВКС е посочил, че разпоредбата на чл. 606 ГПК съдържа изрично разпореждане за обжалване на решението, с което е отказано вписване и то с частна жалба пред апелативен съд, но не и за касационно обжалване на акта на апелативния съд. Тази разпоредба представлява особено правило спрямо общите правила за охранителните производства по отношение на обжалваемостта на отказ за вписване в съдебен регистър на юридическо лице, за което в специален закон, в случая ЗЮЛНЦ, не са предвидени други правила. Изтъкнал е, че щом отказът за вписване на юридическо лице подлежи на инстанционен контрол съгласно чл. 606 ГПК с постановяването на решението на апелативния съд по жалбата срещу отказа за вписване, постановен с решението на Софийски градски съд, инстанционният контрол е изчерпан с произнасянето на Софийски апелативен съд и съдебният му акт не подлежи на касационен контрол.
Обжалваното определение е правилно.
С Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12. 07. 2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК акт на апелативен съд, с който е потвърден отказ на окръжен съд за вписване в регистрите на юридическите лица. Дадени са разясненията, че в Част шеста на ГПК – Охранителни производства, Глава петдесет и пета – Вписване на юридически лица, е предвиден специален ред за вписване образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация, прекратяването на юридически лица и за вписване на други обстоятелства, когато закон предвижда вписване в съдебен регистър, воден от окръжните съдилища. Общите правила на охранителните производства се прилагат и за предвидените в ГПК и в други закони охранителни производства, доколкото не са установени особени правила. Общото правило за охранителните производства в чл. 540 ГПК не се отнася до уредбата на вписванията в съдебни регистри на юридическите лица с оглед изричната разпоредба на чл. 606 ГПК. В последната са предвидени особени правила по отношение обжалваемостта на отказ за вписване в съдебен регистър на юридическо лице, за което в специален закон не са предвидени други, различни правила. Според чл. 606 ГПК решението на регистърния съд, с което е отказано вписване по тази глава, подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. С посочената разпоредба законодателят изрично е регламентирал реда за обжалване на отказа на регистърния съд, компетентността на съответния апелативен съд и реда за разглеждане на частната жалба, без да е предвидена възможност за обжалване на акта на апелативния съд. В тълкувателното решение е изяснено, че различни правила във връзка с обжалваемостта на решението, с което е отказано вписване в съдебен регистър на юридически лица, са установени в други закони – например, в Закона за политическите партии и в Закона за вероизповеданията. Съгласно задължителното за съдилищата решение на ВКС с приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър – ДВ бр. 74 от 20 септември 2016 г., в сила от 01. 01. 2018 г., част от противоречивата практика на ВКС относно възможността за касационно обжалване на въззивни актове, постановени в производство по чл. 595 – 606 ГПК, следва да се счита за преодоляна. След цитираната дата законодателно въведеното ограничение за инстанционен контрол по отношение на отказ за вписване в търговския регистър /чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ/ вече разпростира своето действие и по отношение на отказ за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно задължителните постановки на цитираното тълкувателно решение даденото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. ОСГК на ВКС разрешение за обжалваемост на потвърдения от апелативен съд отказ за вписване на обстоятелства, подлежащи на вписване в съдебен регистър, следва да се приеме за загубило сила.
В случая регистърното производство е започнало до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1. 01. 2018 г./ предвид подаването на заявлението за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Софийски градски съд, на 1. 06. 2015 г., поради което на основание пар. 25, ал. 11 от ПЗР към цитирания закон това производство следва да бъде приключено по съществуващия ред до визираното изменение. Досежно обжалваемостта на акта на Софийски апелативен съд, с който е потвърден отказа на Софийски градски съд за вписване в регистрите на юридическите лица, съобразно възпроизведените разяснения в задължителното за съдилищата тълкувателно решение, приложение следва да намери правилото на чл. 606 ГПК, тъй като в специалния закон – ЗЮЛНЦ до визираното изменение не са предвидени правила относно реда на вписване и съответно за обжалване на отказите за вписване в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел. Както се посочи, по силата на изричната разпоредба на чл. 606 ГПК решението, с което е отказано вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, при спазване на процесуалния ред за разглеждане на частните производства, без тази процесуална норма да предвижда възможност за обжалване на акта на апелативния съд. Ето защо с постановяването на акта на апелативния съд по частната жалба срещу отказ за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, инстанционният контрол е изчерпан и решението на апелативния съд не подлежи на обжалване пред ВКС, съответно подадената срещу него касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по жалбата производство – прекратено.
С оглед доводите на частния жалбоподател следва да се посочи, че правото на жалба се установява с процесуалния закон и не би могло да има за източник несъответното на закона отразяване в съдебния акт, че същият подлежи на обжалване.
Обжалваемост на акта на апелативния съд по чл. 606 ГПК не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, съотв. ал. 3 ГПК след изменението с ДВ, бр. 86 от 2017 г. Посочената императивна норма визира изключените от обхвата на касационното обжалване решения, постановени по въззивни дела в хода на исковото производство, и не намира приложение за реда за обжалване на постановените в производството по вписване на юридически лица с нестопанска цел съдебни актове, предмет на специална правна регламентация.
По изложените съображения за недопустимост на касационната жалба срещу съдебния акт на апелативния съд, постановен по частна жалба срещу отказ за вписване по чл. 606 ГПК, обжалваното определение на Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 932/2016 г. на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50 от 16. 02. 2016 г. по т. д. № 18/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: