2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 22.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2510 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Х. И. Г. срещу определение № 688 от 27.02.2017г. по ч.гр.д. № 313/2017г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение от 02.12.2016г. по т.д. № 4692/2016г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото като недопустимо.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба, „Мюсюлманско изповедание”, представлявано от М. А. Х., поддържа, че липсват основания за допускане на определението до касация, съответно – не е налице твърдяната в жалбата неправилност на обжалвания акт. Иска присъждане на направените за настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че с оглед исковата молба и направените уточнения на същата от частния касатор с молба от 28.11.2016г. и в съдебното заседание от 02.12.2016г., съдът е сезиран с искове за прогласяване на нищожност на регистърно съдебно решение на СГС от 08.02.2016г. по ф.д. № 1659/2003г. за вписване на заявени промени по партидата на „Мюсюлманско вероизповедание”, респективно за отмяната му, поради недопустимост.
За да потвърди определението на СГС за прекратяване на делото, апелативният съд е счел, че е недопустим иск за прогласяване на недопустимост на съдебно решение, тъй като последното поражда всички присъщи на решението правни последици, като регистърното решение не може да бъде оспорено и по пътя на отмяната по чл.303 и сл. ГПК. Изложени са съображения, че нищожността на съдебно решение може да бъде релевирана по исков ред пред районния съд, но абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска е наличието на конкретен правен интерес, какъвто в случая липсва. Аргументирано е, че посоченото от ищцовата страна качество на принадлежност към несъществуващ орган по отношение на ответната страна не би могло да обоснове съществуването на правен интерес от установяване нищожност на регистърното решение, с което са вписани промени по партидата на вероизповеданието.
В изложението към частната касационна жалба повторно се излагат съображенията в частната жалба за неправилност на обжалвания акт. Без да се формулират от касатора правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК, се поддържа наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) – противоречие с цитирана практиката на ВКС, съответно противоречиво решаване от съдилищата.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, намира, че не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като липсва формулиран от касатора правен въпрос, а предвид диспозитивното начало в гражданския процес, вкл. в селективната фаза на касационното производство, въпросът не може да бъде служебно изведен от ВКС – т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи и обстоятелството, че посочената от жалбоподателя практика касае искове за вписване на несъществуващо обстоятелство, с каквато претенция не е съзиран съдът, тъй като съобразно исковата молба и направените от ищеца в първоинстанционното производство уточнения, предмет на исковете е установяване на нищожност, съответно отмяна като недопустимо на регистърно съдебно решение, с което е постановено вписване в регистъра на вероизповеданията.
Предвид горното, обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, като в полза на ответника по касацията трябва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 688 от 27.02.2017г. по ч.гр.д. № 313/2017г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА Н. Х. И. Г. да заплати на „Мюсюлманско изповедание”, [населено място], [улица], представлявано от М. А. Х., разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.