2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр. София, 18.08.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1860 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК.
Постъпила е молба от [фирма] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение №1776 от 19.07.2017 г. по в.гр.д.№2018/2017 г. по описа на САС. С посоченото решение е потвърдено решение №9439 от 27.12.2016 г. по гр.д.№4149/2015 г. на СГС, с което [фирма] е осъдено да заплати на Ц. К. П. на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД: сумата от 27 460.44 евро, надплатени суми по договор за кредит от 03.06.2008 г., поради валутна разлика между швейцарски франк и евро за периода 26.03.2010 г. – 26.03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.03.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 13 373.60 евро, недължимо платени суми от неправомерна едностранна промяна на лихвения процент за периода 26.03.2010 г. – 26.03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.03.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 61.58 евро, надплатени такси и комисионни за управление на кредита за периода 26.03.2010 г. – 26.03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.03.2015 г. до окончателното изплащане и сумата от 6 181.20 лв. разноски, като с въззивното решение Ю. България” АД е осъдено да заплати на Ц. К. П. и сумата от 3 755.92 лв., разноски за въззивната инстанция
Срещу решението на апелативния съд, в срока по чл.283 ГПК, е депозирана касационна жалба от молителя [фирма] и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е заплатена и дължимата държавна такса.
Представени са доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 79 985.41 лв., като внасянето на сумата е потвърдено от счетоводството на ВКС.
В този смисъл са налице изискванията на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в частта, с която са уважени исковете за сумите от 27 460.44 евро и от 13 373.60 евро, като в останалата й част, молбата за спиране се явява неоснователна – вземането за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение разноски не подлежи на изпълнение, а в частта, с която е уважен искът по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен за сумата от 64.52 евро, решението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол /вземането, предмет на визирания, уважен от въззивната инстанция за сумата от 61.85 евро иск се отнася до абсолютна, което определя характера на делото като търговско, а размерът на цената на предявения иск е под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 50/2015 г./.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
СПИРА изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №1776 от 19.07.2017 г. по в.гр.д.№2018/2017 г. по описа на САС, в частта, с която е потвърдено решение №9439 от 27.12.2016 г. по гр.д.№4149/2015 г. на СГС, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Ц. К. П. на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД: сумата от 27 460.44 евро, надплатени суми по договор за кредит от 03.06.2008 г., поради валутна разлика между швейцарски франк и евро за периода 26.03.2010 г. – 26.03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.03.2015 г. до окончателното изплащане и сумата от 13 373.60 евро, недължимо платени суми от неправомерна едностранна промяна на лихвения процент за периода 26.03.2010 г. – 26.03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.03.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата й част.
Препис от определението за спиране да се издаде незабавно на молителя.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.