О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
гр. София, 01.08.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Н.
А. Б.
изслуша докладваното от съдия А. Б. т.д. № 251 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Миг – Маркет” ООД, [населено място], представлявано от адв. Р. Г., срещу решение № 351 от 26.09.2017г. по гр.д. № 475/2017г. на Пазарджишки окръжен съд, Първи въззивен състав, с което е потвърдено решение № 262 от 13.04.2017г. по гр.д. № 431/2016г. на Пазарджишки районен съд, XI граждански състав и касаторът е осъден да заплати на „Сигма – Строй” ООД сумата 600 лева – разноски за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Сигма – Строй” ООД иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 20 929,44 лева, представляваща сбор от двадесет неформални договори за продажба на бетон и услуги с бетонпомпа през м. август 2015г. по фактури: № 20000013028/04.08.2015г. на стойност 1 360,80 лева за 18 куб.м. бетон, № [ЕГН]/04.08.2015г. на стойност 2 974,80 лева за 37 куб.м. бетон, № [ЕГН]/04.08.2015г. на стойност 532,80 лева за услуга с бетонпомпа, № [ЕГН]/05.08.2015г. на стойност 604,80 лева за 8 куб.м. бетон, № [ЕГН]/06.08.2015г. на стойност 1 360,80 лева за 18 куб.м. бетон, № [ЕГН]/07.08.2015г. на стойност 1 360,80 лева за 18 куб.м. бетон, № [ЕГН]/10.08.2015г. на стойност 1 285,20 лева за 17 куб.м. бетон, № [ЕГН]/12.08.2015г. на стойност 1 309,44 лева за 16 куб.м. бетон, № [ЕГН]/13.08.2015г. на стойност 604,80 лева за 8 куб.м. бетон, № [ЕГН]/14.08.2015г. на стойност 643,20 лева за 8 куб.м. бетон, № [ЕГН]/14.08.2015г. на стойност 385,20 лева за услуга с бетонпомпа, № [ЕГН]/17.08.2015г. на стойност 1 382,40 лева за 18 куб.м. бетон, № [ЕГН]/17.08.2015г. на стойност 265,20 лева за услуга с бетонпомпа, № [ЕГН]/17.08.2015г. на стойност 1 527,60 лева за 19 куб.м. бетон, № [ЕГН]/18.08.2015г. на стойност 723,60 лева за 9 куб.м. бетон, № [ЕГН]/26.08.2015г. на стойност 2 653,20 лева за 33 куб.м. бетон, № [ЕГН]/26.08.2015г. на стойност 385,20 лева за услуга с бетонпомпа, № [ЕГН]/28.08.2015г. на стойност 621,60 лева за 8 куб.м. бетон, № [ЕГН]/28.08.2015г. на стойност 562,80 лева за 7 куб.м. бетон, № [ЕГН]/28.08.2015г. на стойност 385,20 лева за услуга с бетонпомпа, за обект: „Реконструкция на язовир и изграждане на съоръжение за гасене на горски пожари, находящ се в имот № 000331, землището на [населено място], община Долни Чифлик”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането по издадената Заповед за изпълнение № 2162/12.12.2015г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3905/2015г. на Пазарджишки районен съд, и касаторът е осъден да заплати на „Сигма – Строй” ООД разноски по делото в размер на 1 615 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въз основа на издадените двадесет броя фактури е възникнало правоотношение по един неформален договор за продажба. Счита за неправилни изводите на въззивния съд за недължимост на фактурираните суми. Поддържа, че въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, като не е съобразил всички събрани по делото доказателства и наведени във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:
I. Въпрос, свързан с обжалваемостта на въззивното решение пред ВКС. Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 114 от 04.03.2014г. по т.д. № 2401/2013г. на ВКС, ТК, II т.о.
II. Въпроси, свързани със съществуването и доказването на договорните отношения между страните:
1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички, направени от въззивника възражения срещу първоинстанционното решение във въззивната жалба, както и да обсъди всички събрани в производството по делото доказателства в мотивите на решението си?
2. Кой отказ е своевременен по смисъла на чл.292, ал.1 ТЗ?
3. Кой е моментът на узнаване на направеното предложение – този на получаване на стоката или този на получаване на документа, оформящ сделката по смисъла на ТЗ?
Касаторът твърди, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 331 от 19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 700 от 28.10.2010г. по гр.д. № 91/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 450 от 21.07.2009г. по гр.д. № 3547/2008г. на ВКС, ГК, г.о., решение № 92 от 07.09.2011г. по т.д. № 478/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 109 от 07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. Счита, че вторият и третият въпрос са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК излага и съображения, че обжалваното решение е очевидно неправилно на основание чл.280, ал.2 ГПК поради липса на мотиви на въззивния съд относно всички приети по делото доказателства и наведени от страните твърдения.
Ответникът „Сигма – Строй” ООД, гр .П. оспорва касационната жалба. Твърди, че касационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Счита, че са формулирани общи въпроси за съществуването и доказването на твърдените договорни отношения, които не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице – помагач „Вива Консулт Инженеринг” ЕООД, [населено място] изразява становище, че касационната жалба е допустима и са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди още, че касационната жалба е основателна. Счита, че въззивният съд не е обсъдил въведените доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел правните изводи на Пазарджишкия районен съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Приел е за установено, че на основание чл.41 ЗОП на 17.02.2014г. е сключен договор № 58, по силата на който [община] чифлик е възложила на „Сигма – Строй” ООД реконструкция на язовир и изграждане на съоръжение за гасене на горски пожари в имот № 000331, в землището на [населено място]. Констатирал е, че на 16.09.2014г. е сключен договор между „Вива Консулт Инженеринг” ЕООД – в качеството му на възложител, и „Миг – Маркет” ООД – като изпълнител, чрез който последният се е задължил да произведе и продаде бетон клас В10 и В. за обект язовир „Горен чифлик” Гроздьово. Установил е, че упълномощеният представител на дружеството – възложител е заявил, че фактурите следва да се издават на името на „Сигма– Строй“ ООД. Въз основа на приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно – икономическа експертиза, въззивният съд е приел за установено, че между ищеца и ответника е имало търговски отношения, по които ответникът е извършвал плащания по фактури, издадени до м. юли 2015г., както и че процесните двадесет броя фактури са редовно осчетоводени в счетоводството на „Миг – Маркет“ ООД, включени са в дневниците за продажба и е деклариран дължимият за тях ДДС; по същите не са постъпили плащания от „Сигма – Строй“ ООД, не са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, не са приети и не са включени в справка – декларациите и дневниците по ЗДДС. С оглед на това решаващият съдебен състав е счел, че само въз основа на процесните фактури не може да се направи извод за наличие на облигационна връзка между страните, както и за изпълнение на задължението по такава връзка. Изложил е съображения, че за установяване точните отношения между страните следва да се извърши преценка и на останалите доказателства по делото. Обсъдил е заключението на вещото лице и събраните по делото гласни доказателства. Констатирал е, че след м. август 2015г. между страните е разменена кореспонденция, като ответникът е отговорил, че не разполага с данни за наличие на задължения. Счел е за неустановени твърденията, че фактурите са изпращани по електронната поща. С оглед на изложеното, въззивният съд е достигнал до извода, че не е установено наличието на договор между страните и извършването на доставка на описания в представените фактури бетон за периода м. август 2015г.
По отношение на въпроса, свързан с преценката и произнасянето по допустимостта на касационната жалба с оглед чл.280, ал.3, т.1 ГПК, настоящият състав счита, че същата е допустима и въззивното решение подлежи на касационно обжалване. В трайноустановената си практика ВКС, ТК приема, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка, респективно от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания по отделни фактури за стойността на предадените в изпълнение на договора стоки представлява един иск. В исковата молба е изложено твърдение за наличие на сключен договор за доставка на бетон с подизпълнителя „Вива Консулт Инженеринг” ЕООД и установени търговски отношения с изпълнителя „Сигма – Строй” ООД във връзка с доставка на заявените количества бетон. При така очертаната обстоятелствена част на исковата молба следва да се приеме, че по твърдение на ищеца извършените отделни доставки са основани на трайни търговски отношения и представляват престации по изпълнение на един договор. Изложеното обуславя извода, че с исковата молба е предявен един иск, а не множество обективно съединени искове, всеки от които е основан на неформален договор, индивидуализиран в съставена фактура. Поради това при преценка допустимостта на подадената касационна жалба следва да бъде взета предвид като цена на иска общата сума по процесните двадесет фактури в размер на 20 929,44 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът, свързан със задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите на страните и да обсъди събраните по делото доказателства е релевантен, но по него не е налице противоречие с формираната постоянна практика. Изводът на въззивния съд, че ищецът не е доказал основанието на исковата си претенция, произтича от установената фактическа обстановка след съвкупна преценката на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите на страните. Останалите въпроси, отнасящи се до съществуването и доказването на договорните отношения между страните, не попадат в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Въззивният съд не се е произнасял по поставените въпроси, а от друга страна, по начина, по който са формулирани, въпросите по същество представляват оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд, че не е доказана облигационната връзка между страните, пораждаща задължение за плащане на претендираната сума. По смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поради това, дори и да са допуснати нарушения на закона и на правилата на логиката при обсъждане на доказателствата и формиране на фактическите изводи на съда, по тях касационният съд не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.
При липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на поставените въпроси не следва да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В частната касационна жалба е направено и искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 351 от 26.09.2017г. по гр.д. № 475/2017г. на Пазарджишки окръжен съд, Първи въззивен състав.
ОСЪЖДА „Миг – Маркет” ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Сигма – Строй” ООД, ЕИК[ЕИК], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 10, адв.П. М. сумата 800 лева /осемстотин лева/ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: