2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр. София, 12.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Н.
А. Б.
като изслуша докладваното К. Н. т.д. N 97 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу решение № 189 от 11.08.2017г. по в.т.д. № 154 / 2017г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е потвърдено решение № 21/16.02.2017г. на Окръжен съд – Плевен по т.д. № 93/2016г. в частта за уважаване на предявените срещу дружеството искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на М. Й. Д., Й. В. Д. и А. Й. Д. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е. А. Д., майка на първата и третия и съпруга на втория от ищците, починала на 16.08.2015г. вследствие на ПТП, причинено от Б. Е. Р., за сумите от по 50 000 лева по всеки иск, представляващи горниците от 100 000 лева до 150 000 лева, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 16.08.2015г. до окончателното им изплащане.
Касаторът намира атакуваното решение за неправилно, като постановено в противоречие процесуалния и материалния закон, свързан с определяне на „справедливо” по размер обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД за причинени от деликта неимуществени вреди.
Ответниците по жалбата и ищци по делото, М. Й. Д., Й. В. Д. и А. Й. Д. в писмен отговор, чрез упълномощения адвокат С. Н., сочат, че не са налице основания за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовават и на неоснователност на жалбата. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При определяне размера на дължимото на всеки един от ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства: Е. Д. и съпруга й Й. Д. са били в отлични отношения, взаимно са си помагали, живеели са заедно. Ищецът Й. Д. е изживял изключително тежко загубата на съпругата си. След смъртта й не искал да контактува с никого, затворил се в себе си. Ищецът А. Д., макар и пълнолетен, преди пътнотранспортното произшествие , при което е загинала майка му, е живеел в едно домакинство с родителите си. Отношенията с майка му били изключително близки, имало силна емоционална връзка между тях. А. Д. тежко понесъл загубата на майка си, станал по-затворен. Установени са по делото близките отношения между починалата и ищцата М. Д., която макар и да живеела отделно от родителите си, поддържала непрекъснат контакт с майка си, разчитала на нейната помощ и съвети при отглеждане на децата, споделяла си с нея. Свидетелските показания сочат, че ищцата Д. много тежко понесла смъртта на майка си.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като обуславящ изхода на спора материалноправния въпрос относно приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се е позовал на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК (редакция ДВ бр 47/ 2009г.).
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Въпросът, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо обезщетение за обезвреда, като паричен еквивалент на претърпяните от ищците неимуществени вреди, несъмнено е значим за крайния изход на делото и обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Неоснователно е обаче позоваването на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК (редакция ДВ бр 47/ 2009г.) за допускане на касационно обжалване. При определяне размера на следващото се на ищците обезщетение за обезвреда за причинени неимуществени вреди, решаващият състав на въззивния съд не се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция – ППВС №4/23.12.2968г., ППВС №7/78г., както и от множество постановени в съответствие със същата решения по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС, тъй като е съобразил всички значими за делото обстоятелства, относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищците морални болки и страдания, като обстойно ги е анализирал. Що се отнася до правилността на тази преценка и изградените въз основа на нея правни и фактически изводи, то тя е относима към обосноваността на въззивния съдебен акт и не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК, както е посочено в задължителните за съдилищата разяснения в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на задължителна практика по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр 47/ 2009г.), изключва приложението на критерия по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр 47/ 2009г.), съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и т. 2 ГПК (редакция ДВ бр 47/ 2009г.), не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото на пълномощника на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 6090 лева на пълномощника на ищците.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 189 от 11.08.2017г. по в.т.д. № 154 / 2017г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е потвърдено решение № 21/16.02.2017 г. на Окръжен съд –Плевен по т.д. № 93/2016г. в частта, с която са уважени предявените срещу ЗД [фирма] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на М. Й. Д., Й. В. Д. и А. Й. Д. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е. А. Д., майка на първата и третия и съпруга на втория от тях, починала на 16.08.2015г. вследствие на ПТП, причинено от Б. Е. Р. за сумите от по 50 000 лева, представляващи горниците от 100 000 лева до 150 000 лева, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 16.08.2015 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. С. Н. от [населено място], [улица], адвокат от Плевенска адвокатска колегия, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата адвокатско възнаграждение в размер на 6090 лева за осъществено процесуално представителство на ответниците по касационната жалба М. Й. Д., Й. В. Д. и А. Й. Д. пред касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.