3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр. София, 15.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Н.
А. Б.
като изслуша докладваното К. Н. ч. т. д. N 783 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника по исковете, Сдружение „Н.”, срещу определение № 3433 от 06.11.2018г. по гр.д. № 5099/2015г. на Апелативен съд – С., с което е оставена без уважение молбата му по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 2054 от 31.07.2018г. по гр.д. № 5099/ 2015г. на Апелативен съд – С. в частта за разноските за въззивното производство.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и иска същият да бъде отменен. Излага съображения, че присъденият с решението размер на адвокатското възнаграждение е под установения в чл.7, ал.2, т.5 и ал.6 от Наредба № 1/ 2004г. минимален размер на адвокатските възнаграждения, тъй като при определянето му не са съобразени предмета на въззивното производство и факта, че възнаграждението от 5160 лева с вкл. ДДС е заплатено за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция, а не само за представителство по въззивната жалба на Сдружение „Н.”. Претендира разноски за настоящото производство в размер на 15 лева – заплатена държавна такса.
Ответниците по частната жалба, П. С. И. и С. С. Й., правоприемници на починалия в хода на делото ищец С. Ф. Т., и М. С. Комитска, считат жалбата за неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалвания акт апелативният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
С първоинстанционното решение, ответникът по исковете е осъден да заплати по чл. 284, ал. 3, т.2 от КЗ на М. С. Комитска сумата 37 750,70 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпило на 10.09.2012г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2013 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 37 750,70 лева до претендирания размер от 70 000 лева, като е отхвърлен и предявеният от С. Ф. Т., заместен в хода на процеса от своите законни наследници П. С. И. и С. С. Й., иск по чл.284, ал. 3, т.2 от КЗ за сумата от 70 000 лева. Срещу първоинстанционното решение са постъпили жалби от всички страни. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в осъдителната му част и е потвърдено в отхвърлителните му части.
С въззивното решение САС е осъдил ищците да заплатят на Сдружение Н. сумата 6 101,40 лева – разноски за въззивното производство, като в мотивите е посочено, че тази сума обхваща разноски за адвокатско възнаграждение в размер 4 000 лева, държавна такса и разноски за превод на документи. Изложени са съображения, че не следва да бъде изменяно въззивното решение в частта за разноските, присъдени на Сдружение Н. за адвокатско възнаграждение, тъй като е прието за основателно направеното от ищците възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника, поради което заплатеното възнаграждение от 5160 лева с ДДС /4300 лева без ДДС/ е редуцирано до размера от 4000 лева при съобразяване на разпоредбата на чл.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на фактическата и правна сложност на спора, на обжалвания от ответника материален интерес – 37 750 лева, при отчитане на съответствието между размера на възнаграждението и усилията на защитата на ответника при упражняването на процесуални права.
За извършеното от адвокатското дружество по отношение на сдружението, процесуално представителство пред въззивната инстанция е заплатено от ответника по исковете възнаграждение от 5160 лева с вкл. ДДС, видно от вписаното основание в представените пред апелативния съд фактура и извлечение от банкова сметка.
Определението е неправилно.
Настоящият състав на ВКС намира, че предмет на въззивното производство, с оглед жалбите на насрещните страни, са пълните предявени от двамата първоначални ищци размери на претенциите им от по 70 000 лева, като спорът е разрешен от апелативния съд в полза на ответника по исковете, чрез отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част и потвърждаване на същото в отхвърлителните му части. С оглед заплатеното на адвоката на ответника по исковете възнаграждение от 5160 лева с вкл. ДДС за представителство във връзка с всички процесуални действия във въззивното производство, предмет на което е пълният размер на претенциите, минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 4330 лева без ДДС или на 5196 лева с ДДС. Адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК не може да бъде намалено под минималния, установен с цитираната наредба, размер, поради което обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и в полза на ответника по исковете се присъдят още 1160 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС /разликата над присъдените от апелативния съд 4000 лева до заплатените от ответника на представляващото го адвокатско дружество 5160 лева с вкл. ДДС/.
Предвид изхода на спора, на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените за настоящото производство разноски в размер на 15 лева – заплатена държавна такса.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 3433 от 06.11.2018г. по гр.д. № 5099/2015г. на Апелативен съд – С., като ИЗМЕНЯ в частта за разноските за въззивната инстанция решение № 2054 от 31.07.2018г. по гр.д. № 5099/ 2015г. на Апелативен съд – С., както следва:
ОСЪЖДА П. С. И., ЕГН [ЕГН], С. С. Й., ЕГН [ЕГН], и М. С. Комитска, ЕГН [ЕГН], да заплатят на Сдружение „Н.”, [населено място], [улица], ет.2, разноски в размер още на 1160 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за въззивното производство.
ОСЪЖДА П. С. И., ЕГН [ЕГН], С. С. Й., ЕГН [ЕГН], и М. С. Комитска, ЕГН [ЕГН], да заплатят на Сдружение „Н.”, [населено място], [улица], ет.2, разноски от 15 лева – заплатена държавна такса за настоящото производство
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.