2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 12.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Н.
А. Б.
като изслуша докладваното К. Н. т.д. N 2501 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С., [населено място], срещу решение № 920 от 20.04.2017г. по в.гр.д. № 4957/2016г. на Апелативен съд – С., с което след отмяна на първоинстанционното решение в уважителната част, е отхвърлен изцяло предявения от него иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за осъждане на [фирма] солидарно с Гаранционен фонд да заплатят сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 21.04.2010г., с което е причинена смъртта на неговата майка Р. Й. Я., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2010г.
Касаторът моли да се отмени въззивното решение като неправилно, като поддържа, че то е необосновано и е постановено при наличие на нарушения на процесуалния и материалния закон. Според жалбоподателя, не е налице „случайно деяние” и съответно изводите на съда за липса на виновно поведение от страна на застрахования са неправилни. Поддържа, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което искът е основателен. Сочи, че вместо да кредитира изцяло приетата по делото КСМАТЕ, съдът прави свои произволни и неверни интерпретации и разсъждения, в отклонение на изводите на вещите лица. Твърди, че ПТП е настъпило на главен междуселищен път /а не на магистрала/, където няма забрана за движение и пресичане на пешеходци – напротив, има установени специални правила за това пресичане в чл.113 от ЗДвП. Заявява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на л.а. „Мерцедес Спринтер”, Н. Т., който се е движил със скорост от 88 км./ч., несъобразена с осветеността на къси светлини, като тази скорост не му е позволявала да спре в зоната на осветеност на фаровете на къси светлини. Посочва, че в случая е установено, че ако водачът на увреждащия автомобил се бе движил със съобразена скорост с видимостта на фаровете от 45 км./ч., ПТП не би настъпило. Водачът е причинил ПТП с пешеходеца, поради нарушение по чл.20, ал.2, изр.5 ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта на движение с характера на движението /в тъмната част на денонощието, намалената видимост, възможност да спре само в зоната на осветеност от късите светлини на автомобила/. Същевременно твърди, че съдът не сочи и не обсъжда задължителните критерии по приложението на принципа на справедливост, липсва какъвто и да е анализ на доказателствата относно търпените от ищеца морални вреди и обстоятелства, от значение за определяне на справедливо обезщетение. Заявява, че смъртта на майка му -Р. Я. е причинила много болки и страдание, които до ден днешен не може да преодолее, което се установява от показанията на разпитания по делото свидетел
Ответниците по жалбата и по делото, [фирма] и Гаранционен фонд, не представят писмен отговор на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният състав е посочил, че от фактическа страна по делото не се спори, а и от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, както и от заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза се установява, че на 21.04.2010г. около 20.55 часа в тъмната част на денонощието на ПП Е-79, в района на километър 359+000, в посока на движение от [населено място] към [населено място], е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият при ответника [фирма] водач на л.а. „Мерцедес Спринтер”, Н. Т., след извършване на изпреварване на разрешен участък от пътя при вертикална сигнализация 90 км/ч в участък от главен път Б.-С., с еднопосочно движение и три ленти, блъска пешеходката Я., която пресичала пътното платно от ляво на дясно. В ляво платното е ограничено от мантинела и няма пешеходна пътека. След удара през тялото на пострадалата минават още няколко автомобила, поради което вещото лице, изготвило медицинската част от комплексната експертиза, не може да даде категоричен отговор на въпроса, кои от уврежданията са довели до смъртта на пешеходката. Според заключението, причината за ПТП е внезапното навлизане на пешеходката в платното за движение на неопределено място за пресичане. Същевременно експертът, изготвил автотехническата експертиза, излага становище, че ударът би бил предотвратим при скорост на колата от 45 км/ч. до 55 км/ч.
За да измени първоинстанционното решение в уважителната му част и да отхвърли претенцията на ищеца, решаващият състав е достигнал до извода за неправилно приложение от първостепенния съд на материалния закон – чл.45, ал.2 ЗЗД. Счита, че не се установява признака противоправност по отношение на поведението на застрахования при първия ответник водач на л.а. „Мерцедес Спринтнер”. След анализ на пътно-транспортното произшествие, заключенията на вещите лица и свидетелските показания на очевидеца Ш., съдът достига до извода, че при предприетото от починалата пресичане на магистралния път чрез преодоляване на мантинелата в тъмната част на денонощието при намалена видимост в участък с интензивно движение, за водача на лекия автомобил сблъсъкът е бил непредотвратим. В аргумент изтъква, че предвид, че събитието е настъпило на магистрален път, обективно превозното средство не е могло да бъде управлявано със скорост от 45 км/ч до 55 км/ч, тъй като по този начин самото то би се превърнало в опасност за движението. Същевременно, следва да се счита за изключена и вината като елемент от деликтния състав, тъй като за водача на лекия автомобил внезапната поява на пешеходеца, преодолял мантинелата и предприел пресичане на три пътни ленти в еднопосочно движение от ляво надясно пред превозното средство, без техническа възможност ударът да бъде избегнат, съставлява случайно събитие.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са от значение за изхода на спора: „1/ Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи съображения, защо ги отхвърля като недостоверни?; Може ли съдът при обсъждане на дадено доказателства –в случая А., да обсъди и приеме част от заключението, а друга част да игнорира напълно без да изложи мотиви, защо приема само част от заключението?; Разрешен в противоречие с определение № 26/19.01.2009г. и решение № 24/2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на І ГО на ВКС, решение № 221/2002г. по гр.д. № 677/2001г. на І ГО на ВКС и решение № 69/23.07.2014г. по гр.д. № 1874/2013г. на І ТО на ВКС.; 2/ Може ли съдът да замества заключението на вещото лице –автоексперт със собствени произволни изводи, без да има специални знания в съответната област, без да прецени всестранно и другите доказателства по делото и без да сочи годни доказателства, неточни или ненаучни изходни позиции, подкрепящи изводите на съда, че не следва да кредитира заключението?; Разрешен в противоречие с: решение № 179/17.06.2013г. по гр.д. № 228/2012г. на ІV ГО на ВКС и решение № 324/13.07.2011г. по гр.д. № 378/2009г. на І ГО на ВКС.; 3/ При констатирана неяснота на заключението на А. по основен за правилното решаване на делото въпрос, а именно – „предотвратимо ли е ПТП при движение със скорост, съобразена с осветеността на фаровете на къси светлини, следва ли съдът, с оглед служебното начало, да укаже или да назначи експертиза, с цел получаване на конкретен, ясен отговор, от лице със съответните специални знания?; Разрешен в противоречие с решение № 190/29.04.2015г. по в.гр.д. № 1024/2015г. на ОС-Стара Загора и решение № 6525/05.08.2016г. по гр.д. № 1082/2013г. на СГС.; 4/ Движение със скорост, несъобразена с осветеността на фаровете на къси светлини, представлява ли виновно нарушение на правилата за движение или е „случайно деяние”?; Разрешен в противоречие с: решение № 9/29.07.2011г. по н.д. № 775/2010г. на ІІІ н.о. на ВКС, решение № 43/26.02.2015г. по н.д. № 1604/2014г. на І н.о. на ВКС, решение № 36/31.05.2013г. по н.д. № 2328/2012г. на ІІ н.о. на ВКС, решение № 71/22.02.1983г. по н.д. № 344/83г. на ІІІ н.о. на ВКС.; 5/ Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и прилагането на неотносими към принципа на справедливост и необосновано присъждане на занижено по размер обезщетение?; Разрешен в противоречие с: решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ ТО на ВКС.; 6/ Нарушен ли е принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението за морални вреди, като еквивалент на търпените вреди, не са съобразени в достатъчна степен задължителните критерии, въведени в ППВС № 4/1968г., като не са съпоставени действително търпените вреди със задължителните критерии?; 7/ Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД, с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение?; Разрешен в противоречие с: решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 177/27.10.2009г. по т.д. № 14/2009г. на ІІ ТО на ВКС, решение от 05.08.2013г. по гр.д. № 17097/2012г. на І-20 с-в на СГС, решение от 31.07.2014г. по гр.д. № 13919/2013г. на І-3 с-в на СГС, решение № 603/09.06.2009г. по гр.д. № 209/2009г. на САС, решение № 1439/03.08.2012г. по гр.д. № 1577/2011г. на 7 с-в на САС, решение № 660/27.04.2012г. по гр.д. № 356/2012г. на 7 с-в на САС, решение № 777/22.04.2013г. по гр.д. № 3893/2012г. на 7 с-в на САС, решение от 28.06.2007г. по гр.д. № 2877/2006г. на І-1 с-в на СГС, решение от 02.10.2014г. по гр.д. № 1837/2012г. на І-16 с-в на СГС, решение № 1502/17.07.2013г. по гр.д. № 1143/2013г. на 7 с-в на САС, решение от 09.05.2013г. по гр.д. № 4749/2012г. на 10 с-в на САС, решение № 101/03.07.2014г. по т.д. № 4391/2013г. на ІІ ТО на ВКС, решение 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ ТО на ВКС и решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ІІ ТО на ВКС.; 8/ Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита начина на настъпване на увреждането – неочаквано и несвоевременно настъпила смърт, по мъчителен и жесток начин – увреждания във всички области на тялото, като един от критериите, при определяне размера на обезщетението?; 9/ Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя, като един от критериите, от съществено значение при определяне размера на обезщетението?; 10/ Нарушен ли е материалният закон, при присъждане на значително по-ниско обезщетение, за напълно аналогичен случай, за събитие настъпило при установен значително по-висок лимит?. Сочи се, че въпросите са разрешени в противоречие с посочените по-горе решения на ВКС и на съдилищата. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК.
Поставените въпроси от едно до четири не предпоставят осъществяването на общото основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Противно на съдържащите се в първите четири въпроса твърдения на касатора, въззивният състав е обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства относно релевантните за спора факти и като е направил свои преки, непосредствени изводи за липсата на противоправност и вина на водача на л.а. „Мерцедес Спринтер” за настъпилата смърт на Р. Я. като е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 226 КЗ. Мотивите на съда почиват на заключението, че ако МПС би карало със скорост, съобразена с осветеността на фаровете на къси светлини, това би представлявало опасност за движението по път, който има три пътни ленти в едната посока, във връзка с който извод няма поставен въпрос от касатора.
Останалите въпроси, макар многобройни и в различни формулировки, по същество са въпроси за приложението на чл.52 ЗЗД. Спрямо тях също не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението да касация, тъй като въпросите не са обусловили крайния изход на спора – отхвърлянето на иска е предпоставено от извода на съда за неосъществяване на фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е от значение единствено при наличие на деликтен състав, какъвто в случая е прието от въззивната инстанция, че липсва.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 920 от 20.04.2017г. по в.гр.д. № 4957/2016г. на Апелативен съд – С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.