О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр. София, 01.10.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1983 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на синдика на „И. С.“ Е. /в несъстоятелност/ М. В. против определение № 1374 от 19.04.2019г. по ч. гр. дело № 1042/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „Пи Енд Ем Ф. Анд Ф. Холдингс“ Л. и синдика на „И. С.“ Е. /в несъстоятелност/ срещу разпореждане № 13201 от 17.10.2018г. по гр. дело № 912/2016г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-13 състав. С първоинстанционното разпореждане е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „Пи Енд Ем Ф. Анд Ф. Холдингс“ Л. срещу „И. С.“ Е. /в несъстоятелност/, А. Г. Г. и В. Д. Г. за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки, сключени между „И. С.“ Е. и А. Г. Г., инкорпорирани в два договора за покупко-продажба на недвижими имоти във формата на посочени два нотариални акта.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е прозинесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; определението е очевидно неправилно:
1. Преклузивен или давностен е срокът за предявяване на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ, съответно за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД?
2. Спира ли да тече започналият вече едногодишен срок за предявяване на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ, съответно за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД в случаите, когато след откриване на производството с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност бъде спряно на основание чл. 632, ал. 5 във връзка с ал. 1 ТЗ поради липса на достатъчно имущество за покриване на разноските, установена в хода на производството?
3. Какво е съотношението на нормата на чл. 632 ТЗ спрямо нормата на чл. 647 ТЗ – като специална към обща или двете имат самостоятелно действие? В случай, че двете норми не са в съотношение една спрямо друга, как се отразява спирането на производството по несъстоятелност върху течението на сроковете, започналите да текат преди постановяване на акта за спиране?
4. Допустимо ли е при спряно производство по несъстоятелност определени срокове да продължават да текат или напротив – при спряно производството по несъстоятелност следва да се счита, че спират да текат всички срокове, предвидени в несъстоятелността доколкото това е единственото законосъобразно разрешение на този въпрос, с оглед принципите на предвидимост и правото на справедлив съдебен процес и ефективни средства за защита?
5. Прилага ли се по аналогия разпоредбата на чл. 632, ал. 3, във връзка с ал. 5 ТЗ и по отношение на други срокове в производството по несъстоятелност, в частност по отношение на едногодишния срок по чл. 647, ал. 1 ТЗ, или в случая е налице непълнота на закона, която следва да бъде преодоляна чрез съдебната практика?
6. Спира ли да тече едногодишният срок за предявяване на отменителен иск по чл. 647 ТЗ с постановяването в хода на производството по несъстоятелност на решение по чл. 632, ал. 1 във връзка с ал. 5 ТЗ за спиране на производството? И в случай, че отговорът е положителен, от кой момент продължава течението на спрения срок, като в случая може ли да се приложи по аналогия нормата на чл. 632, ал. 3 ТЗ и да се приеме, че остатъкът от започналия, но неизтекъл едногодишен срок започва да тече „от момента на вписването на решението по чл. 632, ал. 2, във връзка с ал. 5 ТЗ?
Частният жалбоподател поддържа, че въпросите, формулирани в т. 1, 2, 3, 4 и 5, са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса по т. 6 релевира доводи, че е разрешен в противоречие със съдебната практика – Решение № 553/07.10.2014г. по в. т. д. № 727/2014г. на П. и Определение от 01.05.2017г. по в. гр. д. № 5496/2016г. на САС.
Ответниците А. Г. Г. и В. Д. Г. чрез процесуален представител адв. А. М. оспорват частната касационна жалба и поддържат становище, че не са налице допълнителните селективни критерии на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради това, че по първия въпрос е формирана безпротиворечива съдебна практика, която е съобразена от въззивната инстанция, по четвъртия въпрос въззивният съд не се е произнесъл, а останалите въпроси са решени в съответствие със закона. По отношение на твърдените от частния жалбоподател недопустимост и очевидна неправилност ответниците възразяват, че частният жалбоподател не ги е аргументирал.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба срещу разпореждането на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба, въззивният съд е приел, че искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на предвидения в чл. 649 ТЗ преклузивен едногодишен срок. Изложил съображения, че спазването на преклузивния срок като процесуална предпоставка за допустимост на исковете, посочени в чл. 649, ал. 1 ТЗ, е обусловено от хипотезата, при която е открито производството по несъстоятелност: при откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ преклузивният срок тече от датата на постановяване на решението, а не от вписването му в Търговския регистър; при откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ срокът за предявяване на исковете, посочени в чл. 649, ал. 1 ТЗ, започва да тече от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.
Съдебният състав е приложил разпоредбите на чл. 649, ал. 1 във връзка с чл. 630, ал. 1, чл. 634а и чл. 632, ал. 2 ТЗ към конкретната фактическа обстановка и е направил извод, че срокът за предявяване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е започнал да тече от откриване на производството по несъстоятелност – датата на постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, а не от датата на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Изложил е съображения, че в настоящия случай не е налице възобновяване на производството по смисъла на чл. 632, ал. 2 ТЗ, тъй като производството по несъстоятелност продължава хода си поради начална липса на пречка за развитието му, констатирана от въззивния съд.
Доводите за спиране на срока за предявяване на исковете са приети за неоснователни по аргумент, че преклузивните срокове за разлика от давностните не спират и не се прекъсват. Направен е извод, че решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ не е основание за спиране на срока, който е започнал да тече в хипотезата на чл. 649, ал. 1 във връзка с чл. 630, ал. 1 във връзка с чл. 634а ТЗ от 30.01.2015г. и е изтекъл на 01.02.2016г. – първият следващ присъствен ден, тъй като последният ден от срока е бил неприсъствен, съгласно чл. 60, ал. 2 във връзка с ал. 6 ГПК. Поради това, че искът е предявен на 04.02.2016г., т. е. след изтичане на едногодишния преклузивен срок, въззивната инстанция е заключила, че същият е недопустим.
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК.
Във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело № 2/ 2018г. на ОСТК по правни въпроси, решаването на един от които ще има значение за правилното решаване на настоящото дело, а именно: Какви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694 ТЗ, развитието на производството по тях и течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ? Поради изложените съображения и на основание чл. 292 ГПК производството по настоящата частна касационна жалба следва да бъде спряно до приключване на посоченото тълкувателно дело.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. т. дело № 1983/2019г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение до приключване на производството по тълк. дело № 2/2018г. на ОСТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: