ОПРЕДЕЛЕ Н И Е
№ 756
гр. София, 23.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание н а девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2179 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.396, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, [населено място], срещу определение № 2034 от 19.06.2019г. по т.д. № 2849/2019г на САС, 12 състав, с което е допуснато обезпечение на бъдеш иск. предявим от Л. А. В. против частния жалбоподател по реда на чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че е погасено ипотечното право на ответника върху недвижим имот, представляващ Студио № 21, описан в определението, чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20188640400117 по описа на ЧСИ В. Н. но отношение на посочения имот.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тьй като не са налице законовите предпоставки на чл.391, ал.1 ГПК за допускане на исканото обезпечение. Твърди, че искът е неоснователен, но няма данни по делото да е поискана, реел. платена парична гаранция, която да гарантира обезщетяването на вредите, които ще понесе от обезпечението. Излага подробни съображения за неоснователност на бъдещия иск, като сочи. че недвижимият имот не е предмет на сделката, сключена между него и ,.А и .1 Корпорация“ ООД, както и че молителят не е страна по сделката и с нея не се уреждат отношения, които биха могли да окажат влияние върху правната сфера или пък да са от значение за разрешаване на спора. Твърди, че реално плащане
на продажната цена на имота не е било извършвано, респ. банката не е получавала погасявания по договор за кредит № ООКР-АА-2978/30.05.2007г. с искане да се заличи учредената върху студиото ипотека. Твърди още, че определената гаранция е в прекалено малък размер, тъй като вредите, които банката търпи във връзка със спирането на проданта, следва да бъдат измервани в средномесечната наемна цена на посочения обект и законовата лихва за забава и са в значително по-голям размер. В изложението си по чл.284, ал.З, т. 1 ГПК частният жалбоподател моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззизното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните процесуалноправни въпроси: „Допустим ли е иск за установяване на погасяване на ипотечно право, който е насочен от трето за договора за учредяване на ипотека лице само срещу една от страните по договора за учредяване на ипотека, а не срещу всички страни по този договор? Налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който е недопустим?“. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 6 от 14 03.2014г. по тълк.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, определение № 155 от 17.02.2014г. по ч.гр.д. № 802/2014г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 627 от 30.10.2017г. по ч.т.д. № 1824/2017г. на ВКС, ТК, II г.о
Ответникът Л. А. В. оспорва частната жалба. Излага подробни съображения за основателност на бъдещия иск.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.3’96, ал 2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното определение и да допусне исканото обезпечение, е приел за установено от представените доказателства, че ищецът е собственик по продажба на недвижим имот, няходящ се в [населено място], к.к. „Боровец“, върху който е била учредена договорна ипотека в полза на ответника „ПИБ“ АД за обезпечаване на вземанията му по договор за банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007г. /ипотеката е била учредена върху правото на строеж, като впоследствие действието на същата се е разпростряло върху изградените самостоятелни обекти след завършване на сградата на фаза „груб строеж“/. Обсъдил е разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.З ПрВп и е приел, че активно легитимиран да предяви иск за установяване, че валидно възникнало ипотечно право в полза на кредитора се е погасило /поради погасяване на вземането или на собствено основание/, е не само длъжникът, но и всяко заинтересовано лице. Посочил е, че в процесния случай се твърди наличие на предпоставките за заличаване на ипотеката върху закупения от ищеца имот, тъй като е погасено чрез плащане вземането на ипотекарния кредитор, но последният не е дал съгласие за това. Счел е. че лицето,
3
закупило имот с учредена върху него ипотека, е легитимирано да предяви иск за установяване, че ипотечното право е погасено на твърдяното основание. Приел е, че не са представени убедителни писмени доказателства в подкрепа на бъдещия иск, поради което следва да бъде допуснато обезпечение при парична гаранция, която с оглед доказателствената стойност на представените с исковата молба писмени доказателства и евентуалната продължителност на исковото производство е определил в размер на 2 000 лева /около 10% от цената на иска/.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл. 274, ал.З ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалнонравен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от частния жалбоподател първи въпрос за допустимостта на бъдещия иск е обусловил изхода на делото, но по отношение на него не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Определение № 627 от 30.10.2017г. по ч.т.д. № 1824/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., на което се позовава частния! жалбоподател, е неотносимо към настоящото дело, тъй като с него е разрешен въпросът за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечно право поради нищожност на сделката срещу всички страни по договора за учредяване на ипотека, докато в случая предявеният иск се основава не на твърдение за нищожност на договора за учредяване на ипотека, а на твърдение за погасяване на вземането, за чието обезпечаване е учредена ипотеката. Вторият въпрос също не може да обоснове допускане на касационен контрол, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд, който не е излагал съображения за недопустимост на бъдещия иск. Поради това въпросът не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което прави безпредметно обсъждането на допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
А
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Тьрговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕ Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2034 от 19.06.2019г. по т.д. № 2849/2019г. на САС, 12 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ1?