О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр. София, 30.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2504 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], приподписана от адв. М. В. Н., срещу решение № 111 от 19.06.2017г. по в. т. дело № 110/2017г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 508 от 12.12.2016г. по т. дело № 118/2015г. на Окръжен съд Велико Търново, Гражданска колегия. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е прекратено на основание чл. 517, ал. 4 във връзка с чл. 517, ал. 3 и ал. 1 ГПК еднолично дружество с ограничена отговорност с фирмено наименование [фирма], [населено място] с едноличен собственик на капитала и управител И. К. В. по иска на [фирма], [населено място] против [фирма], и ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сума в размер 450 лв., представляваща направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл. 517 ГПК за прекратяване на търговското дружество, и не е съобразена обвързаността на прекратяването с предпоставките на чл. 94 и чл. 96, ал. 1 ТЗ. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „По аргумент от противното на чл. 517, ал. 4 ГПК, доколкото конкретната хипотеза не се отнася за еднолично дружество с ограничена отговорност, то за успешното провеждане на иска за прекратяване на дружеството по чл. 517, ал. 4 ГПК не е ли необходимо да са спазени и предпоставките по чл. 96 ТЗ и чл. 94 ТЗ, освен предвидените такива в процесуалния закон /чл. 517, ал. 3 ГПК/?“
2. „Явява ли се чл. 517, ал. 3 ГПК специален по отношение на чл. 96 ТЗ като ред за удовлетворяване на кредитора – ищец по делото?“
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуален представител адв. Е. Н. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 517 ГПК е ясна и изчерпателна, а въпросът за обвързаността между разпоредбите на чл. 94, чл. 96 ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК е неотносим, тъй като посочените разпоредби не са приложими. Вторият въпрос е без значение за изхода на делото и поради това, че приложимата в конкретния случай разпоредба е чл. 517, ал. 4 ГПК, в която изрично е уредено приложението на чл. 96 ТЗ в тази хипотеза и съотношението й с чл. 517, ал. 3 и 4 ГПК. Въпросите не отговарят на допълнителното изискване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поради наличието на отговор, обективиран в определение № 80/16.02.2015г. по т. д. № 1113/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. Ответникът излага и подробни доводи за правилност на обжалваното въззивно решение. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивния съдебен акт, евентуално да бъде потвърден и претендира присъждане на направените по делото разноски, включително платеното адвокатско възнаграждение в размер 500 лв.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномeсечен срок срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма] срещу ответника [фирма], [населено място] конститутивен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, като е прекратено ответното дружество [фирма], [населено място] /настоящ касатор/. За да направи извод за основателност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на ответника [фирма] на основание посочената разпоредба:
1/ ищецът [фирма] е кредитор на длъжника И. К. В. съгласно изпълнителен лист от 05.03.2015г. по ч. гр. д. № 121/2015г. на Районен съд Павликени, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 71/05.03.2015г., като вземането произтича от споразумение от 27.08.2013г.
2/ въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 91/2015г. по описа на ЧСИ Т. Л. рег. № 820 с район на действие Окръжен съд Пловдив;
3/ длъжникът И. К. В. е едноличен собственик на капитала на ответното дружество [фирма] /настоящ касатор/ и по изпълнителното дело е наложен запор върху целия му дружествен дял като едноличен собственик на капитала на [фирма], вписан в търговския регистър по партидата на ответното дружество на 22.04.2015г.
4/ с Постановление от 25.05.2015г. по изп. Дело № 91/2015г. ЧСИ Т. Л. е овластил на основание чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК взискателя да предяви иск за прекратяване на [фирма];
5/ по делото не са представени доказателства, че задължението на длъжника на взискателя, респ. вземането на ищеца е погасено.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГП К. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият, посочен от касатора, правен въпрос е относим към необходимите предпоставки за уважаване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК и в този смисъл е релевантен за спора.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По въпроса какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да бъде уважен конститутивният иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, е формирана постоянна практика на ВКС /решение № 77/16.06.2013г. по т. д. № 3990/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 101/25.06.2012г. по т. д. № 877/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 146/07.11.2013г. по т. д. № 1041/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 104/10.07.2014г. по т. д. № 2144/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, която не се налага да бъде променяна и която е съобразена от въззивния съд при постановяване на решението. Съгласно постоянната практика на ВКС конститутивният иск по чл. 517 ГПК е предоставен на взискателя в изпълнителното производство, когато длъжникът не е изпълнил задължението си да плати при насочено изпълнение срещу притежавани от него дялове от капитала на О. /ал. 3/ или върху всички дялове в дружеството /ал. 4/. Ищец по иска е взискателят, а ответник – дружеството, чието прекратяване се иска. Предпоставките за прекратяване на търговско дружество по чл. 517, ал. 4 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 4 ГПК: ищецът следва да има качеството на взискател; да е налице висящо изпълнително производство; съдебният изпълнител да е изпратил запорно съобщение до Агенцията по вписвания и да е налице уведомяване на дружеството от Агенцията за вписания запор върху дела на длъжника; взискателят да бъде овластен от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение до този момент не е удовлетворено. При наличие на посочените предпоставки погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към исковия процес факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК и неговото отхвърляне. При съобразяване с посочената съдебна практика и след обсъждане на събраните доказателства въззивният съд е приел, че са налице необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК.
Разпоредбите на чл. 517, ал. 3, ал. 4 ГПК, чл. 94 и чл. 96 ТЗ са достатъчно точни и ясни по отношение на въпроса дали следва да се спазват изискванията на чл. 96 и съответно чл. 94 ТЗ при предявяване на иска за прекратяване на търговското дружество, когато изпълнението е насочено върху всички дялове на длъжника – едноличен собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност. Разпоредбите на чл. 94 и чл. 96 регламентират реда и предпоставките за прекратяване на събирателно дружество от съдружник с предизвестие /чл. 94 ТЗ/ и предпоставките и реда за прекратяване на събирателно дружество и/или на участието на съдружник в събирателно дружество с предизвестие от личен кредитор на съдружника /чл. 96 ТЗ/. Посочените правни норми са относими към хипотезата на чл. 517, ал. 2 ГПК, когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, какъвто не е настоящият случай. В хипотезата на насочено изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник от дружество с ограничена отговорност, приложение намира разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК и в този случай правните норми на чл. 94 и чл. 96 ТЗ са неотносими. Поради това, че разпоредбите на чл. 94 и чл. 96 ТЗ са относими само към прекратяване на събирателно дружество, същите не намират приложение и в хипотезата на насочено изпълнение върху всички дялове на длъжника – едноличен собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност на основание чл. 517, ал. 4 във връзка с ал. 3 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника по касационната жалба направените разноски за настоящото производство в размер 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 19.06.2017г. по в. т. дело № 110/2017г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. Трети март“ № 21, ет. 2, ап. 5 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени разноски за касационното производство – платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.