О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр. София, 12.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 308 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А4И ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, [населено място], представлявано от адв. Г. Бакалов и адв. С. К., срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 21.09.2018г. по в.т.д. № 133/2018г. на Бургаски апелативен съд.
Частният жалбоподател излага твърдения, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, поради което е подадена касационна жалба. Твърди, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист е незаконосъобразно, доколкото подлежащо на изпълнение е само вземане, което е категорично определено по основание и размер и е ликвидно, докато във въззивното решение не са разгледани въпросите за определяне на конкретните размери и пропорции между дружествените дялове и финансовото им изражение. Поради това счита, че вземането по изпълнителния лист не е ликвидно до окончателно произнасяне на ВКС по подадената касационна жалба. Моли да бъде взето предвид обстоятелството, че съдът е възприел един от предложените варианти на ССЕ, без да изложи съображения защо кредитира заключението на вещото лице именно в тази част. Твърди, че при внасяне на искането за изпълнение на обжалвано в срок решение ищецът не е бил задължен от съда да внесе надлежна парична гаранция, с която да се запази правото на защита на ответника в случай на отмяна на акта, послужил за издаване на изпълнителен лист. Излага съображения, че принудителното изпълнение по обжалвания изпълнителен лист би довело до банкрут на дружеството поради невъзможност на същото да отговори на никаква финансова адекватност. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С постановеното по делото въззивно решение № 73 от 10.09.2018г. по в.т.д. № 133/2018г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 6 от 14.03.2018г. по т.д. № 46/2017г. на Окръжен съд – Сливен, с което „А4И ИНВЕСТМЪНТ“ ООД е осъдено да заплати на „ТРАНСПОРТЕС ИПЕ“ ООД, със седалище в Кралство Испания, на основание чл.125, ал.3 вр. чл.127 ТЗ сумата 880 000 лева – частичен иск от общо 1 000 000 лева, представляваща равностойността на дружествения му дял.
С обжалваното разпореждане по искане на „ТРАНСПОРТЕС ИПЕ“ ООД е разпоредено да се издаде изпълнителен лист.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК невлезлите в сила осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на изпълнение. Изпълнителният лист се издава по писмена молба, като съдът следва да провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника /чл.406, ал.1 ГПК/. Поради това, като е уважил искането на ищеца за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното осъдително решение, въззивният съд е действал в съответствие с посочената разпоредба. Изложените от частния жалбоподател доводи за неправилност на въззивното решение са извън предмета на настоящото производство с оглед обхвата на проверката по чл.406, ал.1 ГПК и не следва да се обсъждат.
Оплакването на частния жалбоподател за липса на внесена от насрещната страна парична гаранция за издаване на изпълнителен лист е неоснователно. Предпоставките за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд са предвидени в чл.406, ал.1 вр. чл.404, т.1 ГПК и изискване за внасяне на парична гаранция от молителя не е предвидено. Такова изискване е налице при направено искане за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение по реда на чл.282, ал.2 ГПК и гаранция следва да бъде внесена не от страната, която е поискала издаване на изпълнителен лист и изпълнение на въззивното решение, а от длъжника по изпълнителния лист.
По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 21.09.2018г. по в.т.д. № 133/2018г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: