О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 03.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 133 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ЕЛАЗ –ЕМИЛ АСЕНОВ” срещу решение № 2180 от 14.08.2018г. по в.т.д.№ 6674/2018г. на Апелативен съд –София, с което са потвърдени решение № 537/17.03.2017г. и решение №1817/29.09.2017г. по чл.247 ГПК по т.д.№ 56/2016г. на Софийски градски съд, с които съдът е уважил изцяло предявения от ищеца „ЛОЯЛ” ООД срещу Е. А., действащ в качеството си на ЕТ „ЕЛАЗ – ЕМИЛ АСЕНОВ”, иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата от 82 636 лева – цена по договор за продажба от 04.06.2013г., и е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника за прихващане с негово вземане за неоснователно обогатяване в размер на 118 169,30 лева.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното решение като незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че съдът е дал неправилна правна квалификация на процесния договор от 04.06.2013г. и е достигнал до неправилния извод за наличие на продажбени отношения между страните. Касаторът счита, че с оглед съдържанието на договора, тъй следва да бъде възприет като ненаименован, като по отношение на него намират приложение правилата на договора за изработка или тези на договора за консорциум. Същевременно жалбоподателят твърди, че не е извършен обективен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. Посочва, че е игнорирана материалната доказателствена сила на извънсъдебно признание на ищеца, материализирано в декларация, депозирана пред ИАРА Х. и РИОСВ Х., което подкрепя възражението за прихващане в неговата фактическа част. Намира за ненадеждните и житейски неоправдани показанията на св.Ж., въз основа на които съдът необосновано е приел, че целият неоспорен доказателствен материал, предоставен от ответника – приемно-предавателни протоколи, пътни листа, фактури, кантарни бележки, заедно с показанията на двама свидетели, не отговарят на истината. С оглед изложеното, касаторът иска отмяна на въззивните решения и отхвърляне на иска.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ЛОЯЛ” ООД, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С първоинстанционното решение, поправено с последващо решение по реда на чл.247 ГПК, Софийски градски съд е уважил изцяло предявения от ищеца „Лоял” ООД срещу ответника Е. А., действащ в качеството на едноличен търговец ЕТ „Елаз – Е. А.”, иск по чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на цена по договор за продажба и е отхвърлил възражението на ответника за прихващане с насрещно вземане за неоснователно обогатяване.
От фактическа страна е установено, че с договор от 04.06.2013г. ищецът се задължил да закупи от ответника на 10.06.2013г. зарибителен материал – 2000 кг. шаран, 1000 кг. толстолоб и 500 кг. европейски сом, за което ответникът издал фактура № 3580/10.06.2013г. на обща стойност 7560 лв., платена по банков път на 13.06.2013г. Освен това ответникът се е задължил да изкупи цялото количество риба на ищеца, налично в периода 15.10.2014г. – 31.11.2014г. в язовир Т., [община], но не по-малко от 25 тона шаран, 10 тона толстолоб и 4 тона европейски сом на съответните единични цени. С анекс от 10.08.2014г. страните се споразумели за изменение на част от уговорените единични цени, както и ответникът да командирова на язовира за своя сметка свой служител – Т. Т., който да съблюдава храненето и отглеждането на рибата за срок от 10.08.2014г. до 31.11.2014г., за което ищецът му предоставя две стаи за безвъзмездно ползване. Процесният язовир се ползва от ищеца по силата на два поредни договора за наем с [община], сключени на 17.08.2011г. и на 01.07.2014г., като последният договор е за срок от 10 години. И в двата договора е уговорено, че наемателя няма право да пренаема имота. С удостоверение на МЗХ от 31.10.2014г. ищецът е вписан в регистъра на лицата, които развъждат и отглеждат риба в язовир Т.. С договори от 05.09.13г. и от 15.08.2014г. ищецът е назначил Д. Д., съответно Д. В. на длъжността „работник риболов” с място на работа процесния язовир.
На 26.11.2014г. по банковата сметка на ищеца е постъпила сумата 5000 лв. Плащането е наредено от ответника с посочено основание „фактура 67/18.11.2014г.“ Според тази фактура, ищецът е продал на ответника съответни количества риба на обща стойност 24 658 лева. Фактурата е двустранно подписана и към нея е приложен документ за първа продажба на продукти от риболов между страните по договора за продажба от 04.06.2013г., с място на продажбата – [населено място]. Количеството риба по фактурата е предадено с няколко приемо-предавателни протоколи от 18.11.2014г., като към всеки е издадена и декларация за произход на рибата от ищеца и ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване / транспортиране на животни с място на доставка язовир О., Охладително езеро и получател ответника. Приемо-предавателните протоколи също са подписани от ответника. По същия начин били оформени и документите за доставките по следващите фактури: № 68/19.11.2014г. на обща стойност 24 565 лева, № 69/20.11.2014г. на обща стойност 20 374 лева и фактура № 70/22.11.2014 г. на обща стойност 18 038 лева.
Според представения от ответника информационно – статистически формуляр за 2014г., подаден от ищеца в ИАРА, през посочената година ищецът е произвел шаран, толстолоб и сом 47,1 тона, а е продал малко над 30 тона. Посочено е количество зарибителен материал 47.1 тона и фураж 160 тона. Според същия формуляр за 2015г. няма производство и са продадени остатъчни количества риба.
Въз основа на неоспореното заключение на съдебно-икономическата експертиза съдът е приел, че представените с исковата молба четири фактури са осчетоводени от ищеца, чието счетоводство е водено редовно и според счетоводните изисквания. Ответникът е представил на вещото лице само счетоводен регистър за 2014г. на сметка 401 – доставчици, в който липсват неплатени фактури, издадени от ищеца. Осчетоводено е плащане в размер на 5000 лева на 26.11.2014г. без посочено основание за плащането. Същото плащане е осчетоводено от ищеца на 28.11.2014г. При самото извършване на превода на сумата като основание за плащането е посочена фактура № 67/18.11.2014г., поради което ищецът отразил получената сума в счетоводството си като частично погасяване задължението на ответника по тази фактура.
Апелативният състав също е приел, че искът се основава на договор за продажба, с който ищецът се е задължил да продаде, а ответникът – да закупи, наличното към октомври-ноември 2014г. количество риба. Без връзка с тази продажба е материализирания в същия документ отделен договор за предхождаща покупка от страна на ищеца на зарибителен материал, тъй като в договора липсват каквито и да било уговорки този материал да бъде използван за зарибяване именно на процесния язовир, както и задължение на ищеца да произведе уговореното с втората продажба количество риба със същия зарибителен материал. Поради това, съдът е определил за значими за основателността на предявения иск следните обстоятелства: дали ищецът е доставил на ответника уговореното с договора количество риба, дали ответникът се е задължил да заплати съответната цена и дали е сторил това. Останалите обстоятелства – кога, дали и по какъв начин ищецът е зарибил язовира, дали е бил използван именно закупеният през 2013г. зарибителен материал, дали същият е бил достатъчен за производството на планираното количество риба, са счетени за неотносими към спора. Поради това е прието, че липсата на доказателства за тези обстоятелства е ирелевантно за приложението на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
За да потвърди първостепенното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че страните са подписали писмен договор, с който ответникът се е задължил да закупи риба от ищеца на съответната цена. Процесните количества риба ищецът е доставил, а ответникът е приел, подписвайки надлежно съставените за това приемо-предавателни протоколи. Съдът е намерил за недоказано възражението, че издадените във връзка с доставките четири фактури ответникът е подписал бланкетно, тъй като не са ангажирани от страна на ответника каквито и да било доказателства фактурите да са били подписани бланкетно и между страните да е било постигнато споразумение за попълването им с друго съдържание. Твърдения в тази насока се съдържат само в показанията на свидетеля А., които обаче не са достатъчни да обосноват извод за наличието на попълнени несъобразно уговореното бланкети, тъй като тези показания само възпроизвеждат направени пред свидетеля твърдения на ответника. В мотивната част на атакуваното решение апелативният състав е съобразил и факта, че не е налице оспорване на останалите придружаващи доставките документи, особено приемо-предавателните протоколи, удостоверяващи признанието на ответника, че е получил отразените в тях количества, които документи точно съответстват на процесните фактури. Съдът е подчертал и обстоятелството, че на 26.11.2014г. ответникът е извършил плащане на сумата от 5000 лева, като сам изрично, съобразно посоченото основание на банковия превод, е предназначил това плащане за погашение на вземането по фактура № 67/18.11.2014г., въз основа на което съдът е приел за доказано, че към 26.11.2014г. ответникът е бил уведомен за съдържанието на тази фактура, като твърдението му, че е узнал за тази и за останалите фактури едва с исковата молба е квалифицирано като недобросъвестно поведение по см. на чл.3 ГПК. След като е обсъдил писмените доказателства (преки или косвени) и показанията на свидетелите А. и Д., съдът е приел, че по-нататък страните не са сключвали каквото и да било споразумение, изменящо или заменящо договора от 04.06.2013г. Аргументирал се е, че в показанията си свидетелите А. и Д. отново възпроизвеждат единствено казаното им от ответника за постигнато такова съгласие, без да са присъствали на разговор между страните. Във връзка с това е обсъдено и противоречието на показанията с приетия по делото като писмено доказателство анекс от 10.08.2014г. за изменение на договора от 2013г., като е подчертано, че предоговарянето на уговорените с този договор цени е несъвместимо с по-рано постигнато споразумение със съдържание, твърдяно от ответника.
С оглед горното, апелативният съд е заключил, че ищецът е доставил на ответника фактурираните количества риба, а ответникът не е заплатил изцяло уговорената цена, поради което дължи заплащането й в претендирания в исковата молба размер.
За да приеме за неоснователно предявеното от ответника възражение за прихващане, съдът е намерил за недоказано през 2014г. ответникът да е вложил в процесния язовир твърдяните количества зарибителен материал и храна. Представените в тази насока писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи, пътни листове, кантарни бележки, фактури за покупко-продажба на царевица, заповеди за командировка са частни документи, които не са подписани от ищеца и поради това са му непротивопоставими. Същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Не се установява подписалият тези документи Т. Т. да е бил командирован съгласно представената заповед № 18 25.04.2014г. на язовира за периода на съставянето на тези документи, тъй като това не съответства на показанията на свидетелите Ж. и В., според които Т. е отишъл на язовира в края на лятото или в началото на есента, съответно на уговореното в анекса от 10.08.2014г. Противоположните показания на свидетелите А. и Д. относно командироването на Т. и зарибяването на язовира през 2014г. за сметка на ищеца, са приети за недостоверни именно, доколкото твърдяните от свидетелите обстоятелства са в противоречие с подписания от самия ответник нарочен документ – с анекса от 10.08.2014г. Предвид недоказаността на твърдяните от ответника разходи, е счетено за недоказано, че ищецът се е обогатил за негова сметка, поради което възражението за прихващане на ответника, основаващо се на това вземане, е прието за неоснователно.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: І.1/ Следва ли въззивният съд да разреши повдигнатия пред него правен спор в рамките на предмета на делото, очертан с исковата молба и възраженията на ответника?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с решение № 150/03.01.2018г. по гр.д.№ 5017/2016г. на І г.о. на ВКС; І.2/ Ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и с дадените указания е неправилно разпределена доказателствената тежест между страните, следва ли въззивният съд да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относимите доказателства?; ІІ.1/ Налице ли е задължение на въззивния съд, като инстанция по същество, при проверката по чл.269 ГПК в рамките на оплакванията във въззвната жалба и в отговора на въззивната жалба, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и да отговори на доводите и възраженията на страните, съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК?; ІІ.2/ Длъжен ли е съдът да обсъди и да се произнесе по всички възражения на ответника?; Твърди се противоречие на атакувания акт с решение № 5/05.02.2016г. по т.д.№ 3583/2014г. на ІІ т.о. на ВКС; ІІІ.1/ Принципните извиквания на дейността на инстанцията по същество налагат ли извършване на анализ на свидетелските показания при съществено противоречие между тях и излагане на съображения, защо се дава вяра на едни от свидетелите, а на други – не?; Твърди се противоречие на даденото от въззивния състав разрешение с решение № 41 по гр.д.№ 2897/2016г. на І г.о. на ВКС и решение № 176/28.05.2011г. по гр.д.№ 759/2010г. на ІІ г.о. на ВКС. Жалбоподателят се позовава на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.последно ГПК.
Настоящият състав на Търговска колегия, Второ отделение, намира, че не са налице сочените основания за допускане на решението до касация, предвид следното:
Въпрос І.1 не може да обуслови допускането на решението до касация, тъй като въззивният съд е разрешил повдигнатия пред него правен спор в рамките на предмета на делото, очертан с исковата молба и възраженията на ответника. Въпрос І.2 също не предпоставя допускането на касационния контрол на обжалвания въззивен акт, тъй като противно на съдържащото се във въпроса твърдение, няма неправилно разпределяне от съдилищата на доказателствената тежест между страните. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивната инстанция е приела за недоказано възражението за прихващане, не защото не са ангажирани от ответника доказателства относно него, а защото от представените от страната доказателства не се установява в полза на ответника да съществува активното вземане, на което се основава възражението за прихващане. За съда не съществува задължение да дава указания на страните, че с представените от тях доказателства относно твърдяните от тях факти, последните са останали недоказани, тъй като съвкупната преценка на доказателствения материал по делото се извършва от съда едва при постановяването на решението по спора и не е част от доклада по делото. Въпросите от раздел II също не могат да обусловят допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като апелативният съд изключително подробно е разгледал всички оплаквания, доводи и възражения на страните, съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на същата, като е обсъдил всички допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Невярно е твърдението на касатора, че съдът не е взел предвид декларацията на ищеца, депозирана пред ИАРА Х., но с оглед нейното съдържание и това на анекса към договора е прието за недоказано, че зарибителният материал за 2014г. в язовира е предоставен именно от ответника. Решаващият състав, с оглед констатираното противоречие между свидетелските показания подробно е изложил и мотиви, защо се дава вяра на едни от свидетелите, а на други – не, като показанията са съпоставени и със съдържанието на представените по делото писмени доказателства, вкл. на подписания от ответника анекс към договора, като е взета предвид и на датата на сключването му. Ето защо, въпрос ІІІ.1 също е разрешен в пълно съответствие с практиката на ВКС, което изключва проявлението на посочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение не следва да бъде допусканото до касационен контрол.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2180 от 14.08.2018г. по в.т.д.№ 6674/2018г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.