13
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр. София, 20.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2253 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците В. И. С., Б. К. С., Д. В. С. и Коррадо Бетто, четиримата от [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. В. Н. срещу решение № 102 от 01.06.2018 г. по гр. дело № 147/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, І граждански състав, с което е потвърдено решение № 1358 от 08.11.2017 г. /погрешно посочено решение от 08.11.2018 г./ по гр. дело № 2795/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, І състав и ответниците /въззивници във въззивното производство/ са осъдени да заплатят на въззиваемия „ДСК Лизинг“ АД, [населено място] сума в размер 3 559,90 лв. – разноски по делото. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт и допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка в неговия диспозитив с решение № 141 от 07.02.2018г. по гр. дело № 2795/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, І състав са обявени за относително недействителни по отношение на „ДСК Лизинг“ АД следните договори:
1/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт № 75, том І, рег. № 1277, д. № 73 от 2011г., с който В. И. С. и съпругата му Б. К. С. продават на Д. В. С. по време на брака й с ответника Коррадо Бетто подробно описан недвижим имот на адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. А-6 до размера на ? идеална част от него, с която ответникът В. И. С. се е разпоредил;
2/ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт № 76, том І, рег. № 1278, д. № 74 от 2011г., с който В. И. С. и съпругата му Б. К. С. прехвърлят на Д. В. С. по време на брака й с ответника Коррадо Бетто подробно описан недвижим имот на адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. А-5 до размера на ? идеална част от него срещу задължението на Д. С. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите лично или чрез трети лица, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега и докато са живи, до размера на ? идеална част от описания имот, с която ответникът В. И. С. се е разпоредил;
3/ ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 3 966,19 лв. – направени по делото разноски.
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „ДСК Лизинг“ АД, [населено място] иск за обявяване за относително недействителни по отношение на „ДСК Лизинг“ АД на горепосочените договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт № 75, том І, рег. № 1277, д. № 73 от 2011г., и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт № 76, том І, рег. № 1278, д. № 74 от 2011г., за останалата 1/2 идеална част от имота, съставляваща частта на съпругата – недлъжник Б. К. С..
Касаторите правят оплакване за недопустимост на въззивното решение по отношение на Б. К. С. поради обстоятелството, че в исковата молба се твърди, че „ДСК Лизинг“ АД е кредитор единствено на В. С., като липсва твърдение, че Б. С. е длъжник на ищеца, нито че същата е придобила имотите от длъжника на ищеца, нито се атакува разпоредително действие, извършено от нея. Релевират доводи за недопустимост на въззивния съдебен акт по отношение на В. С. поради това, че записът на заповед обезпечава друга търговска сделка, по която В. С. не е страна. Касаторите въвеждат и евентуално оплакване за неправилност на решението на Пловдивски апелативен съд поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поддържат становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Допустимо ли е да бъде приет и разгледан отменителен иск от лице, което няма и не твърди да има качество на кредитор спрямо ответника? Налице ли е правен интерес за ищеца да предяви иск по чл. 135 ЗЗД спрямо съпруг – недлъжник? С оглед постановеното Тълкувателно решение № 5/29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС, по силата на което за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на СИО, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД само относно притежаваната от съпруга – длъжник идеална част от имота, необходим другар ли е в производството по иск по чл. 135 ЗЗД съпругът – недлъжник? – противоречие с решение № 19/14.02.2018г. по гр. д. № 1766/2017г. на ВКС, ГК, III г. о.
2. Основателен ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато не е налице действително вземане и липсва увреждане на кредитора/ намаляване на имуществото на длъжника, с което се цели затрудняване удовлетворяването на кредитора, тъй като страните са загубили качеството на кредитор и длъжник помежду си? – противоречие с решение № 1302/12.11.2008г. по гр. д. № 5625/2007г. на ВКС, ГК, V г. о.
3. Въпросът относно приложимостта на презумпцията за знание е решен в противоречие с практиката на ВКС /решение № 13/19.02.2015г. по гр. д. № 4606/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о./, като съдът е приел, че нормата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД може да бъде тълкувана разширително и да се прилага спрямо различни от изброените субекти.
4. За да бъде опровергано знанието за увреждане на кредитора, достатъчно ли е да бъдат представени доказателства, че на преобретателя не му е било известно обстоятелството, от което произтича вземането на кредитора? – противоречие с решение № 13/19.02.2015г. по гр. д. № 4606/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о.
5. Авалистът по записа на заповед, когато е безспорно установено, че същият е издаден като обезпечение на договор за финансов лизинг, по който авалистът не е страна, следва ли да се счита длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД или като такъв следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението – лизингополучателят, а не и лицето, което обезпечава неговото изпълнение? – по посочения въпрос касаторите поддържат основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
6. Следва ли въззивният съд да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 123/28.05.2014г. по гр. д. № 7750/2013г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 257/13.12.2016г. по гр. д. № 2436/2016г. на ВКС, ГК, III г. о.
Ответникът „ДСК Лизинг“ АД, [населено място] чрез Адвокатско дружество „М. и Н.“ чрез адв. А. Н. оспорва касационната жалба и прави възражение за недопустимост на касационната жалба на Б. К. С. поради липса на правен интерес, тъй като искът срещу нея е отхвърлен, както и възражение за липса на твърдяните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Подробни възражения излага в писмен отговор. Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение в размер 2 669,93 лв.
Касационната жалба срещу решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ДСК Лизинг“ АД иск за обявяване за относително недействителни по отношение на „ДСК Лизинг“ АД на горепосочените договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за останалата 1/2 идеална част от имота, съставляваща частта на съпругата – недлъжник Б. К. С., е недопустима поради липса на правен интерес за обжалване на въззивния съдебен акт в посочената част. С отхвърлянето на иска за останалата 1/2 идеална част от двата имота, съставляваща частта на съпругата – недлъжник, се предоставя по-голяма защита на ответницата Б. С., отколкото с определение за прекратяване на исковото производство, поради което за касаторите Б. К. С., Д. В. С. и Коррадо Бетто липсва правен интерес от обжалване на въззивния съдебен акт в посочената част. За касатора В. И. С. липсва правен интерес да обжалва въззивното решение в горепосочената му част, тъй като с него не се засяга неговата правна сфера. Следователно касационната жалба в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част по отношение на прехвърлената ? идеална част от двата имота, съставляваща частта на съпруга – длъжник касационната жалба на ответниците В. И. С., Д. В. С. и Коррадо Бетто е редовна от външна страна – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод, че предявените искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са частично основателни по отношение на процесните два недвижими имота до размер на ? идеална част от всеки от тях, с която ответникът В. И. С. се е разпоредил, въззивният съд е приел, че са осъществени предвидените в посочената разпоредба предпоставки.
Качеството „кредитор“ на ищеца „ДСК Лизинг“ АД по отношение на ответника В. С. е обосновано с влязлото в сила на 08.03.2017г. решение по гр. дело № 490/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е признато за установено, че „Транс перфект строй Европа” ЕООД, ЕТ „Сет – С. М.” и В. С. дължат солидарно на „ДСК Лизинг” АД сума в размер 64 387,24 евро, представляваща неплатен остатък от сумата 136 988,85 евро – главница по запис на заповед, издаден на 16.08.2007г. в [населено място] от „Транс перфект строй Европа” ООД в полза на „ДСК Лизинг“ АД, авалиран от В. С. и ЕТ „Сет – С. М.“, предявен на плащане с нотариални покани на 12.05.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред Пловдивски районен съд на 02.09.2011г. За разликата над 64 387,24 евро до пълния предявен размер 136 988,85 евро /за която сума е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч. гр. дело № 15326/2011г. на Районен съд Пловдив/ искът по реда на чл. 422 ГПК е отхвърлен. По делото е констатирано, че с представения запис на заповед от 16.08.2007г. „Транс перфект строй Европа” ООД, представлявано от В. С., като издател, неотменимо, безусловно и без протест се е задължило да заплати на „ДСК Лизинг” АД сумата 136 988,85 евро в срок до 01.11.2011г., като задължението по менителничния ефект е авалирано от В. С. и С. М. в качеството му на Едноличен търговец с фирма „Сет – С. М.”.
Съдебният състав е изложил, че вземането на кредитора спрямо авалиста С. се е породило преди извършването на оспорените сделки – от учредяването на авала, който е самостоятелно задължение и възниква по силата на едностранно формално волеизявление на авалиста, обективирано върху записа на заповед. Въззивната инстанция не е обсъдила възраженията на ответниците относно издадения запис на заповед, вкл. относно неговата нищожност, по няколко съображения: 1/ независимо от обезпечаваното задължение, съгласно чл. 513 и чл. 485 ТЗ авалистът дължи същата по вид престация, както и длъжникът – с размер и падеж на задължението, както е поето от издателя на записа на заповед; 2/ възраженията и сочените каузални правоотношения, за обезпечаването на които е издаден процесният запис на заповед, са свързани със защитата на ответника В. С. като длъжник в отношенията му с ищеца – кредитор, и същите са разгледани в решението по т. дело № 490/2013г. на Пловдивски окръжен съд, чиято формирана сила на пресъдено нещо следва да се зачете.
Наличието на предпоставката на чл. 135, ал. 1 ЗЗД – извършването на действие, което уврежда интересите на кредитора, е обосновано с разсъжденията, че увреждането представлява обективен факт, който не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора, и същото е налице в случаите, когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, доколкото съобразно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите му.
По делото е установено, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт 75, том І, рег. № 1277, д. № 73 от 2011г., ответниците В. И. С. и Б. К. С. са продали на дъщеря си Д. В. С. притежавания от тях в режим на СИО описан недвижим имот – апартамент А-6, находящ се на адрес [населено място], [улица], ет. 3, ведно с прилежащите части – склад № 6 и 3,007 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, с посочен идентификатор. На същата дата с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 76, том І, рег. № 1278, д. № 74 от 2011г., ответниците В. И. С. и Б. К. С. са прехвърлили на дъщеря си Д. С. собствения си недвижим имот – апартамент А-5, находящ се на адрес [населено място], [улица], ет. 3, ведно с прилежащите части – склад № 5 и 4,445 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място с посочен идентификатор, срещу поето от приобретателя задължение да гледа и издържа прехвърлителите лично или чрез трети лица, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега и докато са живи. Констатирано е, че по време на сключване на договорите Д. С. е била в брак с ответника Коррадо Бетти, поради което е прието, че доколкото сделките са възмездни, то собствеността върху имотите е придобита от тях в режим на съпружеска имуществена общност.
Въззивният съд е направил извод, че с процесните договори В. С. е извършил разпореждане с имуществени права, като по този начин е намалил активите на имуществото си във вреда на кредитора по паричното вземане. Приел е, че независимо, че сделките са възмездни, същите имат увреждащ характер, защото всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване имуществото на длъжника и с това се затруднява удовлетворяването на кредитора. Посочил е, че доколкото не е доказано от ответника, че към момента на предявяване на иска е разполагал с друго имущество, с което да гарантира вземането на кредитора, следва извода, че с извършените от длъжника правни действия в полза на низходящ се увреждат интересите на кредитора.
Решаващият съдебен състав е приел, че са установени и субективните елементи от фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД – знание за увреждането на кредитора, както за длъжника, така и за третото лице, с което той е договарял. Изложил е съображения, че В. С. е авалист по менителничното задължение, поето към ищеца, при което се явява солидарен длъжник по същото задължение, и предвид, че се е разпоредил със собствеността на притежаваните от него недвижими имоти след възникване на кредиторовото вземане, същият е знаел за увреждането. Възражението на ответниците за неоснователност на предявените искове поради наличието на друг мотив за осъществяване на сделките е прието за неоснователно по съображения, че дори и да е налице друг мотив за разпорежданията – прехвърляне на имотите на дъщерята на В. С., по чиято поръчка същите са били закупени и построени, то същият не изключва знанието за възможното увреждане на кредитора при наличието на вече възникнало вземане на значителна стойност.
Знанието на лицето, с което длъжникът е договарял – ответницата Д. С., за увреждането на кредитора съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, предвид възмездния характер на сделките, е обосновано с презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, съгласно която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, представени от ответниците във връзка с оборване на посочената законова презумпция, с оглед тяхната доказателствена тежест – гласни доказателствени средства /показанията на свидетелите Македонка И. С., Е. Г. К. и Н. М. И./; договор за кредит, сключен на 11.06.2007г. между „Първа инвестиционна банка” АД и ответниците Б. и В. С., за сумата 70 000 лв. за закупуване на недвижим имот и за ремонт, с която сума е купено от „А. 2003“ ЕООД правото на строеж върху процесните два апартамента, същите са построени и впоследствие са придобити от ответниците Д. С. и съпруга й Коррадо Бетто; писмени доказателства, установяващи закупуването на процесните имоти от Б. и В. С.; сключването на 27.11.2009г. между Б. и В. С. и „Алианц Банк България” договор за кредит „жилище” за сумата 30 000 евро за осигуряване на средствата за финансирането на изграждането на апартаментите, както и че в изплащането на кредитите са участвали ответниците Д. С. и Коррадо Бетто с вноска от 1 650 евро. Въз основа на установените факти съдебният състав е приел, че законовата презумпция не е оборена и събраните доказателства не сочат незнание от страна на приобретателя по атакуваните договори, че продавачът има парично задължение и че с извършеното прехвърляне на собствеността се уврежда кредитора. Аргументирал се е, че разпитаните свидетели нямат преки впечатления от отношенията между ответниците, показанията им са твърде общи и неконкретни и въз основа на тях не може да се обоснове извод, че Д. С. не е знаела преди изповядване на сделките за задължението на баща си към ищеца; никой от свидетелите не е депозирал показания по отношение на този факт; свидетелката С. е заявила за споделеното й от С., че последната не е знаела за финансовите затруднения на съпруга си, но посоченото обстоятелство е ирелевантно за спора. Въззивната инстанция е приела, че причините за прехвърляне на имотите, както и изнесените факти за това кои лица са живели в апартаментите и са извършвали ремонти са без значение, с оглед съдържанието на правната норма.
Исковете са уважени до размер на ? идеална част за всеки от имотите, с която В. С. се е разпоредил, поради това, че дружеството – ищец е кредитор на личен дълг само на ответника В. С., и с оглед факта, че имотите – предмет на атакуваните сделки, са били собственост на В. и Б. С. при условията на съпружеска имуществена общност, като съдебният състав се е позовал на т. 1 на Тълкувателно решение № 5/2013г. от 29.12.2014г. по тълк. д. № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за 1/2 идеална част от имота.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, посочен от касаторите правен въпрос, е свързан с оплакването за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по недопустим иск спрямо съпруга – недлъжник. Предвид извършената преценка за недопустимост на касационната жалба в частта срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за относителна недействителност за останалата 1/2 идеална част от двата имота, съставляваща частта на съпругата – недлъжник, въззивният съд не дължи произнасяне по този въпрос.
Посоченият от касаторите в т. 2 материалноправен въпрос не съответства на мотивите на обжалваното въззивно решение, тъй като въззивният съд е приел, че са налице всички предвидени в разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД предпоставки, а именно: действително вземане на ищеца спрямо ответника В. С.; намаляване на имуществото на длъжника, с което се цели затрудняване удовлетворяването на кредитора; знание за увреждането на кредитора, както за длъжника, така и за третото лице, с което той е договарял. Решение № 1302/12.11.2008г. по гр. д. № 5625/2007г. на ВКС, ГК, V г. о. е неотносимо – в съответната касационна жалба ответниците по иска са направили възражение за настъпило плащане на задължението след приключване на устните състезания пред въззивния съд. В настоящия случай касаторите, въпреки разпределената от Пловдивски окръжен съд доказателствена тежест, не са представили доказателства в първоинстанционното производство за извършено плащане на дължимата сума, нито са ангажирали доказателства за плащане във въззивното производство по реда на чл. 266 ГПК. При осъществено плащане на задължението във въззивното производство представянето на доказателствата следва да се извърши преди постановяване на въззивното решение, но не и с касационната жалба.
По въпроса относно приложимостта на презумпцията за знание „допустимо ли е разширително тълкуване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД и приложима ли е тя по отношение на приобретател по сделка, който е съпруг на низходящ на прехвърлителя-длъжник, т. е. по отношение на лице, което не е изрично посочено в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД“ съществувалата противоречива съдебна практика е уеднаквена с постановеното по реда на чл. 290 решение № 423/29.11.2012г. по гр. д. № 1623/2011г. на ВКС, ГК, IV състав. В посоченото решение е прието, че когато договарящият с длъжника е негов съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД установява предположението, че знанието му се предполага до доказване на противното; при действието на приетия със СК от 1968г. и следващите СК от 1985г. и 2009г. режим на имуществените отношения между съпрузите – СИО, в случаите, когато длъжникът сключи увреждаща кредитора вещнопрехвърлителна сделка не със свой низходящ, възходящ, брат или сестра, а със съпруг на такъв, се стига до абсолютно същия увреждащ интересите на кредитора правен резултат на прехвърляне на вещните права в патримониума на съответния близък роднина на длъжника, както ако сделката би била сключена с него, а не със съпруга му“. Настоящият съдебен състав възприема даденото от ВКС в посочения съдебен акт разрешение на въпроса. Като е приложил законовата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД и по отношение на съпруга на Д. С. – Коррадо Бетто, съдебният състав на Пловдивски апелативен съд не се е отклонил от практиката на ВКС, създадена с горепосоченото решение.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения в т. 4 процесуалноправен въпрос поради разрешаването му в противоречие с решение № 13/19.02.2015г. по гр. д. № 4606/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. е неоснователен. Цитираното от касатора решение е неотносимо, тъй като в него е разгледан въпросът за значението на знанието у пълномощника на длъжника, чрез когото се претендира да е сключена увреждащата сделка, но не и когато към момента на придобиване на имота приобретателят е имал съпруг и по отношение на имуществените им отношения е действал режим на СИО. Предвидената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция е оборима и доказателствената тежест се носи от ответниците по иска, като доказателствата, които следва да бъдат представени зависят от направените от ответниците по иска възражения. Оплакването, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които оборват презумпцията за знание, но същите не са съобразени от въззивната инстанция, представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения в т. 5 материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По материалноправния въпрос „длъжник ли е по смисъла на чл. 135 ЗЗД авалистът на запис на заповед в случаите, когато той не е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, и записът на заповед е издаден единствено и само с цел обезпечаване на това вземане“ е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 386/25.03.2015г. по гр. д. № 1490/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., в което е прието, че задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт, а именно отделната едностранна правна сделка – авал; задължението на авалиста съществува независимо от главното задължение към поемателя и възниква само в резултат на едностранното му волеизявление, а не поради сключен между кредитора и поръчителя договор, за разлика от поръчителството по гражданското право; лицето, подписало запис на заповед, е надлежна страна по предявен срещу него иск с правно основание чл. 135 ЗЗД; пасивната му легитимация се определя от едностранната абстрактна сделка – авал, а не от евентуалното казуално отношение, по което страна би могъл да бъде издателят на записа на заповед. Не е налице промяна в законодателството или обществените отношения, която да налага промяна на формираната практика на ВКС. При постановяване на обжалвания въззивен съдебен акт въззивният съд се е съобразил с цитираното решение.
Последният процесуалноправен въпрос „следва ли въззивният съд да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/“ не е решен в противоречие с константната практиката на ВКС, цитирана от касатора и множество други решения по чл. 290 ГПК, тъй като съдебният състав е разпределил доказателствената тежест в съответствие с твърденията на страните и възраженията на ответниците, като се е съобразил и с решение № 423/29.11.2012г. по гр. д. № 1623/2011г. на ВКС, ГК, IV състав.
Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд в съответната част. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторите трябва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените разноски за касационното производство в размер 2 669,93 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. И. С., Б. К. С., Д. В. С. и Коррадо Бетто, четиримата от [населено място] срещу решение № 102 от 01.06.2018 г. по гр. дело № 147/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, І граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 1358 от 08.11.2017 г. /погрешно посочено решение от 08.11.2018 г./ по гр. дело № 2795/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, І състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ДСК Лизинг“ АД иск за обявяване за относително недействителни по отношение на „ДСК Лизинг“ АД на: 1/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт № 75, том І, рег. № 1277, д. № 73 от 2011г., с който В. И. С. и съпругата му Б. К. С. продават на Д. В. С. по време на брака й с ответника Коррадо Бетто подробно описан недвижим имот на адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. А-6 до размера на ? идеална част от него, съставляваща частта на съпругата – недлъжник Б. К.; 2/ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт № 76, том І, рег. № 1278, д. № 74 от 2011г., с който В. И. С. и съпругата му Б. К. С. прехвърлят на Д. В. С. по време на брака й с ответника Коррадо Бетто подробно описан недвижим имот на адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. А-5 до размера на ? идеална част от него срещу задължението на Д. С. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите лично или чрез трети лица, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега и докато са живи, до размера на ? идеална част от описания имот, съставляваща частта на съпругата – недлъжник Б. К..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 01.06.2018 г. по гр. дело № 147/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, І граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 1358 от 08.11.2017 г. /погрешно посочено решение от 08.11.2018 г./ по гр. дело № 2795/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, І състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ДСК Лизинг“ АД иск за обявяване за относително недействителни по отношение на „ДСК Лизинг“ АД на: 1/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт № 75, том І, рег. № 1277, д. № 73 от 2011г., с който В. И. С. и съпругата му Б. К. С. продават на Д. В. С. по време на брака й с ответника Коррадо Бетто подробно описан недвижим имот на адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. А-6 до размера на ? идеална част от него, с която В. И. С. се е разпоредил; 2/ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт № 76, том І, рег. № 1278, д. № 74 от 2011г., с който В. И. С. и съпругата му Б. К. С. прехвърлят на Д. В. С. по време на брака й с ответника Коррадо Бетто подробно описан недвижим имот на адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. А-5 до размера на ? идеална част от него срещу задължението на Д. С. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите лично или чрез трети лица, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега и докато са живи, до размера на ? идеална част от описания имот, с която В. И. С. се е разпоредил.
ОСЪЖДА В. И. С. с ЕГН [ЕГН], Б. К. С. с ЕГН [ЕГН], Д. В. С. с ЕГН [ЕГН] и Коррадо Бетто, четиримата от [населено място],[жк][жилищен адрес]0 да заплатят на „ДСК Лизинг“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], Мол София, София Тауър, ет. 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 2 669,93 лв. /две хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.