О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
гр. София, 25.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 570 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Е. Н. А. от гр. Стара Загора чрез процесуален представител адв. И. Й. срещу определение № 148 от 16.01.2019г. по ч. гр. дело № 195/2019г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав, с което е потвърдено определение № 23083 от 24.10.2018г. по гр. дело № 3709/2018г. на Софийски градски съд, ГО, I-20 състав, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с чл. 630 КЗ, чл. 315, ал. 4 от кипърския Закон за застрахователната и презастрахователната дейност и чл. 220 от кипърския Закон за дружествата.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че неправилно съдът е приел, че е открито производство по несъстоятелност на ответното чуждестранно застрахователно дружество. Излага доводи, че се касае до процес на ликвидация с назначен временен ликвидатор, а не временен синдик, както и че не е установено кипърското материално право, на което се позовава въззивната инстанция. Релевира доводи за нарушение на чл. 29 КМЧП, доколкото българските съдилища разглеждат делата по българското право, процесуалните норми на българското право /ГПК/ не могат да бъдат дерогирани от разпоредбите на кипърското материално право, респективно висящо дело в България не може да бъде спряно на основание правна норма на друга държава.
В приложено към частната касационна жалба изложение частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. За установяването на наличието на висящ в друга държава съдебен процес и производство по несъстоятелност необходимо ли е събирането на официални доказателства от съответната държава?
2. Правилото на чл. 29 КМЧП задължава ли съда да прилага българските процесуални норми при разглеждане на дело срещу застрахователна компания, за която се води производство по несъстоятелност и е от държава-членка, различна от България?
Ответникът ЗК „О.“ АД, гр. Кипър, гр. Никозия, действащ чрез „ЗК О. – клон България“ К. и третите лица помагачи ЗК „Л. И.“ АД, гр. София и Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК.
Въз основа на изнесената на официалния сайт на КФН информация въззивният съд е приел, че компетентният надзорен орган в Република К. е отнел лиценза на Застрахователна компания „О.“ АД и е назначен временен синдик/ликвидатор П. Н. /М. К./ съобразно правото на Република К.. Изложил е съображения, че приложение намират разпоредбите на чл. 624, ал. 1 – ал. 3 КЗ и чл. 630 КЗ, тълкувана в съответствие с чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност /Платежоспособност II/. Съгласно чл. 624, ал. 1 КЗ решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Република България от момента, в който има действие в съответната държава членка. Съгласно чл. 274, § 2, б. „д” от Директива 2009/138/ЕО решението за откриване на производство за ликвидация на дадено застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото, приложимо в държавата-членка по произход, в това число и действието и последиците от производството за ликвидация върху исковете заведени от индивидуални кредитори. Тълкувайки разпоредбата на чл. 630 КЗ в светлината на чл. 274 и съображения 117-121 и 125 от Директива 2009/138/ЕО, съдебният състав е направил извод, че последиците от производството по несъстоятелност се регламентират от правото на Република К., съответно трябва да се съобрази ефектът на откритото производство по ликвидация, респ. по несъстоятелност, съобразно обективното право на Република К..
Въззивният съд е приел, че приложение в конкретния случай намира чл. 220 от Закона за дружествата на Република К., съгласно който, когато е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност или е назначен временен ликвидатор, какъвто е настоящият случай, не може да бъде предявен иск или да бъде започнато производство или последното да бъде продължено, освен с разрешение на съда по несъстоятелността и при условия, при които той определи. Позовал се е на разпоредбата на чл. 315, ал. 4 от Закона за застрахователните и презастрахователните дружества на Република К., съгласно която с изключение на правилата на чл. 335 до чл. 342, разпоредбите на чл. 301 до чл. 303 от Закона за дружествата, относно действието на процедурата по несъстоятелност върху вече сключените застрахователни договори на застрахователя, и чл. 215, чл. 220, чл. 305 и чл. 306 от Закона за дружествата във връзка с действието на несъстоятелността в процеса за удовлетворяване на отделните кредитори, се прилагат съответно.
Въз основа на изложените съображения съдебният състав е заключил, че разрешението на съда по несъстоятелност е предпоставка за развитието на други производства, поради което настоящото исково производство трябва да бъде спряно, като ищецът следва да предяви вземанията си по съответния ред в Република К., като евентуалното им приемане ще има за последица прекратяване на настоящото производство. Последното може да продължи единствено при положение, че съдът по несъстоятелността даде подобно разрешение, което е предпоставка за развитие на производството, съответно ако бъдат представени доказателства, че вземанията не са приети по съответния ред в Република К..
На настоящия съдебен състав е служебно известно наличието на висящо дело пред Съда на Европейския съюз /С./ С-427/19, образувано на 04.06.2019г. по отправени преюдициални въпроси, които са от значение за изхода на настоящото дело, а именно:
1/ Следва ли при тълкуването на чл. 630 КЗ в светлината на чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност /Платежоспособност II/ да се приеме, че решението на орган на държава-членка за отнемане на лиценза на застраховател и назначаване на временен ликвидатор на същия, без да е открито съдебното производство по ликвидация, представлява „решение за откриване на производство по ликвидация“?
2/ Ако правото на държавата-членка, където се намира седалището на застраховател, чийто лиценз е отнет, и за който е назначен временен ликвидатор, предвижда, че при назначаване на временен ликвидатор се спират всички съдебни производства срещу това дружество, следва ли тези правила да се прилагат от съдилищата на другите държави-членки, ако това не е предвидено изрично в техния национален закон, по силата на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност /Платежоспособност II/?
Поставените преюдициални въпроси по дело С-427/19 на С. са от съществено значение за изхода на настоящото производство, поради което по аргумент на чл. 631 ГПК производството по ч. т. дело № 570/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение следва да бъде спряно до произнасяне на С. по дело С-427/19.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. т. дело № 570/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение до приключване на производството по дело С-427/19г. на Съда на Европейския съюз.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.