2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 31.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1700 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. М. Д., представляван от адв. В. Г. срещу определение № 1808 от 01.06.2017г. по гр.д. № 4957/2016г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение № 426 от 24.02.2017г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд незаконосъобразно е приел, че при определяне съобразно Наредба № 1/2004г. на минималния размер на адвокатското възнаграждение на ответника следва да се начисли и ДДС, без по делото да са представени доказателства от ответника, че процесуалният му представител е регистриран по ДДС. Твърди още, че въззивният съд е посочил, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, без да посочи конкретни мотиви за това. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде намалено присъденото на ответника възнаграждение от 1200 лева на 860 лева.
Ответникът ЗД [фирма] не представя отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е изложил съображения, че с оглед обжалваемия интерес минималният размер на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция е 860 лева, като съгласно разпоредбата на §2а от Наредба № 1 от 2004г. върху това възнаграждение следва да се начисли ДДС, ако адвокатът е регистриран по Закона за данъка върху добавената стойност, т.е в случая размерът на адвокатското възнаграждение е 1032 лева. Приел е, че заплатеното от въззиваемия възнаграждение от 1 200 лева не е прекомерно, поради което не следва на страната да се присъди по-нисък размер на разноските.
Обжалваното определение е правилно.
Изводите на въззивния съд във връзка с минималния размер на адвокатското възнаграждение за въззивното производство са съобразени с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В представения списък по чл.80 ГПК ответникът е посочил, че упълномощеният процесуален представител е регистриран по ЗДДС и е вписан в общодостъпен публичен регистър. Поради това липсата на представено със списъка доказателство за регистрация по ЗДДС на упълномощения от ответника адвокат не е основание за отказ за начисляване на ДДС върху дължимото по Наредба № 1/20114г. адвокатско възнаграждение, с оглед отразяването на това обстоятелство в публичен регистър. Въпреки неизлагането на подробни мотиви, изводът на въззивния съд за липса на прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, основан на сравнение между определения по реда на Наредба № 1/2004г. минимален размер и действително договорения и заплатен размер, е правилен, като в тази връзка следва да се съобрази и действителната фактическа е правна сложност на спора.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1808 от 01.06.2017г. по гр.д. № 4957/2016г. на Софийски апелативен съд, 12 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: