1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр. София, 06.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 955 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. И. П. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. А. М. срещу решение № 2713 от 29.12.2017г. по гр. дело № 2824/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1598 от 09.03.2017г. по гр. дело № 13809/2015г. на Софийски градски съд, І ГО, 6 състав е отхвърлен предявения от Д. И. П. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от увреждащото събитие /смърт на Б. Д. П. от ПТП/, настъпило на 11.01.2015г. вследствие на виновното противоправно поведение на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС] – П. Т. П. над сумата 150 000 лв. до 200 000 лв., ведно със законната лихва от 12.08.2015г. до окончателното й заплащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 50 лв. – съдебни разноски пред СГС, сумата 600 лв. – съдебни разноски пред САС, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС и сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред САС.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие смъртта на сина му, настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП, настъпило на 11.01.2015г., да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 11 на ППСВ № 4/1986г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?
2. Отчитането на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост? Кои са критериите за определяне на съдържанието на връзката и необходимо ли е да се обсъди степента на родство и факта, че ищецът е загубил дете, което е най-тежката загуба и се нарушава естественият ред? Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968г. или е достатъчно отчитане на ноторно известния факт, че загуба на близък от кръга на лицата, имащи право на компенсация на морални вреди води до „мъчително понасяне и трудно преживяване на загубата на близък човек“?
3. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на дете, настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП, да се съобрази със задължителните указания в т. 1 на ППВС № 4/1968г., за съобразяване и на бъдещи сигурни болки и страдания, които да са в причинна връзка с увреждането или настъпилия вредоносен резултат – смъртта?
4. Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаните в Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?“
Касаторът поддържа, че въпросите са решени в противоречие с Решение № 70/21.07.2008г. по гр. д. № 2550/2007г. на СГС, I ГО, 6 състав, Решение № 660/27.04. 2012г. по гр. д. № 356/2012г. на САС, 7 състав, Решение от 05.04.2017г. по гр. д. № 13602/2015г. на СГС, 19 състав, т. II на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, Решение № 158/28.12.2011г. по т. д. № 157/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. /по първия въпрос/, Решение № 174/27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 141/28.01.2016г. по т. д. № 1398/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 217/22.12.2016г. по т. д. № 3402/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. /по посочените в т. 2 от изложението правни въпроси/, Решение № 121/09.07.2012г. по т. д. № 60/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. /по третия въпрос/, Решение № 749/05.12.2008г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 66/03.07.2012г. по т. д. № 611/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 189/04.07.2012г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 121/09.07.2012г. по т. д. № 60/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /по четвъртия въпрос/.
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] чрез юрисконсулт Й. Ш. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поддържа, че решението е съобразено с константната практика на ВКС, обективирана в решение № 52/30.03.2016г. по т. д. № 678/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 50/18.05.2017г. по т. д. № 598/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 174/27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 131/04.01.2016г. по т. д. № 2592/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач П. Т. П. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че основанието на предявения осъдителен иск /правопораждащите спорни материални права и юридически факти/ е установено със сила на пресъдено нещо, предвид влязлото в законна сила решение № 1598 от 09.03.2017г. по гр. дело № 13809/2015г. на Софийски градски съд, І ГО, 6 състав в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното ПТП на 11.01.2015г. е уважен до сумата от 120 000 лв. /частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано от Гаранционния фонд/.
За да направи извод, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на неговия син, е в размер на 150 000 лв., съдебният състав е отчел начина на извършване на противоправното деяние, претърпените от ищеца психически страдания от загубата на неговия син, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2015г., както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ по аргумент от чл. 226, т. 1, б. „а“ КЗ /отм./. Въз основа на показанията на свидетеля Н. Г., кредитирани като достоверни, непротиворечиви, житейски логични и потвърдени и от останалите събрани по делото доказателства, Софийски апелативен съд е установил, че ищецът видял сина си на мястото на произшествието, положен на банкета на пътното платно; докато Б. П. бил в кома /около две седмици/, ищецът таял надежди, че неговият син ще оживее и ще се възстанови; ищецът изживял много тежко загубата на сина си, бил потиснат, изпитвал е безнадеждност, отчуждил се е социално. Приел е, че бащата и синът се разбирали отлично, живеели в едно жилище, съвместно притежавали ферма, в която отглеждали коне. При определяне на заместващото обезщетение въззивната инстанция е взела предвид обстоятелството, че болките и страданията от загубата на починалото дете, към което ищецът е бил силно привързан, ще го съпътстват през целия му живот; той ще бъде лишен, както от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа.
Въззивният съд е съобразил определения от законодателя висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 2 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди при едно пострадало лице, както и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2015 г., и наложилите се морални норми в обществото. Отчел е, че в процеса на доказване не е установено починалият да е притежавал специални професионални качества или таланти, за чието усъвършенстване неговият родител да го е насърчавал и подкрепял, нито е установено чрез пълно и главно доказване, че раздялата на ищеца със съпругата му е продиктувана от чувството на безнадеждност, което се е породило у ищеца при смъртта на неговия син. Поради това съдебният състав е заключил, че не са установени други неимуществени вреди, превишаващи обичайните, от загубата на близък родственик /дете/, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани с естествената скръб, безпомощност и терзания.
Въззивният съд е съобразил определения от законодателя висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 2 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди при едно пострадало лице, какъвто е настоящият случай – аргумент от чл. 266, т. 1, б. „а“ КЗ /отм./, както и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2015 г., и наложилите се морални норми в обществото.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора в изложението материалноправни и процесуалноправни въпроси са относими към критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, поради което в този смисъл са релевантни. Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от касатора част е неоснователен, защото по отношение на релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси не са изпълнени допълнителните изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалите и други обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с момента на настъпване на процесното ПТП, възрастта на починалия, внезапната му загуба, степента на родство, близката емоционална връзка между него и неговия баща, претърпените от ищеца психически страдания от загубата на неговия син, тяхната продължителност, двуседмичното очакване, че синът му ще живее, емоционалното му състояние. Отчел е, че болките и страданията от загубата на починалото дете, към което ищецът е бил силно привързан, ще го съпътстват през целия му живот, както и ще бъде лишен от емоционалния контакт и моралната подкрепа на загиналия син. Съобразно задължителната практика въззивната инстанция е обсъдила и анализирала конкретните за случая обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им е определила размера на дължимото обезщетение съобразно критериите за „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Формирана е трайно-установена практика на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, ІІ т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат икономическата конюнктура и лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с § 27 ПЗР на КЗ /отм./ като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието и увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени процесните непреодолими вреди със силно изразен морален и емоционален аспект, е настъпило на 11.01.2015 г., отчел е установените по делото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 150 000 лв. на ищеца, съобразил е обществено-икономическите условия в страната и лимитите като тяхна проявна форма, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС. Различният изход на споровете по други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, се дължи на конкретните факти и обстоятелства по всеки отделен случай, установени с различни доказателствени средства по всяко отделно дело.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси е формирана практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. В законодателството и обществените условия не са настъпили промени, обуславящи извод за осъвременяване на практиката на ВКС и тълкуването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв., определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2713 от 29.12.2017г. по гр. дело № 2824/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. И. П. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], район „С.“, [улица], ет. 4 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. /триста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач П. Т. П. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.